О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50584
София, 15.11.2023г.
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Вероника Николова
Елена Арнаучковаслед като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1566 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. срещу решение № 267069/21.12.2021г. по възз. гр. д.№ 12201/20г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение № 158288/23.07.2020г. по гр. д.№ 32700/2012г. на СРС за отхвърляне на иска на Д. И. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за парично вземане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за размера над 1761.37лв. до 18 499.55лв., поради погасяване по давност на вземането.
В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Според касатора са фактически неверни констатациите, че липсва идентичност между вземането за лихва, предмет на настоящото производство, и вземането, предмет на приключилото с влязло в сила решение производството по иска с правно основание чл.45 ЗЗД, в което ответното застрахователно дружество е участвало като трето лице-помагач на страната на ответника. Касаторът намира, че са необосновани основаните на тях изводи, че претендираното вземане за лихва за забава се погасява с кратката 3-годишна давност.Оспорени са и изводите, че давността за процесното вземане не е прекъсната с конституирането на ответното дружество като подпомагаща страна в производството по иска по чл.45 ЗЗД.В тази връзка касаторът релевира доводи, че, обсъждайки разпоредбите на чл.116 б. „б“ и чл.115 б. „ж“ ЗЗД, въззивният съд не ги е разгледал в систематична и функционална връзка с разпоредбите на чл.117, ал.2 ЗЗД и чл.223, ал.1 ГПК.Според касатора силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.45...