Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Д. Р. по административно дело № 3464 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Ф + С – Агро“ ООД – гр. Русе, [ЕИК], срещу Решение № 2 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 622/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 201-1 от 06.08.2020 г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „ФМДТ“ при О. Д. могили, потвърден с Решение № 2 от 14.10.2020 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. могили, за определените на „Ф + С – Агро“ ООД задължения за такса за битови отпадъци за 2020 г. в размер на 12 955,52 лева за имот партиден № 6804F3871 и в размер на 555,47 лева за имот партиден № 6804F1382, и „Ф + С – Агро“ ООД е осъдено да заплати на О. Д. могили 929,50 лв. разноски по делото.

Касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото не е доказана невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци, че не са налице предпоставките на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Излага съображения, че Наредба № 5 на Общински съвет – Две могили противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Твърди, че съдебното решение не е съобразено със съдебна практика по сходни случаи. Оспорва решението като неправилно и в частта за разноските. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, Началникът на отдел „МДТ” при О. Д. могили не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е бил Акт за установяване на задължения по декларация № 201-1 от 06.08.2020 г., в частта, с която в тежест на дружеството е определена такса битови отпадъци за 2020 г. за имот с идентификатор 20184.1.1228 (партиден № 6804F3871) в размер на 12 955,52 лева главница и за имот с идентификатор 20184.1.1229 (партиден № 6804F1382) в размер на 605,97 лева главница.

С първоинстанционното решение Административен съд – Русе е отменил акта в частта, с която за имот с идентификатор 20184.1.1229 (партиден № 6804F1382) е определена такса битови отпадъци над 555,47 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част, като е осъдил „Ф + С - Агро” ООД да заплати на О. Д. могили сумата от 929,50 лв. разноски по делото.

Пред настоящата инстанция дружеството обжалва решението на Административен съд – Русе в отхвърлителната част. Решението не е обжалвано в частта, в която актът за установяване на задължения по декларация е отменен, и е влязло в сила.

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството е собственик на недвижими имоти в гр. Две могили, декларирани по партида № 6804F3871 – за нежилищен недвижим имот с идентификатор 20184.1.1228 и по партида № 6804F1382 – за нежилищен недвижим имот с идентификатор 20184.1.1229. На 23.07.2020 г. дружеството е подало искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акт за установяване на задължения по декларация за календарната 2020 г. за двата имота.

При проверката от правна страна съдът приема, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 96, вр. чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, при спазване на изискването за форма и съдържание, включително включва правни и фактически основания за издаването му. Констатира, че имотите попадат в район, за който община Две могили е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване. Приема, че извършването на услугите е доказано от събраните по делото доказателства. Относно метода на определяне на таксата посочва, че за 2020 г. се прилага чл. 67 от ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 119 от 2002 г., тъй като изменението на чл. 67, ал. 2 от закона със ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101 от 2013 г.) не е влязло в сила. Отбелязва, че компонентите на таксата са определени в чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 на Общински съвет – Две могили в редакцията след приемане на Решение № 668/22.12.2017 г. на Общински съвет – Две могили. Тези размери за предприятия са 5,5 за сметосъбиране и сметоизвозване, 1 за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и 2,5 за чистотата на териториите за обществено ползване. Основата за начисляване на таксата е данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Отхвърля възраженията, че е било възможно определянето на таксата въз основа на количеството отпадъци, като посочва, че невъзможността да се приложи редът по чл. 67, ал. 1 от ЗДМТ се установява от докладна записка на кмета на общината и в този случай прилагането на чл. 67, ал. 2 от ЗДМТ е обосновано и законосъобразно. Констатира, че в акта правилно е определен размерът на основата, а именно отчетната стойност на имотите, която не е била спорна в производството. Отменя частично по отношение на установената такса по партида № 6804F1382 – за нежилищен недвижим имот с идентификатор 20184.1.1229, тъй като констатира, че дружеството се е разпоредило с имота преди края на годината, за която се отнасят установените задължения, докато с акта таксата е определена за цялата 2020 г. В съответствие с потвърдените задължения изчислява и присъжда съдебно-деловодни разноски на общината съгласно направеното искане.

Касационният състав възприема фактите, установени от първоинстанционния съд, но не споделя всички негови правни изводи.

Основателни са оплакванията на касатора, че съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя с оглед количеството на отпадъците, а ал. 2 се прилага само ако не може да се определи според количеството. В случая съдът е направил извод за невъзможност да се определи таксата в компонента сметосъбиране и сметоизвозване в съответствие с количеството отпадъци и е приел за законосъобразно определянето на таксата върху отчетната стойност на имотите съгласно наредбата на общинския съвет. Съдът не се е съобразил с правната норма на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, изискваща при противоречие между норми от различна степен да приложи акта от по-висока степен. Според трайната практика на ВАС (включително по дела между същите страни по сходни казуси) се приема, че чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ регламентира способите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци и те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност в последователност, посочена в цитираната правна норма (Решение № 433/11.01.2019 г. по адм. дело № 10984/2017 г., Решение № 3987/19.03.2019 г. по адм. дело № 14206/2018 г. и други). След като чл. 13, ал. 2 от наредбата на общинския съвет противоречи на по-висок по степен нормативен акт, какъвто е ЗМДТ, а органът, издал наредбата, не е установил поради каква причина таксата за битови отпадъци не може да се определя по количество, незаконосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил акта в частта, в която е определен размерът на първия компонент на таксата за битови отпадъци за двата имота. За тази цел съдът не е взел предвид, че в преписката е налична декларация от дружеството, в която е посочило, че таксата за 2020 г. ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще бъде използван 1 контейнер тип „Бобър“. Събраната по делото съдебна експертиза също потвърждава възможността за определяне на разходите на общината за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на отпадъците в депа според количеството отпадък, които разходи следва да бъдат понесени от причинителя или притежателя на отпадъците.

Предвид изложеното, изводът на административния съд за законосъобразно определяне на таксата за битови отпадъци за 2020 г. във всичките й компоненти за имот с идентификатор 20184.1.1228 (партиден № 6804F3871) и за имот с идентификатор 20184.1.1229 (партиден № 6804F1382), е неправилен по отношение на компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът за установяване на задължение по декларация да бъде отменен и в частта на установените задължения за таксата в компоненти сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 7 917,27 лева за имот партиден № 6804F3871 и в размер на 370,32 лева за имот партиден № 6804F1382 (от които потвърдени от административния съд 339,46 лева, равни на 11/12 от 370,32 лева), тоест да бъдат отменени установените задължения за такса за битови отпадъци за размера над 5 038,25 лева за имот партиден № 6804F3871 и за размера над 216,01 лева за имот партиден № 6804F1382.

Относно другите два компонента от определената такса за битови отпадъци – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа – обжалваното решение е правилно постановено. За разлика от сметосъбирането и сметоизвозването, тези компоненти не се влияят от количеството отпадъци, генерирано от субекта, задължен за таксата за битови отпадъци, поради което правилно са определени в процесния акт.

По отношение на установените задължения за лихви, същите следва да бъдат потвърдени пропорционално в съответствие с потвърдената, неплатена до датата на акта част от съответното задължение, или 25,19 лева за имот партиден № 6804F3871 и 1,08 лева за имот партиден № 6804F1382.

В съответствие с резултата от производството следва да бъдат определени и разноските. При общ материален интерес от 13 629,30 лева в първоинстанционното производство и потвърдени задължения за 5 280,53 лева (5 038,25 лева главница и 25,19 лева лихва за имот партиден № 6804F3871 и 216,01 лева главница и 1,08 лева лихва за имот партиден № 6804F1382), разпределението на разноските следва да бъде извършено при пропорция 61,26 % за жалбоподателя и 38,74 % за ответника. При направени в първоинстанционното производство разноски от жалбоподателя 1592 лева и изчислено юрисконсултско възнаграждение в размер на 938,88 лева за ответника, съответните суми са 975,26 лева за жалбоподателя и 363,72 лева за ответника, като след прихващане ответникът дължи на жалбоподателя сумата 611,54 лева разноски за първата инстанция. За касационната инстанция при материален интерес 13 578,55 лева и потвърдени задължения за 5 280,53 лева, разпределението следва да се извърши при пропорция 61,11 % за жалбоподателя и 38,89 % за ответника. От страна на ответника в касационното производство не е претендирано юрисконсултско възнаграждение и не е направено възражение срещу разноските на жалбоподателя. При това положение в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 644,20 лева (61,11% от доказаните разноски 1054,16 лева).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 622/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Ф + С – Агро“ ООД – гр. Русе, [ЕИК], против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 201-1 от 06.08.2020 г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „ФМДТ“ при О. Д. могили, потвърден с Решение № 2 от 14.10.2020 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. могили, за определените на „Ф + С – Агро“ ООД задължения за такса за битови отпадъци за 2020 г. в размер на 12 955,52 лева за имот партиден № 6804F3871 и в размер на 555,47 лева за имот партиден № 6804F1382, и „Ф + С – Агро“ ООД е осъдено да заплати на О. Д. могили 929,50 лв. разноски по делото, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 201-1 от 06.08.2020 г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „ФМДТ“ при О. Д. могили, потвърден с Решение № 2 от 14.10.2020 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д. могили, в частта, с която в тежест на „Ф + С – Агро“ ООД – гр. Русе, [ЕИК], са определени задължения за такса за битови отпадъци за 2020 г. за размера над 5 038,25 лева главница и 25,19 лева лихви за имот партиден № 6804F3871 и за размера над 216,01 лева главница и 1,08 лева лихви за имот партиден № 6804F1382.

ОСЪЖДА О. Д. могили, област Русе, да заплати на „Ф + С Агро“ ООД – гр. Русе, [ЕИК], направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер 1255,74 (Хиляда двеста петдесет и пет цяло и седемдесет и четири ст.) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА