Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Д. Г. Членове:
Т. Д.
Ц. П. при секретар
Р. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията
Ц. П. по административно дело № 2326/2026 г.
Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК).
Образувано е по жалба, подадена от ПП Величие, чрез пълномощник И. К. Л., приподписана от адв. Н. Г., против решение № 4504-НС/27.02.2026 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което е назначена Районна избирателна комисия (РИК) в Двадесети и осми изборен район - Търговищки, за изборите за народни представители на 19 април 2026 година в частта, с която за председател на РИК е назначена Д. Й. И..
В жалбата са наведени доводи, че решението на ЦИК е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и липса на мотивирана преценка относно обективната съвместимост на лицето, назначено за председател на РИК, с изискванията за институционална независимост на изборната администрация. Твърди се, че назначената за председател на РИК-Търговище - адв. Д. И. е страна по договор с община Търговище, имащ за предмет оказване от страна на адв. И. на правна помощ и обслужване при осъществяване на дейността на общината, срещу месечно възнаграждение в размер на 409,04 евро. Сочи се, че в решението на ЦИК липсва каквато и да било преценка относно така възникналото възмездно правоотношение, независимо че представителят на ПП Величие изрично е възразил срещу кандидатурата на адв. И. поради наличието на въпросния договор, видно от протокола от проведените консултации при областния управител на област Търговище. Прави се искане за отмяна на решението на ЦИК, в частта относно назначаването на Д. И. за председател на РИК-Търговище, и връщане на преписката на ЦИК за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда.
Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалните си представители - главен юрисконсулт Хайдушка и юрисконсулт Папазов, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата на ПП Величие, поради които моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д. Й. И., чрез пълномощник адв. Ц. И., в представена по делото молба взема становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - коалиция ГЕРБ-СДС; коалиция Продължаваме промяната-Д. Б. ПП Възраждане; коалиция Движение за права и свободи-Ново начало; коалиция БСП-Обединена левица; ПП Има такъв народ; коалиция Алианс за права и свободи и ПП МЕЧ, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание и не заявяват становища по жалбата.
Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като взе предвид направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 ИК от обявяване на решението на 27.02.2026г. по реда на чл. 57, ал. 2 ИК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното решение на ЦИК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и 11, във вр. с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от Изборния кодекс и Решение № 4440-НС от 19 февруари 2026 г. на ЦИК, е назначена Районна избирателна комисия в Двадесет и осми изборен район-Търговищки, в състав от 13 членове, както следва: председател: Д. И.; заместник-председатели: Т. Т., А. А., Б. Л., Д. К.; секретар Д. Х. и членове: М. П., Н. М., Р. Ц., Д. Б., Н. Н., С. С. и А. В..
Решението на ЦИК е постановено в хипотезата на чл. 60, ал. 11 ИК, тъй като на проведените при областния управител консултации относно състава на РИК за 28-ми изборен район - Търговище, не е постигнато съгласие между участниците.
В представената преписка се съдържат предложенията на парламентарно представените политически партии и коалиции по отношение на състава на РИК в Двадесет и осми изборен район - Търговищки и протоколът от проведените на 22.02.2026г. консултации.
В протокола е отразено, че е постигнато съгласие за четиримата заместник-председатели на РИК-Търговище, но съгласие не е постигнато за председател и секретар на РИК, с оглед на което документите ще бъдат изпратени в ЦИК за вземане на решение за окончателен състав на РИК-Търговище.
В срока по чл. 60, ал. 6 ИК областният управител на област Търговище е изпратил на ЦИК протокола за проведените консултации, както и направените от политическите партии и коалиции предложения за състав на РИК. Въпросът е разгледан на проведеното на 27.02.2026г. заседание на ЦИК. Предложен е следният състав на РИК-Търговище: председател: Д. И. (БСП-Обединена левица); заместник-председатели: Т. Т. (ГЕРБ-СДС), А. А. (ПП-ДБ), Б. Л. (Възраждане), Д. К. (Величие); секретар Д. Х. (ДПС-НН) и членове: М. П. (ГЕРБ-СДС), Н. М. (ГЕРБ-СДС), Р. Ц. (ПП-ДБ), Д. Й.-Б. (Възраждане), Н. Н. (ИТН), С. С. (АПС) и А. В. (МЕЧ). Предложението е прието единодушно с 15 гласа за.
