Неустойка * договор за лизинг * разваляне на договор

РЕШЕНИЕ

№ 139

гр. София, 15.10.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №4491 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 15.07.2013г. по гр. д. №7310/2012г. на Софийски градски съд, ІІІ Г състав, в частта, с която е отменено решение от 27.02.2012г. по гр. д. №59940/2010г. на Софийски районен съд, 51 състав, в частта, с която е уважен предявеният от касатора срещу Х. Х. Х. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 5 229,42 евро, представляваща дължима неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя по договор за лизинг от 13.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.12.2010г. и в частта по чл. 78 ал. 1 от ГПК за сумата над 302,23 лева, разноски пред първоинстанционния съд и вместо това искът по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 5 229,42 евро е отхвърлен.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. К. жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон по отношение на индивидуално уговорените в процесния лизингов договор клаузи за два отделни вида неустойки - неустойка за забава на плащането на лизинговите вноски и неустойка, дължима при едностранно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Поддържа, че...