№ 228

София, 06 ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

РУЖЕНА КЕРАНОВА

при участието на секретаря М. Н

и в присъствието на прокурора М. М

изслуша докладваното от съдия Е. С

дело № 834 по описа за 2017 година.

С присъда по нохд № 365/15 г. Районният съд-гр.Е. П признал подсъдимата З. Й. И. за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл. 45 от ЗЗД я осъдил да заплати на Н. Т. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, дължима ведно със законната лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск до пълно предявения му размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по деловодните разноски – тези на частния тъжител и държавната такса, които възложил в тежест на подсъдимата.

По внохд № 739/16 г., образувано по жалба на подсъдимата, Софийският окръжен съд отменил присъдата на ЕПРС и вместо нея на 19.12.2016 г. постановил нова присъда, с която оправдал подс.И. по предявеното й обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК и отхвърлил изцяло предявения срещу нея граждански иск за неимуществени вреди.

Срещу въззивната нова присъда е постъпила касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. И., подадена чрез повереника й – адв.П. К.. Пред ВКС е прието допълнение към касационната жалба, по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК. Жалбоподателката лично и повереника й поддържат жалбата и допълнението към нея.

Подсъдимата редовно призована, не се явява. Защитникът й – адв.Д. П., изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

С жалбата са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба не са заявени данни в подкрепа на ангажираните касационни основания. Такива данни се съдържат в допълнението към жалбата, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, и то само за основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Налага се извод, че нарушението на закона се претендира като последица от допуснатите, според жалбоподателя, нарушения на процесуални правила.

На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се възразява, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на св.А.И.; не е имал основание да кредитира показанията на св.В.И.; а показанията на свидетелите И. и Т. не допринасят съществено, според защитата на жалбоподателя, за изясняване на фактите от кръга по чл. 102 от НПК.

Жалбата е неоснователна. Възраженията, поставени на вниманието на Върховния касационен съд не намират опора в данните по делото.

Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Отхвърлянето на показанията на св.А.И., като недостоверни, не е сторено от съда декларативно. В мотивите на решението се съдържат съображенията на съда, предопределили това му решение. Те обаче се игнорират от жалбоподателя, тъй като срещу тяхната конкретика и детайлност не се възразява. СОС внимателно е анализирал показанията на коментирания свидетел. Като е установил вътрешно противоречие относно това видял ли е свидетелят лично или не нанасянето на удар с камък от страна на подсъдимата, както и очевидно несъответствие с обективната истина – относно характеристиката и височината на оградата, разделяща имотите на пострадалата и подсъдимата, съдът е имал основание да не им даде вяра. В тази връзка показанията на св.И. и Т. имат своето доказателствено значение, доколкото посредством тях са проверени показанията на св.А.И., както и тези на св.В.И., за когото ще стане дума по-долу.

Що се отнася до показанията на св.В.И., към казаното от СОС може да се добави следното: от показанията на същия свидетел се изясняват обстоятелства относно взаимоотношенията между семейството на неговия брат – А.И. и жалбоподателката, и неговата майка – подсъдима по делото, както и спецификата и височината на изградената от него ограда между имотите на А.И. и майка му; още нещо, и относно денивелацията на имотите. В тази част показанията на св.В.И. са кредитирани от съда и в това той не може да бъде упрекнат, защото показанията не са изолирани, утвърдени са от други източници на доказателства – св.Т. и И..

Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

При казаното по-горе няма причини за невъзприемане на изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд. В тяхната рамка законът правилно е приложен. Събраните по делото относими и възможни доказателства, не позволяват категоричен и несъмнен извод относно авторството на инкриминираното с частната тъжба деяние в лицето на подсъдимата З. И., поради което правилно СОС е оправдал същата по предявеното й обвинение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 19.12.2016 г., постановена по внохд № 739/16 г. на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: