ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540

гр. София, 23.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1950 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Жо Транс БГ“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. П. срещу решение № 218 от 17.04.2025 г. по в. т. дело № 146/2025 г. на Апелативен съд – София, 11 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1382 от 16.10.2024 г. по т. дело № 2003/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав и „Жо Транс БГ“ ООД е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 250 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Жо Транс БГ“ ООД срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, сключена с полица № 440123211001486, за вредите, настъпили на застрахованото имущество - товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, с регистрационен номер [рег. номер на МПС] на 14.01.2023 г. поради настъпило ПТП по път № 4444 извън населената част на Мезьохедеш в посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на кръстовището на път № 4444 /65 км+240 м/ и жп линия № 121 между застрахованото ППС и пътнически влак № 37015, пътуващ от Мезьохедеш към Камарашпуста, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.10.2023 г., както и за обезщетение за забава в размер 947,56 лв. за периода от 06.09.2023 г. до датата на исковата молба, както и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 500 лв., представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с актовете на съда на Европейския съюз и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Дължи ли въззивният съд изрично произнасяне по основния правен въпрос или може на основание чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд? – противоречие с решение № 461 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 1419/2024 г. на ВКС, ГК, I г. о. и посочените в него решение № 157 от 8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 239 от 7.01.2020 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.

2. При конкретните пътни условия - високите храсти, стигащи до самия прелез, заслепяващото слънце, което е светело в светофарната уредба, липсата на знак за намаляване на скоростта или спиране, следва да се отговори на въпроса дали и най-небрежният шофьор би управлявал автомобила си с изключено радио, със слънчеви очила и би намалил скоростта, въпреки липсата на такова задължение? – противоречие с решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о и др.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е правилен, като въззивният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процсуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел за установено, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“, както и че на 14.01.2023 г. е настъпило ПТП по път № 4444, извън населената част на Мезьохедеш в посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на кръстовището на път № 4444 /65 км+240 м/ и жп линия № 121 между застрахованото ППС и пътнически влак № 37015, пътуващ от Мезьохедеш към Камарашпуста, при което са нанесени вреди на товарния автомобил, които са в степен, обуславяща извод за настъпила „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, както и че застрахованото ППС не е дерегистрирано. Посочил е, че спорен въпрос във въззивното производство между страните е единствено дали реализираното ПТП се дължи на обикновена или на груба небрежност от страна на водача на товарния автомобил с оглед позоваването от ответното застрахователно дружество на клаузата на т. 9.1.8. от Раздел 9 „Общи изключения“ от Общите условия на застрахователния договор, която изключва отговорността на застрахователя за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност.

За установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания на водача на застрахованото МПС Т. Т. и е приел, че водачът на товарния автомобил е изпълнявал курс от Румъния към Чехия по маршрут през Унгария, по който е пътувал неколкократно, като пътят преминавал последователно през два неохраняеми жп прелеза на разстояние от около 300 метра един от друг със светлинна сигнализация /светофар/. Преминавайки през първия прелез без да спира, а само намалявайки скоростта, водачът се разминал с автомобили, движещи се насреща му, и възприел, че в двете посоки на движение нямало спрели или преминаващи коли. Водачът на товарния автомобил управлявал превозното средство при затворени прозорци, със слънчеви очила, а силното слънце блестяло в страничните огледала на автомобила и в сигналната уредба на прелеза. На самия прелез отляво на посоката на движение на процесното МПС имало редица от храсти и дървета със значителна височина, които са пречели на видимостта към релсовия път. Водачът възприел сигнализацията да излъчва бяла светлина, не чул шум и при приближаване на прелеза намалил скоростта от 80 км/ч на 50 км/ч, като почти до ж. п. линията възприел преминаващия влак, състоящ се от две съчленени мотриси. В този момент водачът Т. Т. натиснал спирачката, но не успял да избегне удара и се ударил в края на задното /второто/ вагонче, като предната част на застрахования товарен бус била смачкана напълно, след което превозното средство не можело да се движи на собствен ход.

За да направи извод за основателност на възражението на застрахователя за проявена от водача на процесното МПС груба небрежност, въззивният съд е приел, че с оглед на установеното по делото интензивно слънцегреене върху светлинната сигнализация, което безспорно влияе върху възприятията за сигнала и цвета, и при наличието на визуални препятствия, които пречат на водача да възприеме релсовия път като свободен в едната му посока, водачът на товарния автомобил не е положил минималното усилие да намали скоростта си до степен, която да му позволи да възприеме достатъчно рано, както цвета на светлинния сигнал, така и липсата/движението на влаковата композиция. Съдебният състав е изложил съображения, че макар и да е знаел за наближаващ втори неохраняем прелез, водачът е намалил скоростта си от 80 км/ч до 50 км/ч на неясно разстояние преди прелеза, което не му е позволило да предприеме своевременна и адекватна реакция при възникналата опасност. Във въззивното решение е посочено, че постоянно мигащата в жълто светлинна уредба задължава всеки водач да прояви внимание, включително да е готов да спре при необходимост, като в случая светофарът е бил видим; фактът, че ударът е настъпил в крайната задна част на влаковата композиция, която е била от два елемента, води до извод, че влакът вече е бил навлязъл в прелеза при достигането му от товарния автомобил, а показанията на водача Т. за липса на шум са обясними единствено с високата скорост на движение на процесния автомобил, която не е позволила възприемането им. Въззивната инстанция е заключила, че настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с проявената от водача на процесния автомобил груба небрежност, доколкото и най-небрежният водач знае, че при неблагоприятни за възприятията му условия следва да си осигури такава възможност, която да обезпечи безопасното пътуване.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществен допълнителният селективен критерий, предвиден в посочената разпоредба. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, цитираните от касатора и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по същество на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, но същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора, тъй като предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, задължаващи въззивният съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението.

В настоящия случай съдебният състав на Апелативен съд – София не се е отклонил от тази практика, тъй като освен, че е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК, е обсъдил относимите доказателства, установил е релевантните факти, изложил е съображения относно възраженията и доводите на страните и е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразявайки определените с въззивната жалба предели на въззивното производство.

Формулираният от касатора втори въпрос не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият е фактически, а отговорът му зависи от установените по делото факти и обстоятелства. За да приеме, че поведението на водача на процесния товарен автомобил представлява груба небрежност, въззивният съд е анализирал обстоятелствата за настъпването на ПТП: неблагоприятните условия с оглед интензивното слънцегреене върху светлинната сигнализация, което несъмнено е затруднило възприемането на сигнала и цвета, наличните визуални препятствия - високите дървета и храсти, но също така и фактът, че водачът не е положил и най-минималното усилие да съобрази скоростта си така, че да има своеобразна и адекватна реакция при възникване на опасност. Направените от касатора оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция не е основание за допускане на касационно обжалване.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като основанията са въведени бланкетно, касаторът не е посочил на кои актове на Съда на Европейския съюз обжалваното решение противоречи, нито е обосновал с какво отговорите на поставените въпроси ще са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

Поради липса на твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд - София. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 80 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 17.04.2025 г. по в. т. дело № 146/2025 г. на Апелативен съд – София, 11 търговски състав.

ОСЪЖДА „Жо Транс БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 80 евро /осемдесет евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.