№ 606 гр. София, 24.07.2018 годинаВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Диана Хитова

Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1961/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ищеца [фирма] и ответника [фирма] срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, съответно в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 23 ЗЗД срещу Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а другата жалба съответно е в частта, в която е уважен изцяло регресния иск срещу [фирма].

В жалбите са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на въззивното решение и във връзка с касационните основания за обжалване и в двете жалби са формулирани въпроси относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи, като по този въпрос се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС.

С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по исковете на [фирма] срещу [фирма] и Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за плащане на 24036,32лв.(всеки по 1/2част от сумата), която сума била платена от ищеца като нов работодател концесионер на основание чл. 200КТ и чл. 123а КТ на Ц. Л. за задължение на стария работодател [фирма].

Основанието на иска срещу [фирма] от една страна е, че за трудовата злополука отговаря стария работодател, а ищецът е платил чуждо задължение.

От друга страна основанието на иска срещу Държавата е чл. 8 от Договора за концесия,...