Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 71 от 10.06.2013г. по в. т.д. № 151/2013г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която след отмяна на решение № 15 от 04.03.2013г. по т. д. № 14/2012г. на Бургаски окръжен съд касаторът – ответник [фирма] е осъден да заплати на Мойган А. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 49 988 евро, платени на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 30.10.2007г., и по насрещна касационна жалба на Мойган А., поданик на Кралство Ш., представлявана от адв. М. Д., срещу същото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторката-ищца против [фирма] иск за заплащане на неустойка в размер на 9 997,60 евро.

Касаторът – ответник в касационната си жалба поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения за липсата на предпоставки за разваляне на сключения между страните договор, както и за липса на валидно изявление от страна на ищцата, че разваля договора. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част обосновава с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който го твърди – в случая ищецът?

2. Доколкото тази безполезност по закон трябва да е вследствие на забава, само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?

Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 3/1073г. на ПлВС.

Касаторката – ищца Мойган А. оспорва касационната жалба на ответника и подава насрещна касационна жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е дал по поставените въпроси тълкуване, различно от установеното – че ищецът следва да установи безполезността, като в конкретния случай от събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за доказана безполезността на изпълнението. Поддържа, че касаторът - ответник не е посочил конкретна съдебна практика, в противоречие с която са изводите на въззивния съд, както и че не е налице необходимост от тълкуване на закона по формулираните въпроси. Излага подробни съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.

В насрещната си касационна жалба поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е постановил решението си по предявения от нея иск за заплащане на неустойка в противоречие с разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Поддържа, че съгласно тази разпоредба кредиторът по развален договор има право да търси обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Счита за неправилно разграничението, което въззивният съд е направил, между неустойка за разваляне на договора и неустойка за неизпълнение /в случая забавено изпълнение/, тъй като подобно разграничение на намира опора в закона и противоречи на общите договорни принципи за добросъвестно изпълнение и обезщетение. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част поради наличие на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Допустима ли е претенция за неустойка за неизпълнението на договор, след като договорът е бил развален поради неизпълнението?”. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с постановеното по чл. 290 ГПК решение № 206 от 05.05.2010г. по т. д. № 18/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и с влезли в сила решения на други съдилища: решение № 389 от 04.05.2010г. по гр. д. № 3354/2009г. на САС, решение № 27 от 01.02.2010г. по гр. д. № 853/2009г. на Врачански окръжен съд, ГО, решение № 37 от 06.03.2009г. по в. гр. д. № 713/2008г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, решение от 03.07.2008г. по в. гр. д. № 716/2007г. на Русенски окръжен съд, ГК.

Касаторът – ответник оспорва касационната жалба на ищцата и поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в посочената част, тъй като въззивният съд не се е произнасял по формулирания материалноправен въпрос.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 и чл. 287, ал. 2 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 15 от 04.03.2013г. по т. д. № 14/2012г. на Бургаски окръжен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Мойган А. иск за осъждане на [фирма] да заплати на ищцата сумата 49 988 евро, представляваща обезщетение, равняващо се на дадени на отпаднало основание парични средства по развален предварителен договор от 30.10.2007г., както и в частта за разноските, и е осъдил [фирма] да заплати на Мойган А. сумата 49 988 евро, платени на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 30.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска до окончателното плащане, както и разноски по компенсация за двете инстанции в размер на 5 007 лева. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част – в частта, с която е отхвърлен предявеният от Мойган А. против [фирма] иск за сумата 9 997.60 евро – неустойка за забава. Въззивният съд е приел за доказано сключването между страните на предварителен договор, с който ответникът се е задължил да построи и продаде на ищцата – купувач в срок до 30.06.2008г. описания в него недвижим имот на цена 99 976 евро при условия и начин на плащане, уреден в договора, както и заплащането от ищцата на първа и втора вноска от цената в размер общо на 49 988 евро. Приел е, че с нотариална покана от 17.06.2011г. ищцата, действаща чрез пълномощник с изрично пълномощно адв. Л. Г., едностранно е прекратила сключения предварителен договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД и е поканила ответника да върне платените от нея суми, заедно с предвидената в договора неустойка. След като е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и клаузите на сключения договор, уреждащи сроковете за завършване и прехвърляне на имота, въззивният съд е приел, че ответникът не е бил изправна страна по договора, тъй като не е уведомил ищцата, че към момента на подписване на договора липсва разрешение за строеж на процесната сграда, издадено след предвидения срок за завършване на строежа, и по този начин ответникът е в забава както по отношение на началото на изпълнението, така и за цялостното изпълнение на предмета на договора – завършване на строителството до 30.06.2008г., снабдяване на купувача с документ за въвеждане в експлоатация на обекта и прехвърляне по нотариален път собствеността върху построената вила. Поради това е приел, че за ищцата е възникнало субективното й преобразуващо право по чл. 87, ал. 2 ЗЗД да развали сключения договор. Изложил е съображения, че това право е упражнено с изпратената до ответника нотариална покана и впоследствие с подаване на исковата молба, както и че въпреки построяването на сградата след изтичане на уговорения срок, дългият срок на забава от страна на ответника е дал повод на ищцата да счете изпълнението на договора за безполезно за нея по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за липса на всякаква възможност за продължаване на договорните отношения с ответника. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че прехвърлянето на собствеността върху построената сграда е било възможно съгласно чл. 181 ЗУТ една година преди предявяване на иска, въпреки липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, като е съобразил поетото от ответника задължение да предаде имота в степен на завършеност съобразно Приложение № 1 към договора, а не в груб строеж. Приел е за недоказано и възражението на ответника, че имотът не е бил прехвърлен с нотариален акт поради нежеланието на ищцата да плати остатъка от продажната цена. С оглед на това въззивният съд е счел сключения договор за развален и поради това е уважил предявения осъдителен иск за връщане на платената по договора цена. По предявения иск за неустойка за забава въззивният съд е приел, че отговорността за вреди поради разваляне на договора под формата на неустойка може да се търси, ако подобен вид неустойка е била изрично предвидена в клаузите на съответния договор, тъй като след прекратяване на договора не може да има нито изпълнение, нито неизпълнение, както и възникване на последиците от неизпълнението, включително и на правото на неустойка. Посочил е, че в случая в предварителния договор липсва изрична клауза, с която да е предвидено заплащане на неустойка в случай на разваляне на договора, а е договорена неустойка, дължима от продавача при неизпълнение в срок на задължението му да завърши обекта и предаде ползването му. Поради това въззивният съд е счел предявения иск за заплащане на неустойка за забава за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на [фирма]:

Формулираният от касатора правен въпрос следва да бъде уточнен в следния смисъл:

„Когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди, и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?”.

Този въпрос е важен за делото, тъй като е обусловил крайния извод на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Въззивният съд е уважил иска, тъй като е приел, че въпреки построяването на сградата след изтичане на уговорения срок, дългият срок на забава от страна на ответника е дал повод на ищцата да счете изпълнението на договора за безполезно за нея по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за липса на всякаква възможност за продължаване на договорните отношения с ответника, без да е обсъждал дали са ангажирани доказателства за твърдяната безполезност на изпълнението.

По тези въпроси е формирана постоянна съдебна практика – решение № 51 от 10.09.2010г. по т. д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 29 от 13.04.2011г. по т. д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203 от 30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100 от 03.07.2012г. по т. д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че когато се твърди разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси.

Тъй като по тези въпроси е налице постоянна съдебна практика, не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По насрещната касационна жалба на Мойган А.:

Формулираният от касаторката - ищца материалноправен въпрос, уточнен от съда, относно възможността за присъждане на неустойка за неизпълнението на договор – в случая за забавено изпълнение, след като договорът е бил развален поради неизпълнението му, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

По този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, но разглеждането му е в зависимост от отговора на уточнените по-горе правни въпроси, формулирани от касатора - ответник. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по насрещната касационна жалба на ищцата.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът - ответник следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 955,36 лева, а касаторката – ищца – държавна такса в размер на 391,07 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 71 от 10.06.2013г. по в. т.д. № 151/2013г. на Бургаски апелативен съд.

УКАЗВА

на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 955,36 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

УКАЗВА

на Мойган А., поданик на Кралство Ш., представлявана от адв. М. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на насрещната касационна жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 391,07 лева, като при неизпълнение на това указание производството по насрещната касационна жалба ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: