ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
С., 11.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1425/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 333 от 27.01.2014 г. по т. д. №2802/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 731 от 15.04.2013 г. по т. д.№ 1210/2011 г. на СГС, с което е отхвърлен иска на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, предявен като частичен за 100 000лв. от общ размер главница и лихва 686 210.73 лв. по Договор за комплексно юридическо обслужване от 23.07.1997 г., с оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност. Жалбоподателят аргументира, че във въззивната жалба е изложил оплаквания за недопустимост и нищожност на решението - ответникът не е оспорил изпълнението от [фирма] на Договора за комплексно юридическо обслужване и първоинстанционният съд е отхвърлил иска по въпрос, с който не е бил сезиран, а въззивният съд не се е произнесъл по валидността и допустимостта на решението в нарушение на чл. 269 изр. 1 ГПК. Сочи, че въззивното решение е недопустимо и поради изследване и произнасяне по договорите за цесия, които не са предмет на въззивното производство - въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които не са били въведени с жалбата. Излага подробни съображения за неправилност на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: 1.Длъжен ли е...