С така приетото решение не е уважено предложението на ПП Величие Д. К. да бъде назначен за председател на РИК, като вместо това той е назначена за заместник-председател на РИК.
При така установените факти съдът намира, че обжалваното решение на ЦИК е постановено от компетентен орган съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 60, ал. 11 ИК. Решението е прието при наличие на необходимия кворум съгласно чл. 53, ал. 2 ИК, с мнозинството, предвидено в чл. 53, ал. 4 ИК, и при спазване на изискването на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване, отразено и в съставения протокол № 773/27.02.2026г.
Неоснователни са доводите на оспорващия за допуснати пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Съдът намира, че решението на ЦИК е надлежно мотивирано, като фактическите и правни основания за неговото постановяване се съдържат както в протокол № 773 от 27.02.2026 г. от проведеното заседание на ЦИК - приемане на решение за назначаване на РИК, след проведени консултации за състава на РИК, при които не е постигнато съгласие между участващите в тях партии и коалиции, така и в протокола от проведените консултации при областния управител на област Търговище за състав на РИК.
Решението на ЦИК съответства и на материалния закон.
Процедурата по определяне на състава и назначаване на районните избирателни комисии е разписана в чл. 60-61 ИК. Според предвиденото в посочените норми, назначаването на РИК се осъществява след провеждане на консултации при съответния областен управител, в които участват парламентарно представените партии и коалиции, както и други партии и коалиции. Съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК при консултациите партиите и коалициите представят писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. При постигнато съгласие Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по писмено предложение на областния управител.
Когато между партиите и коалициите, участвали в консултациите, не се постигне съгласие, не по-късно от 55 дни преди изборния ден областният управител изпраща на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК. В този случай съгласно чл. 60, ал. 11 ИК, ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите.
Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като при консултациите не е постигнато съгласие за състава на РИК. Съдът приема, че в конкретния случай са спазени законово регламентираните условия и ред за назначаването на РИК в Двадесет и осми изборен район - Търговищки за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. При проведените консултации при областния управител на област Търговище партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК. При консултациите не е постигнато съгласие по отношение на председателя на РИК, за която длъжност е имало две предложения на коалиция БСП-Обединена левица и на ПП Величие, както и по отношение на секретаря на РИК, за която длъжност също е имало две предложения на ПП Възраждане и на ДПС-НН. С оглед на непостигнатото съгласие в законовия срок с писмо с вх. № ЦИК-НС-05-94 от 22.02.2026 г. областният управител на област Търговище е изпратил на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК. В изпълнение на законово установените си правомощия ЦИК е извършила самостоятелна преценка за определяне на състава на РИК в Двадесет и осми изборен район - Търговищки, въз основа на направените от партиите и коалициите предложения и при спазване на нормативните изисквания и ограничения, установени в разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ИК. Съгласно цитираната норма представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно. Не е налице и нарушение на чл. 61, ал. 5 ИК относно изискуемото съотношение между парламентарно представените партии, което се прилага по отношение на всички членове на РИК, а не конкретно относно неговия ръководен състав. Решението е в пълно съответствие и с указанията на ЦИК, дадени с влязлото в сила решение Решение № 4440-НС от 19 февруари 2026 г. на Централната избирателна комисия, т. 11.1,11.2, 11.3 и 12.1., и в определения състав на РИК от 13 членове, трима са представители на коалиция ГЕРБ-СДС; по двама са от КП П. П. Д. Б. и ПП Възраждане, по един са представителите на коалиция БСП-Обединена левица, на коалиция ДПС-НН, на партия Има такъв народ, на коалиция АПС, на партия МЕЧ и на партия Величие.
Освен това съдът намира, че обжалваното решение не противоречи на целта на закона и ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, а в конкретната хипотеза, видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК, тази забрана е спазена.
Във връзка с основното оплакване в жалбата, че ЦИК не е обсъдила и съобразила възражението на представителя на ПП Величие срещу кандидатурата на адв. Д. И. за председател на РИК-Търговище, отразено в протокола от проведените консултации при областния управител, следва да се отбележи, че в чл. 66 от Изборния кодекс изрично и изчерпателно са уредени отделните хипотези на несъвместимост. Така например, член на РИК не може да бъде лице, което е кандидат в съответните избори; заема изборна длъжност в държавен или местен орган или е орган на изпълнителната власт; заместник-министър; секретар на община; съдия в Конституционния съд, съдия във Върховния административен съд или в административен съд; заместник-областен управител или заместник-кмет; служител в МВР и т. н. В ИК не е предвидена несъвместимост, основана на упражняване на свободна професия, включително адвокатска дейност, или поради наличие на граждански договор за правно обслужване, сключен със съответната община, в какъвто смисъл са били възраженията на представителя на ПП Величие срещу кандидатурата на адв. Д. И.. Адвокатът упражнява независима професионална дейност и не придобива качеството на служител или длъжностно лице в общинската администрация, нито влиза в йерархична подчиненост спрямо орган на местната власт. Следователно сам по себе си договорът за правно обслужване не създава служебна зависимост или административна подчиненост, която да обуславя несъвместимост с членството или председателството в РИК. Впрочем самият жалбоподател не твърди несъвместимост по смисъла на чл. 66 ИК, а твърди, че изборът на председател на РИК следва да се основава на стандарта за институционална независимост. В жалбата не са изложени конкретни факти, които да сочат на пряк конфликт на интереси, или зависимост, която да постави под съмнение безпристрастността на лицето. Наличието на граждански договор за предоставяне на правни услуги, сключен между Д. И. и община Търговище, не води до несъвместимост в която и да е от хипотезите на чл. 66 ИК. Както беше посочено, в Изборния кодекс изрично и изчерпателно са регламентирани хипотезите на несъвместимост. Тъй като несъвместимостта води до ограничаване на правото на едно лице да бъде член на изборната администрация, нейните хипотези са изрично предвидени от законодателя и е недопустимо разширителното им тълкуване, тъй като би се стигнало до необосновано ограничаване на права. С оглед на изложеното, не са налице законови основания за установяване на несъвместимост по отношение на адв. Д. И. във връзка с назначаването й за председател на РИК-Търговище, произтичащи от сключения договор за правно обслужване, а твърденията в жалбата за обективна възможност за зависимост и институционален риск, независимо дали е упражнено конкретно влияния, са хипотетични и не намират законова опора. Следва да се подчертае, че преценката за конкретното разпределение на длъжностите в състава на РИК е въпрос на целесъобразност и е поставена в оперативната самостоятелност на ЦИК. Съгласно чл. 145, ал. 1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, касае само законосъобразността, но не и целесъобразността на решението. В случая при определяне състава и ръководството на РИК е спазено нормативно установеното съотношение между парламентарно представените партии и коалиции, с което е гарантиран политическият баланс съгласно изискванията на закона. Спазена е и забраната по чл. 66 ИК. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на цитираните по-горе императивни законови разпоредби, същото не е незаконосъобразно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, поради което жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предявена от процесуалните представители на ЦИК - ответник по жалбата, е основателна. С оглед правилото на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, при равностойност 102, 26 евро.
На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на политическа партия ВЕЛИЧИЕ срещу решение № 4504-НС/27.02.2026 г. на Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в Двадесет и осми изборен район - Търговищки, за изборите за народни представители на 19 април 2026 година.
ОСЪЖДА политическа партия ВЕЛИЧИЕ да заплати на Централната избирателна комисия сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Д. Г.
секретар:
Членове:
/п/ Т. Д.
/п/ Ц. П.