№ 857
С., 5.08. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 2103 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Н. от АК-Д. против въззивно решение № 1895 от 11.12.2014 г. и постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 127 от 27.01.2015 г., постановени по в. гр. д. № 1636/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено решение № 2574 от 15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 15951/2013 г. на Варненския районен съд, ГО, 35 с-в и е уважен искът с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, като Н. А. К. е осъден да заплати на [фирма] [населено място], сумата от 150 000 лв., представляваща предадени на Н. А. К. в длъжностното му качество на „охранител” на 02.09.2013 г. в [населено място] и неотчетени от него като липсващи на същата дата парични средства, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 20 000 лв. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи, че в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правните въпроси от материално и процесуално естество, от значение за...