О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3499

гр. София, 13.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. В.

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 4133/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7168/14.07.2023г. на Средно училище „Д. Б. -Свищов, подадена чрез адв.Ц. Д., против решение № 279 от 09.06.2023г., постановено по въззивно гр. дело №328/2023г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение частично е отменено решение №36 от 09.03.2023г. по гр. дело № 790/2022г. на РС-Свищов и вместо това са уважени исковете на А. Г. П.-К., предявени против СУ„Д. Б. -Свищов с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ-признато е за незаконно уволнението й и е отменена, като незаконосъобразна заповед № 488/ 24.11.2022г. на Директора на СУ „Д. Б. -Свищов, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-главен прогимназиален учител в СУ „Д. Б. -Свищов и последното е осъдено да й плати сумата 13 597,14 лева-обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ за времето през което е останала без работа-от 29.11.2022г. до датата на приключване на устните състезания 23.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-15.12.2022г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на въззивния съд, че молбата на ищцата от 27.10.2022г., отправена до директора на училището по същността си представлява предложение до работодателя по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като сочи противоречие с решение № 171/15.10.2020г. по гр. д.№171/2020г. на ІV ГО на ВКС, решение № 249/16.10.2014г. по гр. д.№2251/2014г. на ІV ГО на ВКС, решение № 86/22.07.2015г. по гр. д.№5957/2014г. на ІІІ ГО на ВКС, решение №60/07.05.2015г. по гр. д.№5467/2014г. на ІІІ ГО на ВКС. Според касатора, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по всички възражения и доводи на страните в противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 77/17.03.2015г. по гр. д.№2040/2014г. на ІV ГО на ВКС, решение № 217/09.06.2011г. по гр. д.№761/2010г. на ІV ГО на ВКС; решение 156/21.06.2017г. по гр. д.№311/2011г. на ІV ГО на ВКС. Формулира въпроси, които според него са значими за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Как следва да се тълкува волеизявление на работник, в което той единствено изразява воля да бъде освободен от заеманата длъжност без да посочва условия на прекратяване: като молба без правно значение, като предложение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ или като предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 КТ и какви са юридическите последици от такава молба; 2. В случай, че работник е депозирал писмено ясно, недвусмислено и категорично заявление, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност, но без да сочи срок, от който иска да бъде прекратено ТПО, от кога следва да се прекрати то и на какво основание; 3. Може ли да се счита, че след като работодателят е приел молбата на работника, с който последният иска а бъде освободен от длъжност, без да сочи срок, от който иска да стане това, а на свой ред работодателят в седмодневния срок по чл. 325, ал.1, т.1 КТ е уведомил работника, че приема молбата му и определя момент на прекратяване на договора-след изтичане на срока по чл. 326, ал.2 ГПК, то ТПО е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ; 4. Какво е правното значение на заповедта за прекратяване на ТПО, издадена на основание чл. 325, ал.1,т.1 КТ и чл. 326, ал.1 КТ след изтичане на съответния срок; 5. Може ли трудов договор да се прекрати на основание чл. 326, ал.1 КТ, ако преди това е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ.

Ответникът по касационната жалба А. Г. П.-К., чрез пълномощника адв.Б. Г., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. От фактическа страна е прието, че ищцата и ответника са били обвързани от трудов договор №71/25.08.1989г., сключен за неопределено време; първоначално ищцата е заемала длъжността „учител по физика“, впоследствие длъжността „старши прогимназиален учител“, а по силата на допълнително споразумение №12/19.09.2017г.- длъжността „главен прогимназиален учител“ в ответното училище. С молба с вх.№347/27.10.2022г., адресирана до директора на училището, ищцата е помолила да бъде освободена от длъжността „главен учител“; върху горния ляв ъгъл на молбата е поставена резолюция „Да!“ от 28.10.2022г. С писмо с изх.№107/02.11.2022г., връчено на ищцата на същата дата директорът я е уведомил, че във връзка с молбата й от 27.10.2022г. трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл.326 ал.1 КТ след изтичане на предвидения в чл.326 ал.2 КТ 30 –дневен срок, като същият е започнал да тече на 28.10.2022г. и изтича на 28.11.2022г. При връчване на това писмо ищцата писмено в 12ч. е изразила несъгласие със срока на предизвестието, сочейки, че по КТД срокът е два месеца. На същия ден-02.11.2022г. с молба с вх. №367, адресирана до директора, ищцата е помолила да бъде оттеглена молбата й от 27.10.2022г.; помолила е да бъде освободена от длъжността „главен учител“ и преназначена на длъжността „старши учител по математика“. Върху левия горен ъгъл на тази молба от 02.11.2022г. от работодателя е поставена резолюция „Не!“ от 02.11.2022г. С писмо с изх.№133/10.11.2022г. директорът на ответното училище е уведомил ищцата, че не приема оттеглянето на молбата от 27.10.2022г., като се е позовал на разпоредбата на чл.326 ал.4 КТ. Директорът е напомнил на ищцата, че ТПО ще бъде прекратено на основание молба й от 27.10.2022г. по реда на чл.326 ал.1 от КТ, за което в чл.326 ал.2 КТ е предвиден срок на предизвестие 30 дни; срокът на предизвестието е започнал да тече на 28.10.2022г. и изтича на 28.11.2022г. На 17.11.2022г. ищцата е подала възражение, с което счита за незаконосъобразно връченото й предизвестие с изх. №107/02.11.2022г., тъй като молба с вх.№367/02.11.2022г. е депозирана в 10,45ч. и това е потвърдено от комисия.

Със заповед №488/24.11.2022г. на директора на СУ „Д. Б. гр.Свищов, връчена на ищцата срещу подпис на 24.11.2022г., е прекратено ТПО, считано от 29.11.2022г. Заповедта е озаглавена, като такава за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от служител. В същото време, в заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ и въз основа на приета молба с вх.№ 347/27.10.2022г. за прекратяване на ТПО. С. З. №498/28.11.2022г. за изменение на Заповед №488/24.11.2022г. на директора на училището, връчена на ищцата срещу подпис на 28.11.2022г., е наредено да й бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и да й бъде удържана сума за представително облекло на учителите, като всички останали точки от уволнителна Заповед №488/24.11.2022г. остават непроменени.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да уважи предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че молбата с вх.№347/27.10.2022г. на ищцата, адресирана до директора на училището представлява писмено предложение на служителя до работодателя за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ (а не е писмено предизвестие от работника/служителя за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл.326, ал.1 КТ, както е приел първоинстанционния съд). За да направи този извод, съдът е приел, че процесната молба и изразената с нея воля не съдържа ясно и безусловно решение на служителя за прекратяване на трудовия договор с отправяне на писмено предизвестие до работодателя, а употребеният от ищцата израз „моля да бъде освободена от заеманата длъжност „главен учител“ категорично придава на молбата правната същност и значение на писмено предложение до работодателя за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ. Въззивният съд след анализ на представените писмени доказателства е посочил, че липсва съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните, поради което е приел, че предложението на ищцата за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие не е прието, т. е. не е осъществен ФС на общото основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.1 КТ. В тази връзка според съда прекратяването на ТПО с атакуваната Заповед №488/24.11.2022г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е приет за основателен. В допълнение съдът е посочил, че атакуваната уволнителна заповед страда и от друг порок, водещ до незаконосъобразност на уволнението-налице е несъответствие между посоченото в заповедта, озаглавена заповед за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от служител, и правното основание за издаването й - чл.325 ал.1 т.1 от КТ и приета молба с вх.№347/27.10.2022г. Към момента на връчване на уволнителната заповед не е осъществено и посоченото в същата фактическо основание за прекратяване на ТПО от работника или служителя с предизвестие на основание чл.326 ал.1 КТ, доколкото ищцата с молбата си от 27.10.2022г. не е упражнила субективно преобразуващото си право на прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326 ал.1 КТ. С оглед основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, съдът е намерил за основателен и искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Главен прогимназиален учител“. Съдът е намерил за частично основателен и осъдителния иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение, като е изчислил, че за процесния период дължимото на ищцата парично обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, поради незаконното уволнение е в доказан размер 13 597,14 лева. Предвид изложеното, въззивният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че при тези мотиви на въззивния съд, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато по отговарящия на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС първи от поставените въпроси, доколкото същия е обусловил изхода на конкретното дело: Как следва да се тълкува волеизявление на работник, в което той единствено изразява воля да бъде освободен от заеманата длъжност без да посочва условия на прекратяване: като молба без правно значение, като предложение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ или като предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 КТ и какви са юридическите последици от такава молба.

За касационното обжалване касаторът Средно училище „Д. Б. -Свищов дължи държавна такса по сметка на ВКС в размер 271,94 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният късъционен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 09.06.2023г., постановено по въззивно гр. дело №328/2023г. на Великотърновския окръжен съд.

УКАЗВА на Средно училище „Д. Б. -Свищов, представлявано от адв.Ц. Д., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 271,94 лева.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на IV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: