София, 18 декември 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ю. К.
ЧЛЕНОВЕ
: Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретар Кр.Павлова
и в присъствието на прокурора М.Михайлова
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 1528/2014г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия С. С. П. и неговия защитника против решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/ 2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
В жалбата на защитника адвокат Т. се сочи, че постановеният от въззивния съд акт е незаконосъобразен, несправедлив и постановен в нарушение на основни материалноправни принципи. Изтъква се, че още в досъдебна фаза производството е било опорочено. Подчертава се, че прокуратурата не е потърсила обективната истина и не е привлякла към наказателна отговорност действителния виновник – едноличния търговец Ш..
В касационната жалба се оспорват също така законосъобразността на постановената от въззивния съд конфискация, както и размерът и начинът на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода.
В заключение се отправя искане за изменение на наказанието и замяната му с по-леко или, алтернативно - за ново разглеждане на делото.
В личната жалба на подсъдимия се твърди, че решението на въззивния съд е „ необосновано, незаконосъобразно и взето при непълнота на доказателствата.”. Жалбоподателят подробно излага съображения, че инкриминираното деяние е несъставомерно, тъй като той не е данъчно задължено лице за разлика от К. Ш., едноличен търговец с фирма [фирма], чието счетоводство водил.
Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата с изключение на частта, в която се претендира изменение на режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода
, тъй като престъпленията, за които подсъдимият е наказан с три отделени присъди
на лишаване от свобода,
са в отношение на съвкупност.
Гражданският ищец Министерство на финансите изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Окръжният съд в гр.Кюстендил с присъда № 35 от 16.12.2013 г. по нохд № 161/2012 г. признал подсъдимия С. С. П. за виновен в това, че за периода 15.01.2007 г. – 14.01.2009 г., при условията на продължавано престъпление, като счетоводител на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери от данъчно задължения субект [фирма] в размер на 42 917,58 лева, като използвал неистински и с невярно съдържание документи – данъчни фактури при водене на счетоводството на търговеца, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 /ред.ДВ бр. 75 от 2006 г./ вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК му наложил наказание
три години и шест месеца лишаване от сво
6ода, търпими в затвор при първоначален строг режим, като го оправдал по обвинението за периода от 07.12.2006 г. – до 14.01.2007 г.
Подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата чрез Министерство на финансите обезщетение по 22 пункта, в които сумата, предмет на престъплението, била разпределена с оглед падежа на данъчното задължение и дължимата от датата на настъпването му лихва.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Софийският апелативен съд с решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като отменил оправдателната й част и признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 и чл. 26 от НК и в периода 07.12.2006 г. – 14.01.2007 г. Въззивният съд наложил на подсъдимия С. С. П. и наказание
конфискация на част от имуществото,
а именно - 1/12 идеална част от наследствен имот в [населено място], [улица], [жилищен адрес]05.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.
Редакцията на касационната жалба на подсъдимия налага за пореден път да се направи разяснението, че необосноваността и непълнотата на доказателства не са касационни основания, тъй като не са предвидени в лимитативния списък по чл. 348, ал. 1 от НПК. По тази причина те не следва да получат коментар при настоящата проверка.
В рамките на процесуалната допустимост остават останалите, формулирани в двете жалби оплаквания за процесуални нарушения, наказателна несъставомерност на деянието и явна несправедливост на наложените наказания.
Те се обосновават по идентичен начин в двете жалби с допълващи аргументи, поради което ще бъдат разгледани заедно.
Твърдението на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила поради некомпетентност на разследващите органи е напълно несъстоятелно.
Според касатора разследването се е водило в [населено място] вместо в [населено място] и по този начин обвиняемият не могъл да се защити, тъй като собственикът на [фирма] и неговото обкръжение били от същия град. Извън изцяло презумптивния характер на тези съмнения данните по делото опровергават варианта за процесуални нарушения. С постановление от 05.08.20110 г. А. Б., зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил, след като преценил, че делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност, възложил разследването на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил. Досъдебната фаза следвала така стартиралата процедура при спазване чл. 194 от НПК, чл. 151 и чл. 152 от Закона за съдебната власт, Тя приключила с писмено мнение по чл. 235 от НПК, изготвено от следовател при следствения отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил. За пълнота на изложението заслужава да се отбележи, че някои следствени действия са извършени от следователи от други съдебни райони / [населено място], [населено място]/ по реда на чл. 218 от НПК. Обстоятелството, че част от разследването е проведено в [населено място], където е посочен и адрес на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил, не опорочава събрания по този начин доказателствен материал, тъй като е съобразено с посочените по-горе правила за функционална компетентност на следователите като разследващи органи и разпределението на делата между тях.
Оплакването на жалбоподателя, че в [населено място] той не бил в състояние да защити семейството си и дори да сподели, че е действал под натиск от търговеца Ш., е напълно лишено от доказателствена подкрепа, макар да е била проверявано от двете предходни инстанции.
Основният акцент в жалбата на подсъдимия е поставен върху субективната несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 от НК. Това твърдение е стояло в центъра на внимание на предходната инстанция, изследвано е и отхвърлено като незаконосъобразно. Настоящата касационна проверка не дава основание за различно становище.
От фактическа страна е установено, че подсъдимият, чрез дружеството си [фирма], извършвал счетоводни услуги на редица фирми, сред които, от 01.01.2007 г., била и тази на свидетеля Ш. - [фирма] Подсъдимият следвало да осъществява по силата на упълномощаване счетоводното обслужване на едноличния търговец в офиса си, където съхранявал и всички счетоводни регистри. В изпълнение на договора подсъдимият попълвал дневниците за покупки и продажби и изготвял справките -декларации по ЗДДС. В дневниците включвал фактури, които му били представяни от свидетеля Ш.. Наред с тях той вписвал и фактури за нереализирани данъчни събития, разходът по които прибавял в данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит. Това извършвал с цел изчисляване на ДДС в по-малък от дължимия по ЗДДС размер. Като краен резултат в рамките на двадесет и два данъчни периода подсъдимият осчетоводил двадесет и шест фактури, доставките по които не били извършени. Част от фактурите били от фирми, които С. П. обслужвал счетоводно. На базата на попълнените в дневниците фактури подсъдимият изготвял и месечните справки декларации по ЗДДС, като присъединявал неосъществените доставки с право на данъчен кредите и така намалил дължимия ДДС с 42 917,58 лева.
През 2009 г. била извършена данъчна ревизия на [фирма], която установила, че двадесет и шест от отчетените фактури не отразяват извършени доставки на стоки и услуги. На 22.07.2009 г. фирмата [фирма] била закупена от дружеството на подсъдимия [фирма]. С. П. подписал декларация, че при водене на счетоводството на Ш. е прилагал фактури без негово знание и съгласие. Данъчната проверка завършила с ревизионен акт.
Така установените факти подкрепят направения от предходните инстанции извод, че подсъдимият е водил счетоводството на едноличния търговец Ш. като използвал неистински и с невярно съдържание документи – данъчни фактури, и по този начин избегнал установяване и плащане на ДДС в особено големи размери. – престъпление по чл. 255, ал. 3. вр. с ал. 1, т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Неоснователно е възражението, че счетоводителят не може да бъде субект на данъчно престъпление, тъй като не е данъчно задължено лице за разлика от търговеца, който не е привлечен към наказателна отговорност, макар да се е облагодетелствал от инкриминираната дейност.
Описаните действия на подсъдимия са непосредствено свързани с осуетена реализация на данъчно задължение и поради това са в пряка причинна връзка с увреждане на обществените отношения, гарантиращи законосъобразното функциониране на данъчната система. Счетоводството на едноличния търговец Ш. било поверено на подсъдимия и той бил упълномощен да го води по начин, съответстващ на данъчните закони и произтичащите от тях задължения, Вместо това касаторът умишлено включил в документооборота фактури, изкривяващи данъчната основа и по този начин избегнал правилното установяване и последващо плащане на ДДС от задълженото лице. Както е добре известно, кръгът на данъчно задължените лица не е идентичен с кръга на субектите на данъчни престъпления. Граматическото тълкуване на диспозицията на чл. 255, ал. 1 от НК определя субекта като всяко наказателно отговорно лице. Безспорно е, че подсъдимият целенасочено е водил счетоводната отчетност към намаляване на ДДС, като съзнавал общественоопасния характер на извършеното и предвиждал общественоопасните му последици. Възраженията за действия по принуда и заплаха от Ш. са напълно лишени от доказателствена база. Напротив, съдът е установил, че в целия период на продължаваното престъпление – повече от две години, С. П. последователно и активно използвал фактури за неосъществени сделки в счетоводната отчетност, без да възрази или потърси защита от заявените насилие или заплаха. Пред първата инстанция подсъдимият обяснил поведението си с разпространени незаконосъобразни, но очевидно възприети от него практики, които удовлетворявали клиентите и повишавали конкурентността му на пазара за счетоводни услуги и.
Субективната съставомерност на деянието като данъчно престъпление е извън съмнение. Без значение за отговорността на подсъдимия е поведението на търговеца Ш., което е извън предмета на настоящето дело. Касаторът е привлечен да отговаря за личните си действия и те са достатъчни, за да обусловят законосъобразност на правните изводи на предходните инстанции, изключващи ревизия на въззивното решение в насока на оправдаване на подсъдимия и отпадане на гражданската му отговорност..
Несподелими са и оплакванията на жалбоподателите относно законосъобразността на наложеното от въззивната инстанция кумулативно наказание
конфискация на част от имущество.
То е насочено само към 1/12 от наследствения апартамент на подсъдимия в [населено място], [улица], и не засяга другия имот – този на [улица], за чиято собственост се спори в касационните жалби. Без правно значение е доводът, че конфискуваната част от апартамент е единствената собственост на подсъдимия,, тъй като правилата за несеквестирумост не засягат недвижимото имущество./арг. чл. 45, ал. 2 от НК/.
Неоснователни са и възраженията за неадекватна тежест на отмерената санкция
лишаване от свобода
и неправилен отказа тя да бъде определена при условията на чл. 55 от НК. Наказанието
лишаване от свобода
е отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Те са ценени по най-благоприятен за подсъдимия начин в съпоставка с отегчаващите обстоятелства, която изключва третирането им като многобройни или изключителни до степен да правят и най-лекото, предвидено от закона наказание, несъразмерно тежко. Позоваването на наказания по други дела, направено в касационната жалба на защитата, не носи релевантно знание, тъй като цитираната практика отразява различни казуси и не може да служи за коректив на законосъобразно извършената индивидуализация на обема наказателна принуда в настоящия.
На последно място не подлежат на обсъждане в желаната от касатора насока и аргументите за промяна на заведението и режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Към момента на налагане на наказанието подсъдимият бил вече осъждан два пъти на
лишаване от свобода
, поради което за него са били неприложими изтъкнатите от защитата разпоредби на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Съображенията на прокурор, че наказанията
лишаване от свобода по трите пхрисъди
са за престъпления в съвкупност и сочат на едно осъждане, биха имали място при извършване на групиране на тези наказания и определяне на крайна санкция по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1, с приложение / или не/ на разпоредбата на чл. 24 от НК. Едва тогава съдът, с оглед та наложеното общо наказание, би могъл да преосмисли вида на пенитенциарното заведение и съответния режим на изтърпяване на лишаването от свобода..
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/ 2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.