РЕШЕНИЕ

№ 2290

София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

Й. К.

Членове:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

ЛОЗАН ПАНОВ

при секретар

Благовеста Първанова

и с участието

на прокурора

Д. П.

изслуша докладваното

от председателя

Й. К.

по административно дело № 1009/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 29202 от 05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5352/2023 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, е отменил по жалба на[Фирма 5] Ревизионен акт (РА) № Р-22221022000709-091-001/16.01.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на НАП гр. София, с който на дружеството за данъчни периоди от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. допълнително е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 255 887,76 лева главница и лихви в размер на 9 269,44 лева, в резултат на непризнаване на правото да се приложи нулева ставка на ДДС по извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към клиентите SPHM SPRL с ДДС № ВЕ0698658732, TRANS CHEETAH с ДДС № CZ09378545 и DOPLAN DUNA KFT с ДДС № HU 29312324. Със съдебното решение в полза на[Фирма 5] са присъдени разноски по делото в размер на 24 001,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба, а също и допълнение към нея от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, чрез процесуалните му представители главен юрисконсулт Б. А. и главен юрисконсулт Л. Х.. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението на АС София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството против РА. Претендира заплащане на разноски за държавна такса за касационната инстанция в размер на 889,88 лева, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер от по 15 256,28 лева за всяка съдебна инстанция съобразно материалния интерес по делото в размер на 265 157,20 лева.

Ответното по касационната жалба дружество[Фирма 5], с ЕИК: 205251081, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. вилна зона А. К. ул. 186 № 48Б, чрез процесуалния му представител адв. Н. А., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 043,90 евро (21 600,00 лева) съгласно представен списък с разноските, договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането им фактура и платежно нареждане.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си АССГ е отменил по жалба на[Фирма 5] РА № Р-22221022000709-091-001/16.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, с който на дружеството за данъчни периоди от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 255 887,76 лева главница и лихви в размер на 9 269,44 лева, в резултат на непризнаване на правото да се приложи нулева ставка на ДДС по извършени ВОД на стоки към клиентите SPHM SPRL с ДДС № ВЕ0698658732, TRANS CHEETAH с ДДС № CZ09378545 и DOPLAN DUNA KFT с ДДС № HU 29312324.

Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на ревизия; извършените процесуални действия; представените от дружеството в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-22221022000709-040-002/22.02.2022 г. документи; изпратените ИПДПОТЛ до трети задължени лица с представяне на съответните документи; изпратените молби за предоставяне на информация до данъчните администрации на Белгия, Чехия и Унгария и получените отговори; извършените насрещни проверки на дружествата, осъществили транспорта по процесните доставки и представените от тях доказателства; направената проверка в информационната система за данни, събрани от А. П. инфраструктура за регистрирано движение на моторно превозно средства с рег. № с KR 70L51 за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2022 г.; а също и основанията на органите по приходите да приемат, че след като не са налице доказателства, че стоките са напуснали територията на страната и са транспортирани до регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка на общността, то продажбите са извършени в страната и на основание чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 7 от ЗДДС са налице облагаеми доставки със ставка 20%, в резултат на което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 91 272,07 лева за данъчен период от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и ДДС в размер на 164 615,59 лева за данъчен период от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., като са начислени и лихви за забава. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си заключенията на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна.

Систематизирани за целите на настоящото изложение, решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, предвид обема им, могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е посочил относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число - кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на тяхното извършване, като е цитирал и разпоредбата на чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС за прилагането на освобождаванията по член 138 от Директива 2006/112/ЕО. Посочил е, че според постоянната съдебна практика освобождаването от ДДС на вътреобщностната доставка на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Приел е също така, че превозът на стоки извън страната се подчинява на режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г., като в тази връзка е разгледал основни положения при сключването и изпълнението на договора за превоз, в това число съдържанието и правната стойност на необходимия документ за установяването му. 2. При съобразяване на приложимата правна рамка и фактите по делото съдът е приел, че[Фирма 5] безпротиворечиво е доказал осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45 ППЗДДС, като доколкото по делото безспорно е установено, че стоките са напуснали територията на Р. Б. то дружеството можело да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС. 3. След анализ на представените документи по делото е прието, че всички фактури съдържат задължителните реквизити по смисъла на чл. 114 от ЗДДС, като от справките Стоков поток, счетоводни справки и сметки 414 и 4112, според заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ се установявало, че фактурите са индивидуално отчетени в счетоводството на[Фирма 5], а всяка от машините е индивидуализирана по артикул, вид, описание и стойност, машините са отчетени аналитично и поименно, като е посочен доставчик, дата на придобиване, покупна стойност, както и пълни счетоводни движения доставка, завеждане, реализация и вземане. Изложеното довело съда до извода, че фактурите са реално издадени, съпроводени с доказателства за движение на стоките, счетоводно осчетоводени, с отразени вземания, като е налице пълна фактическа и документална връзка между покупка доставка реализация вземане, съответстваща на изискванията на ЗДДС за ВОД извод, потвърден и от отговора на вещото лице по въпрос № 2, според който след проверка на счетоводните регистри по сметки 304, 3041, 401, 702, 414 и 4112, както и въз основа на справката Стоков поток и представените аналитични ведомости, е установено, че осчетоводяването на доставките към клиентите SPHM SPRL, TRANS CHEETAH и DOPLAN DUNA KFT е извършено по общоприетата счетоводна логика при търговия със стоки с индивидуален характер, като осчетоводяването позволявало пълна проследимост на движението на актива - от момента на придобиване до реализация, а справката Стоков поток допълнително проследявала конкретната машина от входяща доставка, през завеждане и изписване, до реализиране по конкретна фактура и е налице съответствие между продажна стойност по фактура и запис по сметка 702, както и между стойността на актива и изписаната себестойност по 701. Освен това приетата по делото като доказателство справка в информационния масив на НАП потвърждавала валидността на VIN номера на всички контрагенти към датата на съответната фактура, както и на РА. Установено било, че съгласно VIES, SPHM SPRL е регистриран в Белгия, Trans Cheetah в Чехия, а DOPLAN DUNA в Унгария, поради което юридически било допустимо прилагане на нулева ставка при наличие на другите елементи от хипотезата на ВОД обстоятелство, потвърдено и посредством документалната проверка, извършена от вещото лице в съответните регистри. 4. По отношение транспорта на стоките съдът, вземайки предвид съпроводителните документи към всяка фактура, е приел за доказано, че към всяка фактура били приложени международни товарителници (ЧМР), както и че по всички доставки са представени потвърждения за получаване от съответните клиенти, включително подписани от управители или представители, като на база допълнително представени документи и приети като доказателства по делото се установявало, че за всички фактури, са налице СМR документи, подписани и подпечатани в кл. 24, с данни в кл. 23 за шофьора, съответстващи на предмета на доставката и съпътстващи потвърждения. Предвид това според вещото лице наличната документация за транспорта била пълна, удостоверяваща международен ВОД съгласно изискванията на чл. 7 от ЗДДС. 5. По отношение на плащанията по фактурите според заключението по ССчЕ разплащанията са осчетоводени в сметка 503 Разплащателна сметка в чужда валута, с кореспонденция сметка 414 или 4112 (вземания от клиенти), като въпреки че за някои контрагенти липсвали доказателства, наличните такива показвали коректно осчетоводяване на приходите и плащанията. 6. По отношение на въпрос № 7 от експертизата, отнасящ се до това по кои от процесните фактури транспортът е бил за сметка на ревизираното дружество, съдът е приел за доказано, че за част от сделките е приложена транспортна фактура, издадена на[Фирма 5], като според вещото лице повечето били платени по банков път и били отразени в счетоводството по сметка 602 външни услуги и/или 401. Прието е, че макар по някои доставки да липсвало счетоводно отражение, то представените фактури и плащания доказвали реалност на разхода. Наред с това съдът е приел за доказано и че наличните документи за транспорт по всяка доставка (,повечето от които били приложени по делото), били съпоставени по дати, клиенти и стойности обстоятелство, потвърдено и от заключението по приетата ССчЕ посредством обобщена таблица, в която били включени номер на фактура, дата, описание на стоката, ЧМР с превозвач, МПС, дата на излизане от страната (по данни от МВР), дата на доставяне и подпис на получателя, доказващи в своята съвкупност според вещото лице движение на стоки, съгласувано с данъчната хипотеза на ВОД. 7. По делото като част от доказателствата било прието и писмо на НАП № 11-03-1249/01.02.2024 г., съдържащо представени копия на изисканите документи, предмет на осъществен административен обмен на информация в областта на ДДС по Регламент (ЕС) No 904/2010г. на Съвета от 07,10,2010 г. относно административно сътрудничество и борба с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, като въз основа на тези писмени доказателства съдът е прел, че са представени пълни копия на административния обмен с Белгия, Чехия и Унгария - молби и отговори, които отговори съдържали данни за лица - представители, статут на адресите, регистрация по ДДС и съмнения за фиктивност, а от страна на НАП били изпратени документи, включително фактури, пакинг листове и транспортни документи. 8. На следващо място съдът изцяло е кредитирал и отговора на въпрос № 11 от страна на вещото лице, касаещ произхода на стоките, като е направило анализ на процесните фактури към SPHM SPRL, TRANS CHEETAH и DOPLAN DUNA KFT и е формирало общи изводи по отношение на трите контрагента, посочвайки, че произходът на машините е ясен и документално обоснован, налице било аналитично завеждане в счетоводството и последващо изписване при реализация по метод, съответстващ на индивидуална стойност на всяка машина. 9. В заключение първоинстанционният съд е приел, че цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства обосновава извод за реалност на извършените от[Фирма 5] ВОД на стоките по процесните фактури. 10. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения РА и основателност на жалбата на[Фирма 5].

Решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на закона.

Основните оплаквания в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. София за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. По същество касационният жалбоподател е изложил аргументи, че приложените по делото доказателства не обосновават извода на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки за признаване на ВОД. Според касатора съдът е формирал крайните си заключения за незаконосъобразност на РА единствено въз основа на назначената по делото ССчЕ, имаща за предмет на изследване неотносими по делото въпроси. Изложени са съображения, че приложените доказателства са обсъдени общо в мотивите на съдебното решение, като са игнорирани установените в хода на ревизионното производство несъответствия и пропуски в представените доказателства. Подробно описаните в касационната жалба разминавания обуславят според касатора извод за недоказаност на фактурираните ВОД на стоки към SPHM SPRL, TRANS CHEETAH и DOPLAN DUNA KFT.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Вътрешнообщностна доставка /ВОД/ на стоки по смисъла на чл. 7, ал. ЗДДС е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика регистрирано по този закон лице или от получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.От тълкуването на нормата се следва извод, че фактическият състав на същата изисква да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р. Б. получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на общността, доставката да е възмездна и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. По отношение на данъчната ставка нормата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС определя ВОД като облагаема с нулева ставка. Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които по правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътрешнообщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.

Доказването на предпоставките на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112.

От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г.

От данните по делото се следва извод, че между страните няма спор относно тълкуването на закона, а спорът между тях се свежда до това представените от задълженото лице доказателства установяват ли фактическият състав на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства, в това число заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, установяват по безпротиворечив начин осъществяването на ВОД, в това число, че стоките са напуснали територията на Р. Б. поради което доставките са нулева облагаема ставка по ДДС.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за необоснован на фактите по делото и изграден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

От анализа на фактите и обстоятелствата по делото се следва извод, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства, както и доводите на органите по приходите, които обосновават извод за отсъствие на всички елементи на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС.

Както бе посочено по-горе, един от елементите на фактическия състав на ВОД-а е възмездността на сделката. В хода на ревизията от страна на ревизиращите органи е поискано представяне на доказателства относно извършено плащане на доставките. От страна на ревизираното лице са представени такива единствено по отношение на получателите TRANS CHEETAH и DOPLAN DUNA KFT, като по отношение на тях са направени констатации, че представените платежни документи не могат да бъдат обвързани с издадените от[Фирма 5] инвойс-фактури. Дори да се приеме наличие на такава връзка, представените платежни документи не установяват заплащането на доставките в пълен размер. По отношение на получателя SPHM SPRL не са представени никакви доказателства относно извършено плащане по доставката. Осчетоводяването на вземанията, което обстоятелство е установено от експертизата и не е спорно между страните, не променя извода, че отсъства елемент или част от елемент от фактическия състав на ВОД по смисъла на чл. 7, което обстоятелство не е обсъждано от първоинстанционния съд.

От констатациите на оспорения ревизионен акт може да бъдат направени изводи, че от страна на органите по приходите са направени възражения относно установяването на факта, че стоките предмет на доставка, са напуснали територията на Р. Б.

1. По отношение на получателя DOPLAN DUNA KFT са направени следните съществени възражения:

- в клетка 24 на ЧМР няма вписване на мястото на получаване на стока;

- вписаният в ЧМР и потвържденията като получател A. C. според представения отговор от унгарската данъчна администрация не притежава представителна власт по отношение на DOPLAN DUNA KFT;

- според данни от извършена проверка в подул ПТРР към БИМИС липсват данни относно напускане на стоките на територията на страната /изложени са конкретни обстоятелства за всяка една от доставките/;

- според данни на унгарската данъчна администрация DOPLAN DUNA KFT не е декларирал получен ВОД от[Фирма 5];

2. По отношение на получателя TRANS CHEETAH са направени възражения в следния смисъл:

- в клетка 24 на ЧМР няма вписване на мястото на получаване на стока;

- вписаното име на получател J. B. в ЧМР е различно от името на получателя, посочено в потвърждението S. M. и липсват доказателства за представителна власт на лицето подписало ЧМР;

- налице са разминавания относно превозвача, в ЧМР като превозвач е вписано дружество Виктория експрес 77 ЕООД, а фактурата за транспорт е издадена от В. Т. 13 ЕООД;

3. По отношение на получателя SPHM SPRL са направени възражения в смисъл:

- в клетка 24 на ЧМР няма вписване на мястото на получаване на стока;

- липсват данни относно транспортното средство, което е ползвано от превозвача SL Trans;

- липсват данни за името на лицето, на което са предадени стоките;

- според справка на А. П. инфраструктура липсват данни за движението на територията на страната на МПС от вида на посоченото в ЧМР за периода 01.12.2021. до 31.01.2022г.;

Изложените констатации и възражения на приходната администрация в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са намерили отговор в решението на първоинстанционния съд. Последният по същество е възпроизвел събраните по делото писмени доказателства, и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 7 ЗДДС по отношение на процесните доставки, поради което ревизионният акт се явява незаконосъобразен. Допуснатото съществено процесуално нарушение обосновава необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото административният съд следва да обсъди и даде отговор на изложените по-горе обстоятелства, на база на който да извърши преценка за законосъобразността на оспорения ревизионен акт.

При условията на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанцинният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 29202 от 05.09.2025г. на Административен съд София град, първо отделение, 54-ти състав, постановено по адм. д. № 5352/2023г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Й. К.

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