РЕШЕНИЕ

№ 247

гр. София, 13.02.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: П. Ш

Н. Т

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора от ВКП К. С, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 1093/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила жалба от подсъдимия М. Г. Г., чрез упълномощения му защитник, срещу присъда № 102 от 03.10.2019г., постановена по ВНОХД № 193/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С атакуваната присъда е отменена присъда № 76 от 18.12.2018г. по НОХД № 252/18г. на районния съд в гр. Севлиево, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.01.2014г. в [населено място], на [улица], по хулигански подбуди причинил на С. К. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок. Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната й част. В тежест на признатия за виновен подсъдим са възложени разноските по делото.

С касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като процесуални нарушения са изтъкнати липсата на мотиви във връзка с по-тежко квалифициращия деянието признак и основните аргументи на защитата, игнориране на част от доказателствените материали и превратно тълкуване на други. Тезата за неправилно приложение на материалния закон е базирана на доводи за действия при условията на неизбежна...