Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Л. С.,чрез процесуалния му представител адв.В. П. срещу решение № 253/06.08.2012 г. по гр. д.№328/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „Футболен клуб В.” не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като с нея се атакува решение по осъдителен иск с цена 21 650 лв.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС на РБ, ІV г. г.о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №3431/23.12.2010 г. по гр. д.№983/2010 г. на Районен съд-гр.С. в частите, с които са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателя въз основа на чл. 128 КТ за заплащане на разликата до претендираните в пълен размер суми, както следва:

-неизплатено трудово възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т. 1 б.”в” и по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”в” от анекса към трудовия договор за м. ноември и декември 2009 г. и м. януари 2010 г. над присъдената сума 714,12 лв. до размер на сумата 6000 лв., ведно с обезщетение за забавено изпълнение от 11.11.2009 г. до окончателното плащане над присъдената сума 60 лв. до размер на сумата 600 лв.;

-неизплатено допълнително трудово възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т. 1 б.”г” и по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”г” от анекса към трудовия договор за участие в официални футболни мачове през 2008-2010 г. над присъдената сума 8 600 лв. до размер на сумата 8 800 лв., ведно с обезщетение за забава от 23.01.2010 г. до 21.07.2010 г. в размер на сумата 400 лв.;

-неизплатено допълнително трудово възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т. 1 б.”б” и чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от анекса към трудовия договор за 2009 г. в размер на сумата 2000 лв.,ведно с обезщетение за забава от 15.07.2009 г. до 20.07.2010 г. в размер на сумата 200 лв. и за 2010 г. в размер на сумата 1250лв.,ведно с обезщетение за забава от 15.01.2010 г. до 20.07.2010 г. в размер на сумата 200 лв.

Изводите си от фактическа страна въззивният съд е изградил въз основа на назначена съдебно-счетоводна експертиза, като е приел липса на плащане част от дължимите суми по анекса към трудовия договор на жалбоподателя. Приел е, че с три заповеди на работодателя му е била наложена санкция глоба изразена в процентно намаление на допълнителните трудови възнаграждения по анекса и е счел имуществената санкция за законосъобразна съгласно чл. 266 ал. 2 КТ.Приел е също така, че уговорените допълнителни възнаграждения по чл. 2 ал. 1 т. 1 б.”б” и чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от анекса по своя характер не са трудови и следва да бъдат претендирани с друг иск

Обжалваното решение е постановено след проведено касационно обжалване на предходно въззивно решение, с което също е бил потвърден съдебният акт, постановен от първоинстанционния съд.Същото е било отменено, поради допуснато процесуално нарушение по чл. 56 ал. 3 ГПК при призоваването на страна за съдебно заседание проведено от въззивната инстанция.

В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправни въпроси:

-финансовите клаузи в допълнителните споразумения към трудовите договори на футболистите имат ли характер на допълнително трудово възнаграждение по чл. 6 ал. 1 т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата;

-допустими ли са колективни удръжки от трудовите възнаграждения извън предвидените с чл. 272 КТ и без да е проведена процедура по чл. 210 КТ;

Извел е и процесуалноправния въпрос какво е значението като доказателствено средство в процеса на съдебно-счетоводна експертиза, която се основава на частни документи изключени от доказателствата от съда, непредставени от страната по реда на чл. 190 ГПК и оспорени по реда на чл. 193 ГПК.

По отношение на първия въпрос жалбоподателят счита, че са налице касационни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд е направил правни изводи в противоречие с решение №652/25.10.2010 г. по гр. д.№1821/2009 г. на ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и представя решения на различни по степен съдилища, с които искове, предявени от футболисти за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения са уважени.По отношение на втория въпрос също счита, че е налице касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на изводите на съда с цитираното задължително решение на ВКС, а по третия въпрос, счита че същият е решен в противоречие с решение №17/26.04.2011 г. по гр. д.№462/2010 г.ІІІ г. о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.

С чл. 280 ал. 1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните

изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства - т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д№1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи правните, а третиращи фактическите изводи на съда.Аргументацията на изложението на касационните основания се изразява в анализ на доказателствата по делото: че възнагражденията, които се претендират са изрично уговорени с анекса към трудовия договор, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че това са трансферни суми, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тази насока, че не са доказани основания за налагане на глоби, че заповедите на работодателя за това и представените счетоводни справки са без подпис и печат, че заключението на съдебносчетоводната експертиза е изготвено въз основа на компрометирани писмени доказателства и не следва да се кредитира. Цитираните решения на ВКС, се отнасят до съвсем различни случаи и не може да се приеме, че има направен правен извод от въззивния съд, който да им противоречи.Не може да се приеме също така наличие на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като за представените решения на С. районен и окръжен съд липсват данни дали са влезли в сила.Казуалната съдебна практика се формира само от влезли в сила решения съгласно т. 3 от цитираното ТР.Твърдението на жалбоподателя за наличие на такава е недоказано.

Тъй като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя.

Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253/06.08.2012 г. по гр. д.№328/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: