6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017

[населено място], 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Н. М. ГАЛИНА ИВАНОВА

при секретаря

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2557 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Б. Д. Д. чрез адвокат В. Н. обжалва решение № 547 от 26.07.2022 г. по т. д. 407/22 г., по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 261386 от 08.10.2020 г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която е уважен предявеният от „Българска банка за развитие“ („ББР“) АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК, против Б. Д. Д., че солидарно с „Булинтра“ АД, дължи на „ББР“ АД сумата от 49 219,97 евро, представляваща главница – частичен иск от задължение в общ размер от 499 219,97 евро, с основание договор за кредит № 561/13.05.2009 г. и договори за поръчителство от 20.05.2009 г., 30.06.2009 г. и анексите към тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2014 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 103 736,84 евро, представляваща лихва по чл. 16, ал. 1 от договора за банков кредит за периода 30.04.2012 г. – 08.06.2014 г, вкл. 17 574,53 евро, неустойка по чл. 16, ал. 4 от същия договор за периода 30.09.2011 г. – 08.06.2014 г., 5 662,75 евро комисиона за управление и обработка по договора за кредит, на основание чл. 19 от него за периода 13.11.2011 г. – 13.02.2014 г. вкл. 6 101,58 евро неустойка по чл. 22 от договора за периода 01.11.2013 г. – 08.06.2014 г. вкл. и 13 854,94 лв, разноски по заповедното производство.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3 от ГПК.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост?)

2. Въззивният съд има ли процесуалното задължение да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба, оплаквания срещу правилността на първоинстанционното съдебно решение?

3. Допустимо ли е разминаване между заявените в заповедното и исковото производство правопораждащи за спорното вземане факти и петитум?

Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение.

Ответникът „Българска банка за развитие“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че посочените правни въпроси не обосновават основание за допускане касационно обжалване. Счита, че не е направена разлика между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на съдебното решение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови така обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел, че между „ББР“ АД и „Булинтра“ АД е сключен договор за банков кредит № 561/13.05.2009 г., с който банката кредитор е предоставила на търговеца кредитополучател инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро, за изграждане на триетажна сграда с банкови и административни офиси, а кредитополучателят се е задължил да ползва предоставената в заем сума по предназначение и да я върне в срок до 30.04.2019 г., при условията на договора. На 30.06.2010 г. между банката и ответника бил сключен договор за поръчителство, според който се е задължил да отговаря спрямо кредитора солидарно, за изпълнение на задълженията, произтичащи от договор № 561 /13.05.2009 г. и Анекс 2 от 30.06.2010 г., главно задължение, вкл. и след падежа, ако кредиторът предяви иск за изпълнение срещу главния длъжник в срок до шест месеца от падежа на главното задължение. Към договора за поръчителство бил подписан Анекс 1/29.12.2010 г., с който поръчителят се е съгласил с уговорената между страните по договора за банков кредит промяна, въведена с Анекси № № 2 /30.06.2010 г., 3/29.12.2010 г. и 4/29.12.2010 г Съответно, с Анекс 2 от 30.08.2011 г. към договора за поръчителство Б. Д., приел промените по договора за кредит, въведени и с Анекс 5 то 30.08.2011 г, а с Анекс 3 от 28.02.2012 г. към Договора за поръчителство приел промените по договора за кредит, въведени и с Анекс 6 от 28.02.2012 г. към Договора за поръчителство приел промените по договора за кредит, въведени с Анекс 6 от 28.2.2012 г.

Прието е, че страните не спорят, че кредитополучателят не е изпълнявал точно и в срок задълженията си за погасяване на дължимите вноски по договора за банков кредит /поръчителство/, поради което бил уведомен с нарочна покана от кредитора изх. № 4702-126/13.3.2014 г. за просрочените задължения, възлизащи към 10.03.2014 г. на 246 438,16 евро. Прието е, че поканата била редовно връчена и на кредитополучателя, и на поръчителя. Липсвали доказателства за погасяване на задълженията и съдът е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 08.04.2014 г.

Прието е, че с оглед подадено заявление, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парични задължения.

Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице, е приел, че кредиторът е отпуснал заема, сумите са усвоени. С оглед направените от длъжника погашения, в изпълнение на задълженията му договора и той е 644 655,28 евро или 1 260 836,14 лв. Прието е, че задължението е в размер на 510 925 , 13 евро, равностойност 999 282,70 лв.

Прието е, че Б. Д. е поел задължение да отговаря като поръчител, на основание чл. 138 от ЗЗД, сключен в писмена форма, при ясно уговорени условия. Прието е, че липсва изпълнение на задълженията от кредитора и че е налице основание за солидарна отговорност на поръчителя.

С оглед спорния правен въпрос налице ли е изпълнение на задължението, въззивният съд е приел, че липсва доброволно плащане. Прието е, че изп. д. 350/2014 г. и изп. 590/15 г, не е доказано да са образувани във връзка с процесната заповед за изпълнение на задължение и с договорите за поръчителство, изменен с анекси, предмет на установителните искове. Така е прието, че установените задължения в процеса не са погасени. Освен това са изложени съображения, че принудителното събиране на дължимите суми, тогава когато е извършено на основание издадена заповед за изпълнение на парично задължение, не може да бъде съобразено.

Допускането на касационно обжалване се извършва, на основание чл. 280 от ГПК. На основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касационната инстанция извършва служебна проверка относно наличието на основания за вероятност съдебното решение да е нищожно или вероятно недопустимо. В настоящия случай, не се установяват основания, които да могат да се квалифицират като основания за допускане касационно обжалване. Видно е от данните по делото, че исковете са допустими, предявени след подадено в срок, възражение по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в редакцията преди изменението на нормата ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.).

Касаторът е посочил основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В случая не се установява очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Посоченото основание не е идентично на основанието съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. В съдебната практика се приема, че очевидната неправилност следва да се установи от самия акт, без да се преценяват данните по делото, без да се извършва същинска проверка на оплакванията, изложени в касационната жалба. Въззивният съдебен акт, за да е очевидно неправилен, следва да е постановен при особено тежък порок като приложение на несъществуваща правна норма или приложението й в обратен на действителния й смисъл, необоснованост, поради нарушения на формалната логика или опитните правила, съществено процесуално нарушение, което може да се установи от обжалвания акт. В конкретния случай не се установява наличие на посочените основания, поради което не следва да се допуска касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Посоченият първи и втори правни въпроси са релевантни, като процесуални въпроси, винаги са относими към разрешението на правния спор от въззивния съд. Но в случая не са обуславящи изхода на спора. Въззивният съд е изпълнил задълженията си и необсъждането на всички основания, изложени във въззивната жалба, оплаквания и възражения, не представляват правни въпроси, обуславящи изхода на спора. Въззивният съд е разрешил спора между страните, като в мотивите си е отговорил на основанията, изложени във въззивната жалба, всички доводи и възражения на страните. В случая липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да разреши материално-правния спор и като въззивна инстанция е установил истинността на твърденията на страните. Липсва отклонение от задължението му да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи анализ на доказателствата и въз основа на него посочи кои факти приема за установени, както и какви са правните норми, които ги уреждат и какви правни изводи следват от това.

По отношение на конкретните доводи, че не е обсъдено изпълнението на задълженията, водещо до липса на отговорност на касатора в качеството му на поръчител, въззивният съд е изложил мотиви, че липсва доказване на доброволно изпълнение. Няма данни за наличие на изпълнителни дела, образувани на основание представените изпълнителни листове срещу длъжниците, кредитополучател и солидарни длъжници в други изпълнителни производства, на основание заповеди за изпълнение на парични задължения различни от процесното заповедно производство, на основание процесния договор за банков кредит. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства да има изпълнение, водещо до погасяване на задълженията. Изрично е посочено, че образуваното изпълнително производство, въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, относно вземанията, предмет на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, чието установяване се иска в настоящия процес, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и проведеното на това основание принудително изпълнение, не може да бъде прието като погасяващо задължението. С оглед разясненията в т. 9 от Тълкувателно решение 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъщественото принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Само приемане на вземането в производството по несъстоятелност на кредитополучателя „Балканстрой инженеринг груп“ АД (предходно наименование Балканстрой“ АД), включването му одобрения от съда списък, на основание чл. 692 от ТЗ, не представлява удовлетворяване на вземането на кредитора. Няма данни за осребряване на имущество и разпределение на суми в това производство по несъстоятелност, за да се приеме, че дългът е погасен в принудително изпълнение срещу главния длъжник, кредитополучател и съответно би могла да липсва отговорност на поръчителя.

В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/18 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. 1245/13 г. решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г.,II ТО на ВКС и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на поставения трети правен въпрос, не се установява наличие на основание за допускане касационно обжалване. Липсва разминаване между заявените основания, на основание чл. 422 от ГПК и претенции в заповедното производство и предявеният иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за предварително изпълнение и издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. В заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК са индивидуализирани вземанията за главница и лихви, произтичащи от сключен договор за банков кредит № 561/13.05.2009 г., изменен с Анекс 1 от 18.12.2009 г, Анекс 2от 30.06.2010 г., Анекс 3 от 29.12.2010 г, Анекс 4 от 29.12.2010 г, Анекс 5 от 30.08.2011 г. и Анекс 6 от 28.02.2012 г., както и сключени договори за поръчителство от 20.05.2009 г. между „БР“ АД и „Балканстрой“ АД и „Булинтра“ АД, както и сключеният между „ББР“ АД договор за поръчителство към договор за банков кредит № 561 от 13.05.2009 г. между поръчителя Б. Д., както и сключените между страните анекси. Изрично е посочено като основание на иска неизпълнение на задълженията от кредитополучателя и солидарните длъжници, както и обявената предсрочна изискуемост на кредита. Предмет на иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, е установяване на вземанията съгласно заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена на посочените правни основания. Не са основателни доводите на касатора относно липса на идентичност между предявения установителен иск и вземанията, удостоверени в заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да ответника по касационната жалба, юридическо лице, да се заплатят разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 500 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547 от 29.07.2022 г. по т. д. 407/22 г., Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗЗД РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 500 лв, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: