Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 25.07.2016г. по гр. д.№196/2016г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 179 ЗЗД.

С определение от 18.04.2017г. е допуснато касационно обжалване по въпроса ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – придобивна давност, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Жалбоподателят – М. М. З., чрез процеуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения от нея иск.

О. [], чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частично, е отхвърлил предявения от М. М. срещу [фирма] иск за признаване за установено, че ипотечното право на [фирма] върху апартамент /№/и гараж /№/в жилищна сграда в [населено място], не съществува.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че М. М. е собственик на апартамент /№/ и гараж /№/ в [населено място], е влязло в сила като необжалвано.

Установено е по делото, че в частта, с която първоинстанционното решение е влязло в сила, ищцата е призната за собственик на процесните имоти на основание упражнявана фактическа власт върху същите, продължила над 10 години, като владението е започнало от м. декември, 2003г. Прието е, че процесните недвижими имоти били закупени на 31.07. 2003г. от [фирма], представлявано от бащата на М. М., с нотариални актове /№/ и /№//2003г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд. Установено е, че на 23.06.2009г. [фирма], в качеството на длъжник и собственик на недвижим имот, процесния апартамент /№/ на [улица], /№/ [населено място], е учредил в полза на „И.” ипотека върху същия за обезпечаване на част от вземанията на [фирма] по Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, като ипотечният договор е обективиран в нотариален акт /№/, д./№//2009г., представен по делото. Констатироно е, че преди да изтече в полза на ищцата придобивна давност, собственикът на имота [фирма] е учредил ипотека за обезпечаване на дълг към ответното дружество.

При тези данни съдът е счел за неоснователен доводът на ищцата, че с оглед характера на осъществения от нея придобивен способ досежно процесните имоти, а именно упражняване на давностно владение, ипотечното право на ипотекарния кредитор се е погасило, тъй като при оригинерните способи за придобиване на право на собственост вещното право се придобива самостоятелно и свободно от всякакви тежести и ограничения. Въззивният състав е изложил съображения за това, че дали способът за придобиване право на собственост е оригинирен или деривативен е квалифициране с оглед на това дали правото произхожда или не от предишен собственик, а какъв е обаче обемът на правото, което се придобива, това следва да е в зависимост от обема на съществуващото право. Прието е, че промяната в собственика на имота е непротивопоставима на лицето, в полза на което надлежно е учредена действителна ипотека върху имота, и не води до погасяване на ипотечното право. Съдът е приел, че поради липса на правна уредба при оригинерните способи правото да се придобива чисто от тежести, с признаване в полза на ищцата право на собственост върху апартамента по силата на давностно владение, учреденото в полза на ответното дружество ипотечно право не се е погасило, поради което е отхвърлил предявения иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че същото не съществува.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по късно имота е придобит от друго лице на орогинерно правно основание –придобивна давност.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. приема, че с оглед правната характеристика на ипотеката следва да даде положителен отговор на поставения въпрос. Ипотеката от една страна е право на кредитора да иска от всички трети лица да се въздържат от въздействия върху имота и има абсолютен характер, от друга то е съчетано с привилегия да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота, която има процесуален характер. Титулярът на това право не владее ипотекарния имот, владее го друг-собственискът който го е ипотекирал, респективно този, който след учредяване на ипотеката го е придобил. В чиито и ръце да се намира имотът е подчинен на кредитора с цел да бъде удовлетворен за вземането си. Ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот - тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към вземането, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на третите лица.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че ипотеката се прекратява с прекратяването на главния дълг или ако трето лице - недлъжник, плати на кредитора. Ипотеката може да се прекрати и чрез отказ на кредитора или погиване на имота, отчуждаването му за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят качествата на ипотекарен кредитор и собственик. Вписването на ипотеката се заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на установителен иск, че ипотеката е погасена, въз основа на влязлото в сила решение.

От друго страна ипотекарният кредитор има право да иска от всяко трето лице да не влошава състоянието на имота. Това право се извежда от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗЗД и може да бъде противопоставено на собственика на имота, който не е лично задължен, включително и на лице, което е придобило имота след учредяване на ипотеката. Привилегията на ипотекарния кредитор е противопоставима и на третите лица - последващи собственици на имота и титуляри на вещни права, вписани след ипотеката. Ипотекарният кредитор може да защити своите права с иск и само срещу третото лице - собственик на ипотекарния имот. Няма пречка собственикът на имота да изпълни главното задължение и да се суброгира в правата на законния кредитор съгласно чл. 155, ал. 1 и 2 ЗЗД. По силата на специалното правило на чл. 177, ал. 1 ЗЗД собственикът на имота, който не е длъжник, при извършване на публична продан, се удоволетворява от цената на имота преди ипотекарните кредитори за вземанията си за необходимите и полезни разноски за поддържане на имота.Публичната продан на недвижим имот погасява ипотеките съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД, защото удовлетворява ипотекарните кредитори, които са по право присъединени взискатели -чл. 459 ГПК и чл. 194 и чл. 217 ДОПК. Същият ефект – удовлетворяване на ипотекарните кредитори - е уреден и в чл. 717н ТЗ, което оправдава и легалното приравняване на продажбата при осребряване на масата нанесъстоятелността по ефект на публична продан - чл. 717н, ал. 2 ТЗ.

С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание –придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удоволетворени.

При така даденият отговор на поставения въпрос при допускане на касационното решение Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. Въззивният съд правилно е приел, че промяната в собственика на имота е непротивопоставима на лицето, в полза на което надлежно е учредена действителна ипотека върху имота, и не води до погасяване на ипотечното право. Законосъобразен е изводът на съда за това, че с признаване в полза на ищцата-жалбоподател право на собственост върху апартамента по силата на давностно владение, учреденото в полза на ответното дружество ипотечно право не се е погасило, поради което правилно е отхвърлил предявения иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че същото не съществува. Да се приеме обратното, означава да се признае, че придобивната давност е способ за измама на ипотекарните кредитори, когато ипотека е учредена преди установяване правото на собственост, придобито по давност. А съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2610 лева.

Предвид изложените съображения, съдътРЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.07.2016г. по гр. д.№196/2016г. на АС София.

ОСЪЖДА М. М. З. да заплати на [фирма] сумата 2610лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: