Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. М. oт АК-Р., против определение № 240 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1213/2015 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх. № 140564/26.11.2014 г., подадена от Н. М. Н. срещу определение № 21674/15.10.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 5631/2014 г. на Софийския градски съд и е прекратил производството по делото на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по подробни съображения изложени в частната жалба.

Ответникът по частната жалба Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. М. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната касационна жалба съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване определенията по граждански дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това са тези с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на предявения частичен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2 000 лв., от общо 800 000 лв. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този иск с цена до 5 000 лв., не би подлежало на касационно обжалване. Приел е, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК атакуваното въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, поради което е оставил частната касационна жалба без разглеждане като процесуално недопустима.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая съдът е приложил точно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, според които не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а решенията за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Въведеното от ищеца с исковата молба като частичен иск спорно право е с цена под 5000 лв. В тази връзка се явява неоснователно възражението в частната жалба, че цената на предявения частичен иск е в размер на 5 100 лв. с оглед подадената молба на 25.02.2013 г. от ищеца до първоинстанционния съд за изменение на иска по чл. 214 ГПК, тъй като такова изменение не е допуснато от съда, предвид разпореждането му от 28.02.2015 г. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на още 124 лв. върху увеличения размер, за което указание липсват данни да е изпълнено.

Що се отнася до произнасянето на съда по подадената частна жалба в закрито заседание, правата на частния жалбоподател не са накърнени, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а ако съдът прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Действително пълномощникът на частния жалбоподател е поискал жалбата му в касационното производство да бъде разгледана в открито съдебно заседание, като се е позовал на правилата на Х. на основните права на Европейския съюз и на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, без обосновка кое налага съдът да извърши преценка, че частната жалба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, или както го нарича частният жалбоподател „публичен процес”. В случая с прилагането нормите на ГПК и произнасянето на решаващия съд по частната касационна жалба в закрито заседание е изпълнено изискването на закона, в който смисъл не са нарушени нормите както на Х., така и на Европейската конвенция. Същото се отнася и до разглеждането на частната жалба пред Върховния касационен съд в настоящото производство, а искането за преюдициално запитване във връзка с приложението на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз в настоящия случай се явява неоснователно, тъй като не са налице основанията по чл. 628 - чл. 633 ГПК.

В заключение, в случая е правилен изводът на състава на ВКС, че частната касационна жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се касае за процесуална норма, която е приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на частната касационна жалба редакция. Частната касационна жалба е насочена против определение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.

По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1213/2015 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: