Определение №1495/27.12.2012 по гр. д. №968/2012 на ВКС, ГК, III г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.

ЧЛЕНОВЕ:

Ж. Д.

О. К.

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д.№ 968/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. [фирма] чрез юк. Кр. П. и [фирма] чрез адв. Ил. Ш. като трето лице помагач против решение № 581/12.03.2012 год., постановено по гр. д. № 4208/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 7- ми състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд, ГО, І-13 състав по гр. д. № 12718/2010 год., е постановено ново решение, с което С. – Майчин дом” ЕАД, [населено място] е осъдена да заплати на Л. М. Д. от [населено място] сумата от 70 000 лв. обезщетение за вреди причинени от вещ – асансьорна уредба, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 год. до окончателно изплащане на сумата.

С касационните жалби са представени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответницата по касация Л. М. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване по двете касационни жалби, както и тяхната основателност по същество в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационните жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, които имат право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Изпълнени са и допълнителните изисквания с които законът свързва достъпът до касационното обжалване.

Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и разграничаване на отговорността за непозволено увреждане по двата състава.

Този въпрос се съдържа в изложенията към двете касационни жалби. Същият е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, с което предявеният иск е квалифициран като иск за непозволено увреждане причинено от вещ / чл. 50 ЗЗД/, Същият е разрешен в противоречие с ППВС № 17/1963 год. и ППВС №4/ 30.10.1975 год.. С оглед на това касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 581/12.03.2012 год., постановено по гр. д. № 4208/2011 год., на Софийския апелативен съд, ГО, 7- ми състав.

Указва „С. – Майчин дом” Е., [населено място] и [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на по 1400 лв. всеки един от тях по сметката на ВКС за разглеждане на касационните им жалби.

В противен случай, касационните жалби ще бъдат върнати.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на 3-то ГО на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 968/2012
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО

Други актове по делото:
Цитирани тълкувателни актове
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...