ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939

гр. София, 26.02.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4388 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. В. срещу решение № 810 от 12.06.2025 г. по в. гр. д. № 1493/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1530 от 15.03.2024г. по гр. д. № 44/2022 г. на Софийски градски съд в частта му, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди над размера от 5 000 лв. до размера от 12 000 лв., причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. с ал. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 3349/2016г. на Специализирания наказателен съд и в тази част предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че е занижен размера на определеното обезщетение за претендираните неимуществени вреди от процесния деликт, който не е съобразен с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, като не са взети предвид всички конкретни обстоятелства, от значение за определянето му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е с чисто съдебно минало, акцентирайки върху...