ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76

София, 06.02.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1585 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Б. Ц“ЕАД, гр.София срещу Решение № 26 от 21.01.2019г. по в. т.д.№ 629/2018г. на Варненския АС, ТО. Въззивната инстанция е потвърдила решението по т. д.№ 1596/2017г. на ОС Варна за отхвърляне на предявения от „Б. Ц“ АД срещу „М. В“АД/н/ иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 240, чл. 86, ал. 1, чл. 92 и чл. 93 ЗЗД за установяване съществуване на вземане на ищеца за главница, възнаградителни лихви и неустойка, произтичащо от договор за заем, сключен на 31.10.2011г. между „И. У. К“ Инк и „М. В“, цедирано на „Б. Ц“ЕАД с договор за цесия от 12.09.2015г. от цедента „И. У. К“. Решенията са постановени с участието на синдика на „М. В“ и на встъпилото като помагач на длъжника трето лице „И. У. К“ Инк - кредитор с вземане, включено в списъка на приетите от синдика вземания, основаващо се на същия правопораждащ факт - договор за заем от 31.10.2011г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е очевидно неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 694 ал. 2, т. 1 ТЗ. Оспорва се правилността на извода, че длъжникът „М. В“ не...