В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание седемнадесети април две хиляди петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при участието на секретаря: Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора: Пенка Маринова

изслуша докладваното от С. Е. Величкова

касационно нох. дело №158 по описа за 2015 година

Срещу решение по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас са подадени касационни жалби от подсъдимите С. М. С., П. Я. П. и Е. Р. Г..

В съдебно заседание подсъдимия С. редовно призован не се е явил, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и на трите касационни основания.Подсъдимите Е. Г. и П. П. се явяват лично и със защитници и също поддържат жалбите си, на посочените в тях касационни основания.

Частният обвинител и граждански ищец Д. и повереника му, редовно призовани не са взели участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите и на тримата подсъдими неоснователни, а постановеното решение правилно и законосъобразно.Извършения анализ на доказателствата e задълбочен, а наложените наказание справедливи и съответни на обществената опасност на деянията.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и след проверка в пределите на чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 6.11.2014 г. постановено по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд.№100/2013 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намалено наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия П. Я. П., от десет на осем години.Присъдата е отменена и е прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимия С. Д. П.(на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК).В останалата й част присъдата е потвърдена.

С посочената присъда подсъдимите С. М. С., П. Я. П., Ж. Л. Ж., Ж. Г. Н., И. П. П., С. Д. П. и Е. Р. Г. са признати за виновни в това че, за времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление и (опасен рецидив за под.С.), след предварителен сговор, в различни комбинации помежду си, (при условията на повторност за Ст.П.), чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на технически средства и МПС отнели чужди движими вещи на обща стойност за С., П. и за Ж. – 51 148,20 лв.(особено големи размери за под.С. и големи размери на другите двама), за Ст.П., и Г. – 44 320,67 лв.(големи размери),за Н. и за Ил.П.(помагач) -6828,20 лв., поради което и на основание чл. 196 а вр. с чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. „Б” НК вр. чл. 26 ал. 1 и ал. 3 НК за С., чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 и ал. 3 НК за П., чл. 195 ал. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 и ал. 3 НК, за Ж., чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 и ал. 3 НК, за Ст.П.- по чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 НК, за Г. чл. 195 ал. 2 вр. с чл. 195 ал. 1т. 3, т. 4, т. 5 НК, за Н.- по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 и 3 НК, за Ил.П.-по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 и 3 НК вр. с чл. 20 ал. 4 НК, са осъдени както следва:

- подсъдимия С. М. С. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години

-подсъдимия П. Я. П. –на лишаване от свобода за срок от десет години(намалени на осем от въззивния съд )

-подсъдимия Ж. Ж.-на лишаване от свобода за срок от три години

-подсъдимия С. П. – на лишаване от свобода за срок от седем години(подсъдимия е починал, по време на въззивното производство)

-подсъдимия Е. Г. – на лишаване от свобода за срок от шест години, като на основание чл. 68 ал. 1 НК, в изпълнение е приведено наказанието по нохд.№184/2009 г. на Районен съд [населено място], в размер на четири месеца лишаване от свобода

-подсъдимия Ж. Н. – на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца

-подсъдимия И. П. на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66 ал. 1 НК изтърпяването на наказанията определени на подсъдимите Ж. и Н. е отложено за срок от по четири години, а за под.И. П. за срок от три години.

С присъдата е уважен граждански иск, в полза на А. Д.(като собственик и представляващ [фирма]), за имуществени вреди в размер на 44 320,67 лв., ведно със законната лихва от 8.01.2011 г. дължима от подсъдимите(без Ж. Н. и И. П.) солидарно.

По жалбите на подсъдимите С., П. и Г.:

С жалбите на всеки един от подсъдимите са ангажирани всички касационни основания, като се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения, при събиране и оценка на доказателствата, неправилен и непълен анализ на същите, неверни изводи за приложимия закон и явна несправедливост на наложените наказания.

Жалбите се разглеждат заедно, тъй като несъгласието изразено в тях е почти идентично и преповтарянето е ненужно.

В трите жалби се спорят изводите по фактите на инстанционните съдилища, базирани единствено на обясненията на подсъдимия Ж., дадени в разпита му пред съдия на 14.01.2011 г.,като се твърди, че към момента на провеждане на този разпит Ж. е бил в „тежко психично състояние”,че за това му състояние не е назначена психиатрична експертиза, а заключение е дал съдебен лекар (д-р Я.),който е некомпетентен.Твърди се, че следва да се имат предвид обясненията на Ж. дадени пред първоинстанционния съд.

Спори се и, че неправилно инстанционните съдилища са кредитирали показанията на оперативните работници Г. и Д..

Липсвали преки доказателства, за участието на под.Г. в кражбата в [населено място], спори се трасологичната експертиза за маратонките му.

Защитата на под.П. се позовава на противоречие в мотивите на двата съдебни акта, относно ползваните МПС при кражбите.Твърди се, че противоречието е в това, че под. П. и под.С. П., са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 346 НК, но единия от автомобилите, за отнемането на които са оправдани, е ползван за оттегляне от златарския магазин, с отнетите златни изделия.

Спори се вида на златните изделия, грамажа и стойността, като защитата твърди, че липсата на счетоводна документация за магазина, неясните отношения между св. Д. и далия на консигнация златни изделия, свидетел Х. М.,, възпрепятстват установяването по категоричен начин на вида и стойността на предмета на престъплението, при кражбата от златарския магазин”.

Обобщено, твърди се, че неправилно и избирателно са кредитирани обясненията на подсъдимите Ж.,Н. и И. П. и то „тези дадени на досъдебното производство”, но не е дадена вяра на многобройните свидетели, опровергаващи обвинението.

Доводите са неоснователни и това е така защото:

Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред, необходимия за установяване на фактите (обстоятелства от значение ) и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Последващия задълбочен и обстоен анализ на доказателствата, сочи на стриктно спазване на правилата на чл. 305 ал. 3 НПК.Особено внимание първоинстанционния, а и въззивния съд са отделили на гласните доказателствени средства, и най вече на обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните по делото свидетели, с акцент на съпоставка между тях и останалите доказателства по делото, и с особено прецизна оценка за достоверност.В тази връзка невярно е твърдението в жалбите на тримата подсъдими, че изводите по фактите на инстанционните съдилища са единствено и само на обясненията на подсъдимия Ж., отречени от него още пред първоинстанционния съд.Невярно е и оплакването, че „неправилно не е дадена вяра на свидетелите оневиняващи подсъдимите”.Показанията на тези свидетели ( С.,И., Р. и Н. ) са обсъдени, като са посочени основанията, поради които не се кредитират.

Без основание са и доводите на защитата относно неизясненото „ тежко психологично и психиатрично” състояние на под.Ж., към момента на разпита му пред съдия на 14.01.2011 г.За отговор на тези доводи първоинстанционния съд се е позовал не само на заключението на „некомпетентното” в. л. д-р Я., който е изследвал и дал заключение за това, че оплакванията на под.Ж.( припадъци, прилошаване, загуба на съзнание и др.) не сочат на неврологичен дефицит...наличните данни не дават основание да се приеме, че при Ж. има някаква степен на нарушение на съзнанието в неговата многокомпонентна същност, но и на копие от книгата за задържани лица в РУП - П., копие от книга за медицински прегледи и справка от ЦСМП-Б. от 13.01.2011 г. от които е видно, че след задържането му и по негово искане е бил посетен на два пъти от Н.Н.-фелдшер, която на същата дата около 13,30 часа, не е констатирала отклонения в здравословното му състояние, а към 19,30 ч. е поставила диагноза невроза (бил напрегнат ), за което е даден диазепам.По делото липсват данни, които да поставят под съмнение психическото състояние на подсъдимия Ж., както по време на извършване на деянията, така и към момента на участието му в съдебно заседание, които да налагат съобразно чл. 144 ал. 2т. 3 НПК задължителна съдебно психиатрична или психологична експертиза, а и защитата на под.С. атакува „психичното състояние” на под.Ж. само досежно обясненията му дадени на досъдебното производство, но не държи сметка че е ангажирана наказателната отговорност на същия подсъдим с присъда(влязла в сила за него),т. е. очевидно е вменяем и не е изпадал в състояние, което да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното.

По фактите основното оплакване е за неустановен размер на предмета на престъплението при кражбата от златарския магазин в [населено място], като тука са твърди, че изводите на съда са изградени на предположения, защото липсват счетоводни документи, защото на св.Д. не следва да се дава вяра, и защото св.М. (дал на консигнация златните бижута ) е във влошени отношение с последния, между двамата има съдебен спор за тези накити и др.

И този довод е изцяло неоснователен.За установяване на предмета на кражбата от златарския магазин в [населено място], освен обясненията на подсъдимия Ж., са съобразени показанията на свидетелите Д., св.К.,св.М. и св.И. Г..Вида и стойността на бижутата е установена и със заключение на счетоводно оценителната експертиза на в. л. Х. и в. л.Ц., не оспорено от страните по делото.Горното сочи, че извода за предмета на престъплението кражба от 8.01.2011 г. извършена в [населено място], е след внимателен анализ на събрани по делото доказателства, а не произволен както твърди защитата на подсъдимите.Отношенията на св.Д. и св.М., правилно са преценени от инстанционните съдилища, като такива без отношение към предмета на доказване.

Изложеното по горе дава основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища на правилата за събиране и оценка на доказателствата по делото, за игнориране или надценяване на доказателства или доказателствени средства.В мотивите съда ясно е посочил, кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа.

Основателен е довода за вътрешна противоречивост на мотивите на присъда относно престъплението по чл. 346 НК.Съда е приел, че липсват категорични доказателства подсъдимите П. и С. П. да са направили опит да отнемат лек автомобил „Фолксваген пасат” собственост на св.А. (в контактния ключ на който автомобил е намерена част от счупен къртач от под.П.) и да са отнели лекия автомобил „Фолксваген пасат” собственост на св.Ш., и за това двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили на същата дата и място престъпление по чл. 346 ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК, но за извършване на кражбата на златни бижута, за която и двамата подсъдими са признати за виновни, автомобила собственост на св.Ш. е „използвано МПС” и в него са намерени стъкла идентични с тези от счупената витрина на златарския магазин.Така посоченото противоречие, не е атакувано нито от частното нито от държавното обвинение, изцяло е в полза на двамата подсъдими и този порок няма как да бъде поправен.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.За времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление за под.С. С., П. П., Ж. Ж., Ж. Н. и И. П., само в кражбата на 8.01.2011 г. за под.Ст.П. и Е. Г., извършили квалифицирани кражби на вещи и пари на обща стойност посочена по горе, и по този закон са осъдени, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.По отношение квалификацията на деянието извършено от подсъдимия С., Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд в мотивите на присъдата (л. 584-585), поради което не ги преповтаря.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания.

При определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия С. С., съда е взел предвид всички обстоятелства от значение.Отчетена е водещата му роля(разпределял ролите за всеки от другите участници, разпределял и парите, посочвал местата, които следва да се „ударят”),отчетена е и изключително високата степен на обществена опасност на извършените взломни кражби, и личната му завишена обществена опасност.Законосъобразен е извода за наличието на квалифициращия признак особено големи размери, представляващ особено тежък случай.Наказанието на С. е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 354 ал. 5 НПК.

За подсъдимия П. П., при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи за извършеното съда е взел предвид, предишните му осъждания не оказващи влияние на квалификацията за извършеното, личния му принос за осъществяване на всяка от трите кражби и високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия П..Наказанието с изменението от въззивния съд е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо.

За подсъдимия Е. Г. съда е съобразил личното му участие в кражбата от 8.01.2011 г.,личната му обществена опасност и тази на извършеното престъпление и всички други обстоятелства от значение.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанията на подсъдимите справедливи, а жалбите изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас, с което е изменена присъда по нохд.№100/2013 г. на Окръжен съд гр. Бургас по отношение на подсъдимите С. М. С., П. Я. П. и Е. Р. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: