ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580

гр. София, 25.02.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1849 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ЗД „Б. И. АД, представлявано от адв. Ал. И., за изменение на постановеното по делото определение № 2224 от 11.07.2025г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на насрещната страна разноски за касационната инстанция, възлизащи на 7000 лева, до размер на 1000 лева.

Молителят поддържа, че пред касационната инстанция не се е състояло същинско разглеждане на касационната жалба поради недопускане на касационен контрол на въззивното решение, поради което единствено процесуално действие, извършено от процесуалния представител на касатора, е представяне на отговор на касационната жалба. Намира, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение не съответства на действителния обем и характер на извършената правна работа, поради което следва да бъде намалено.

Ответницата по молбата М. С. С., представлявана от адв. Г. Й., оспорва направеното искане. Поддържа, че макар да не е проведено открито съдебно заседание и да не са събирани доказателства, в отговора на касационната жалба е изразил становище както по основанията за допускане на касационен контрол, така и по основателността на касационната жалба. Твърди, че с оглед характера на отговорността за разноски като своеобразна санкция за неоснователно предизвикания спор присъждането на направените разноски оказва превенция пред страните в гражданския процес. Намира, че намаляването на присъдените й разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение би довело до съществена социална несправедливост. Сочи, че ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 7000 лева и за въззивното производство в размер на 8460 лева.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок.

С постановеното по делото определение № 2224 от 11.07.2025г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 576 от 15.05.2024г. по в. гр. д. № 2536/2023г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 61 от 07.06.2023г. по т. д. № 152/2022г. на Софийски окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. С. С. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на живелия приживе с нея на съпружески начала Б. Е. С., настъпила при ПТП на 07.07.2021г., ведно със законната лихва от 04.02.2022г. до окончателното й заплащане. С определението си настоящият състав е присъдил на ответницата по касация М. С. С. разноски за касационната инстанция в размер на 7000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв., съгласно която възнаграждението на адвоката за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на спора – обжалваемия интерес от 50 000 лева, формулирани от касатора два въпроса – материалноправен въпрос относно наличието на активна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, с когото е съжителствала фактически, и процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд при произнасяне по въззивната жалба, наличието на формулирана по въпросите постоянна практика на ВКС и извършените от пълномощника на ответницата действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба, без провеждане на открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че справедливият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, възлиза на 4000 лева с ДДС, равняващи се на 2045,17 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 2224 от 11.07.2025г. по т. д. № 1849/2024г. на ВКС, ТК, II т. о., като

ОТМЕНЯ определение № 2224 от 11.07.2025г. по т. д. № 1849/2024г. на ВКС, ТК, II т. о. в частта, с която ЗД „Б. И. АД е осъдено заплати на М. С. С. разноски за касационната инстанция за разликата над 4000 лева /равняващи се на 2045,17 евро/ до 7000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: