ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901
гр. София, 25.02.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.02.2026г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4227 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т., с адрес: [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], против Решение №123 от 04.07.2025г. по в. гр. д. №272/2025г. по описа на Апелативен съд- П., с което е било потвърдено Решение № 37 от 26.02.2025г., постановено по гр. д. № 748/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е отхвърлен иска по чл. 2б от ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т. ЕГН [ЕГН], против Окръжен съд - Плевен, Окръжен съд - Габрово и Апелативен съд - Велико Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по гр. д. № 743/2024 г. на Районен съд - Габрово. В касационната жалба се излагат доводи, квалифицирани от жалбоподателя като такива за недопустимост и неправилност на решението - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на решение за уважаване на предявения иск. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК- вероятна нищожност и недопустимост и очевидна неправилност на решението.
Постъпили са отговори на касационната жалба от ответните страни по нея Окръжен съд - Плевен и Апелативен съд- Велико Т., в които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Производството по гр. д. № 743/2024 г. на Районен съд - Габрово е образувано по искова молба вх. № 3554/02.05.2024г. от К. Г. Т. против Районен съд - Елена и Районен съд - Габрово, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 300 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди. С определение от 13.05.2024г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Габрово. След стабилизиране на определението за прекратяване, с писмо изх. № 1490/12.06.2024 г. на РС - Габрово делото е изпратено на Окръжен съд - Габрово, в който съд е образувано гр. д. № 276/2024г. Поради отстраняване на всички съдии от този съд от разглеждането му с писмо изх. № 1234/16.07.2024г. делото е изпратено на Апелативен - Велико Т. за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение № 471 от 22.07.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 394/2024 г. по описа на АС - В. Т. делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Плевен. На 25.07.2024г. пред ОС - Плевен е образувано гр. д. № 555/2024 г. С разпореждане от 29.07.2024г. е постановено на ответниците да бъдат изпратени преписи от исковата молба. С определение № 1292/13.09.2024г. съдът е конституирал Прокуратурата като контролираща страна, обявил е проекта си за доклад по делото, произнесъл се е по направените доказателствени искания и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024г., за което е разпоредил призоваване на страните. В проведеното на 16.10.2024г. първо открито заседание по делото съдът обявил за окончателен доклада на делото, прекратил производството по отношение на РС - Габрово (поради десезиране), оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на съдебно - медицинска и съдебно - психологическа експертиза, разпитал доведените от ищеца свидетели, след което приключил събирането на доказателствата, дал ход на устните състезания, а след приключване на устните състезания, счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение на 30.10.2024г. С решение № 460/30.10.2024 г. съдът е отхвърлил иска, предявен от К. Г. Т. против РС - Е. за заплащане на сумата от 300 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на АНД № 73/2021г. по описа на РС - Елена. Решението е било обжалвано от К. Г. Т. с въззивна жалба, подадена на 30.10.2024 г. С разпореждане № 778/04.11.2024г. по гр. д. № 555/2024 г. на ОС– Плевен жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 5 лева, а с разпореждане № 779/04.11.2024 г. съдът е разпоредил да се изпрати на насрещната страна препис от въззивната жалба. От Районен съд Елена е подаден писмен отговор на въззивната жалба, след постъпването на който делото е изпратено на АС - В. Т. с писмо изх. № 6995/26.11.2024г. Пред АС – В. Т. е образувано в. гр. д. № 621/2024 г., което към датата на постановяване на въззивното решение все още е висящо.
При направени изчисления въз основа на горните данни съдът е приел, че исковото производство, за което се твърди, че е разгледано в неразумен срок, за периода от момента, в който делото е образувано в ОС – Габрово (13.06.2024 г.) до момента на подаване на исковата молба по настоящото дело (24.09.2024г.), е продължило пред тримата ответници общо 2 месеца и 11 дни; а за периода от момента, в който делото е образувано в ОС – Габрово (13.06.2024 г.) до 30.10.2024 г. (обявяване на съдебното решение по гр. д. № 555/2024 г. на ОС - Плевен), е продължило пред тримата ответници общо 4 месеца и 15 дни. Действията на тримата ответници в този срок, включително и след обявяването на съдебния акт по същество до изпращането по компетентност на подадената против него въззивна жалба, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове. Прекратяването на производството по гр. д. № 743/2024 г. на РС - Габрово и изпращането му по подсъдност на ОС – Габрово и отстраняването на съдиите по гр. д. № 276/2024 г. на ОС - Габрово (образувано на 13.06.2024 г.) са извършени своевременно. Общата продължителност на производството пред ОС– Габрово е 1 месец и 4 дни. Производството по в. ч. г. д. № 394/2024 г. на АС - В. Т. в процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК е образувано на 18.07.2024 г. С определение № 471/22.07.2024 г. е постановено спорът да бъде разгледан от ОС - Плевен. Общата продължителност на производството пред АС– В. Т. е 5 дни. С бързина и ритмичност са извършени и процесуалните действия по гр. д. № 555/2024 г. на ОС – Плевен, образувано на 25.07.2024г. На 29.07.2024г., след извършена проверка за редовност на исковата молба и допустимост на иска, съдът е разпоредил изпращането й за отговор на ответника. Два работни дни след получаване на писмения отговор от ответника (на 13.09.2024 г.), съдът е изготвил проект за доклад на делото и с определение по чл. 146 от ГПК е насрочил разглеждане на открито съдебно заседание за 16.10.2024г. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване, като съдът е обявил решението си в едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК - на 30.10.2024 г. Общата продължителност на производството пред ОС – Плевен е 3 месеца и 6 дни. При така установената продължителност на процесното исково производство съдът е приел, че тримата ответници не са допуснали нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок, поради което претенцията му за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на посоченото право е неоснователна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът излага доводи за вероятна нищожност и недопустимост и очевидна неправилност на решението- основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятната му нищожност. Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение №1/2012г. по тълк. д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС съдебното решение е нищожно в случаите на постановяването му от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е подписано от членовете на съдебния състав, ако не е в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. В случая такива пороци на обжалваното решение не са налице. То е постановено от законен състав на въззивния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата писмена форма, подписано е от членовете на съдебния състав и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически последователна. Ето защо обжалваното решение не е нищожно и на това основание не може да бъде допуснато до касационен контрол. Следва да се посочи, че евентуалната липса на мотиви /какъвто порок на решението също не се констатира/, на която се позовава касатора, е нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, но не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Както е прието в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно.
Въззивното решение не е и вероятно недопустимо, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и няма процесуални пречки за неговото постановяване. В съдебната практика е прието, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е нарушил диспозитивното начало или не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение. Такива са също случаите, при които съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай не се открива такъв порок на решението. Съдът е разгледал спор, подведомствен на съдилищата и подсъден на съда, решението е постановено при надлежно упражнено право на иск от ищеца, по редовна искова молба и няма данни за липса на положителни процесуални предпоставки на правото на иск или за наличие на отрицателни такива. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на въззивното решение поради неконституирането на Прокуратура на РБ като контролираща страна. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. В случая това изискване е било спазено. Както в проведените от първата инстанция открити съдебни заседания, така и в проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание /на 16.04.2025 г./ е участвал прокурор, който е изразил становище по основателността на исковата претенция. Освен това следва да се посочи, че в действащия ГПК не е предвидена разпоредба, идентична или аналогична на чл. 19, ал. 2 от ГПК (отм.), поради което съдебната практика приема, че в действащия ГПК контролираща страна няма /в този смисъл са решения № 71/06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. на ІV ГО, № 14/15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г. на IV ГО на ВКС и др./. Противно на становището на касатора, задължителното участие на прокурора като страна в производството по ЗОДОВ не означава, че той е задължителен другар на ищеца или на ответника по смисъла на чл. чл. 216, ал. 2 от ГПК. Осигуряването на това негово задължително участие, с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността, е процесуално задължение на съда, а не произтича от задължителна съвместна процесуална легитимация с ищеца или с ответника по делото, която характеризира задължителното другарство и съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо /в този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Затова не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.
От мотивите на обжалваното решение не може да се заключи, че е очевидно неправилно. Този квалифициран порок е налице при наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв недостатък на решението в случая не се констатира, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване и на това основание.
Без да формулира въпрос, касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всичките му доводи и относимите към тях доказателства. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички негови доводи и възражения, както и относимите доказателства и правнорелевантни факти, като въз основа на тях е извел свои собствени фактически и правни изводи и е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Ето защо въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1953 г., № 7/1965 г., № 1/1985 г. и др. Отново без да формулира въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че съдебният състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Според установената съдебна практика основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Отхвърлянето на искане за отвод, при наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за уважаването му, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. От данните по делото не се констатира такова нарушение - касаторът не е направил искане за отвод на членовете на въззивния състав, което съдът да е отхвърлил и не е посочил конкретни обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, които да налагат отвод на член на състава. Освен това касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество е изложил оплаквания за неправилност на въззивното решение. Такава проверка може да се извърши само след допускане на касационния контрол, ако са налице основанията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Апелативен съд - Велико Т. е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, но това искане не може да бъде уважено, тъй като е била представлявана по реда на чл. 30, ал. 1 от ГПК от законния представител - заместник - председател, заместващ административния ръководител съгласно заповед за заместване, а не по реда на чл. 32, т. 3 от ГПК от упълномощен юрисконсулт или служител с юридическо образование.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №123 от 04.07.2025г. по в. гр. д. №272/2025г. по описа на Апелативен съд- П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.