ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
София, 11.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Б. С ч. гр. д. № 379 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 2 ГПК по частната жалба на адвокат Л.М. като процесуален представител на „Елвеко” ЕООД срещу определението на ВКС ІІІ ГО от 10.ХІІ.2019г. по гр. д. № 4304/2019г. В частната жалба се иска да бъде взето под внимание, че ставало въпрос за фактическо узаконяване на противоправно и недобросъвестно поведение на ищеца относно действително положен от него труд, за обективна невъзможност страната да попълни делото с фактически и доказателствен материал, която не се дължи на процесуалното й поведение за грижливо водене на делото или на допуснати от съда процесуални нарушения – ответникът не можел да знае или да предполага встъпването на ищеца във фактическо трудово правоотношение с друг работодател и че би черпил права от собственото си противоправно и недобросъвестно поведение година и 5 месеца по-късно, че и двете съдебни инстанции не допуснали доказателственото искане за установяване на недобросъвестността поради преклузия, каквато в случая била неотносима, че въззивният съд не обосновал причините, поради които доказателственото искане е прието за несвоевременно заявено и неотносимо към спора.
Ответникът по жалбата К. Б. П. от [населено място] в отговора си чрез адвокат Т.П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, определени по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв. /материално затруднено лице/.
ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща...