ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80

София, 06.02.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1651 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „М. Ф“ЕООД/н/ против Решение № 769 от 02.04.2019г. по т. д.№ 543/2019 на САС, ТО, 6 състав за потвърждаване на решението по т. д.№ 7413/2016г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 108 ЗС, предявени от синдика на „М. Ф“ЕООД/н срещу „М. Ф“ЕООД /н/, С. А. Х. и З. А. А., граждани на Ирак за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество покупко-продажбата на недвижим имот /апартамент с площ 93 кв. м. в[жк], [населено място] с прилежащо мазе/, предмет на нот. акт № 163, том І, рег. 7149, нот. дело № 143/2012г. на нотариус Л.С. с район на действие РС С. и за осъждането на ответниците - физически лица да предадат владението на имота.

В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаването на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/След като съгласно константната практика на ВКС, критерият за значително превишаване на даденото спрямо полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се преценява във всеки конкретен случай, трябва ли съдът да формира крайния си извод...