РЕШЕНИЕ

№ 80

гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 1128 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 3638 от 17.07.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 306 от 02.12.2022 г. по в. гр. д.№ 269/2022 г. на Окръжен съд - Монтана.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост.

К. Ц. „С. В. Г. - с. Превала, община Чипровци, област Монтана, представлявана от свещеник И. Ц. В. – енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство, чрез адвокат С. С. от АК – Л., поддържа, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 299 ГПК, тъй като по предходното гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана страна е била Видинска света митрополия, а не Църква „С. В. Г. - с. Превала, която е самостоятелно юридическо лице и не е била конституирана като страна в процеса. С определение от 07.02.2017 г. подадена по делото молба е възприета като искане Църквата – с. Превала да бъде конституирана като трето лице – помагач, което искане е намерено за неоснователно, а впоследствие в диспозитива е посочено, че се отхвърля иск, предявен от Църква „С. В. Г. , без да е постановено конституиране като страна. Ето защо моли да се приеме, че по отношение на Църквата – с. Превала постановеното решение по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана не се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита също, че липсва идентичност по отношение на основанията и исканията по двата иска. Моли да се постанови обезсилване на въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - Монтана. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касация О. Ч. представляван от кмета П. П., чрез адвокат Л. А. от АК – М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил правилото на чл. 299, ал. 2 ГПК. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С първоинстанционното Решение № 220 от 30.05.2022 г. по гр. д.№ 2658/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана е признато за установено по отношение на О. Ч. О. М. представлявана от Кмета П. М. П., че Църква „С. В. Г. - с. Превала, община Чипровци, представлявана от Архимандрит А. (А. Р. М.), с дадено Съгласие от В. М. Д. (Д. Т. Н.), в качеството на представляващ В. М. е собственик по силата на давностно владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (ЗВ) във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 369,219 декара от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, О. Ч. О. М. целият с площ от 409,996 декара, находящ се в местността „Остра чука“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК София, ПИ с идентификатор № 58116.85.1, която реална част се състои от отдели и подотдели в този имот, както следва: отдел 96, подотдел 4 - с площ 2,261 декара; отдел 96, подотдел 5 - с площ 0,985 декара; отдел 95, подотдел а - с площ 203,488 декара; отдел 95, подотдел б - с площ 6,046 декара; отдел 96, подотдел м - с площ 5,970 декара; отдел 96, подотдел н - с площ 80,823 декара; отдел 96, подотдел о - с площ 5,383 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 4,159 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 15,786 декара; отдел 96, подотдел р - с площ 37,437 декара и отдел 96, подотдел с - с площ 6,881 декара с отразени координати на чупките на точките на тази реална част на лист 6, 7, 8 и 9 от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и отразени в комбинирана скица, Приложение № 3 към това допълнително заключение, която е неразделна част от съдебното решение на РС, като имот с идентификатор № 58116.85.1 е с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот - имоти с идентификатори №№ 58116.70.36, 58116.71.10, 58116.70.35, 58116.70.7, 58116,70.49, 58116.176.4, 58116.176.3, 58116.176.1, 58116.331.23, 58116.176.10, 58116.331.16 и 58116.329.10.

Със същото първоинстанционно решение е отхвърлен иска, предявен от Църква „С. В. Г. - с. Превала, община Чипровци за признаване за установено по отношение на О. Ч. правото на собственост по давностно владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 475,950 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, О. Ч. О. М. целият с площ от 1 296,806 дка, находящ се в местността „Язово”, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18 336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, ПИ с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори №№ 47353.1.8, 47353.1.9, 47353.1.10, 47353.1.11, 47353.1.12, 47353.1.13, 47353.1.14, 47353.1.15, 47353.1.16, 47353.1.17, 47353.1.36, 58116.71.13, 58116.71.8, 58116.71.11, 58116.85.3, 58116.70.7, 58116.70.40 и 58116.71.10, като неоснователен.

Въззивна жалба е постъпила само от ответника по исковете О. Ч. в която е заявено искане решението на РС – Монтана да бъде отменено в частта, с която иска е уважен за реална част с площ от 369,219 декара от ПИ № 58116.85.1 по КККР на с. Превала, състояща се от изброените в диспозитива площи по отдели и подотдели на ПИ № 58116.85.1.

Със своето решение въззивният съд е постановил:

„ОБЕЗСИЛВА решение № 220/30.05.22 г. на Районен съд – Монтана, постановено по гр. д.№ 2658/2021 г. в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ /с която съдът е уважил предявения иск от Църква „С. В. Г. - с. Превала, О. Ч. против О. Ч. .

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск от Църква „С. В. Г. с. Превала, О. Ч. против О. Ч. с който се иска да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 475.950 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. Превала, О. Ч. О. М. целият с площ от 1 296.806 дка, находящ се в местността „Язово“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336/21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 47353.1.8, № 47353.1.9, № 47353.1.10, № 47353.1.11, № 47353.1.12, № 47353.1.13, № 47353.1.14, № 47353.1.15, № 47353.1.16, № 47353.1.17, № 47353.1.36, № 58116.71.13, № 58116.71.8, № 58116.71.11, № 58116.85.3, № 58116.70.7, № 58116.70.40, № 58116.71.10, която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба като неразделна част от нея.“.

Обикновеният прочит на така обявения диспозитив, съпоставен с диспозитива на обжалваното пред ОС – Монтана решение на РС – Монтана, свидетелства за постановено с първата част на въззивния акт обезсилване на решението на РС в частта му, касаеща произнасянето по иска за собственост за реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № 58116.85.1, находящ се в м. „Остра чука“, в землището на с. Превала, целият с площ от 409,996 декара. По отношение на този имот въззивният съд е следвало да постанови и някоя от последиците, регламентирани с чл. 270, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените от ОС мотиви, това е следвало да бъде прекратяване на производството по този иск.

Вместо това, с втората част на въззивния акт, прекратяване на производството е постановено по отношение на иска за собственост на реална част с площ от 475,950 дка от ПИ № 58116.85.2, находящ се в землището на с. Превала, м. „Язово“, целият с площ от 1 296,806 дка – без връзка с първата част на въззивния акт и с изложените към него мотиви.

Произнасяйки се по този начин, с втората част на въззивния акт съдът е постановил недопустимо съдебно решение. С оглед отсъствието на въззивна жалба от страна на ищеца и обхвата на сезиране от страна на ответника по исковете О. Ч. решението на РС се явява влязло в сила в неговата отхвърлителна част – за реалната част от ПИ № 58116.85.2. По тази причина в обсъжданата част въззивното решение, като въздействащо на влязъл в сила съдебен акт, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Произнасянето в този смисъл се дължи от касационната инстанция в изпълнение на задължението й служебно да следи за допустимостта на въззивните актове, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд (съобразно постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), като то не влиза в противоречие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, доколкото последната е приложима само при неправилност на обжалваното решение (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).

Прилагайки разясненията по т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК (в запазилите актуалността си части, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), с постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 3638 от 17.07.2024 г. касационната инстанция предприе необходимите действия, насочени към отстраняване на нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК. В изпълнение на дадените му указания касаторът (ищец в процеса) представи изисканите данъчни оценки за ПИ №№ 58116.85.1 и ПИ № 58116.85.2, валидни към момента на предявяването на исковата молба през 2021 г. След допълнително дадени указания с Определение № 4630 от 15.10.2024 г., ищецът довнесе и разликата до пълния размер на държавната такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Със същото Определение № 4630 от 15.10.2024 г. е направена и констатацията, че цената на иска, производството по който е висящо пред ВКС – за собствеността върху реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № 58116.85.1, не надвишава сумата от 50 000 лв. по чл. 104, т. 3 ГПК (цената на иска е 23 260,80 лв.), поради което както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли при спазване на правилата на родовата подсъдност.

С оглед отстранените нередовности на исковата молба при условията на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, настоящият състав на ВКС дължи да се произнесе по заявените с касационната жалба оплаквания срещу правилността на изводите на въззивния съд, че е налице процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК за разглеждането по същество на претенцията за собственост върху реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № 58116.85.1 по КККР на с. Превала, в която връзка намира следното:

Въззивният съд правилно е установил, че на 20.12.2012 г. е постъпила искова молба в Районен съд - Монтана (първоначално образувана като гр. д.№ 672/2012 г. на РС – Монтана и разгледана по същество в производството по гр. д.№ 158/2015 г. на Окръжен съд – Монтана), предявена в защита на черковното настоятелство в с. Превала от В. С. митрополия със седалище и адрес на управление гр. Видин, представлявана от видинския Митрополит Д. (Д. В. Т.), срещу О. Ч. Държавно горско стопанство - Чипровци и Регионална дирекция по горите - гр. Берковица, с която е заявено твърдение, че черковното настоятелство с. Превала, обл. Монтана, като местно поделение на Видинската митрополия, към 1946-1947 г. е било собственик на земеделски имоти, гори и земи от горския фонд в землището на с. Превала, община Чипровци, като за правото му е съставен НА № 352 от 23.09.1914 г. на мирови съдия в гр. Фердинанд. Правилно е прието също, че искането в предходния процес е било да се признае за установена собствеността на недвижими имоти, предмет на посочения НА, които към 2012 г. представляват 173,870 дка, като част от поземлен имот № 085001, целият с площ от 409,969 дка, в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Остра чука“ с начин на трайно ползване - залесена територия (както и имотът, за който решението на РС – Монтана е влязло в сила - 475,950 дка като част от поземлен имот № 085002, целият с площ от 1 296,725 дка в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Язово“). Ищецът е основал правото си на собственост на реституция, настъпила по силата на § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (Обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.). С молба от 27.12.2016 г. (л. 102 на гр. д.№ 158/2015 г. на ОС) е заявено уточнение на исковата молба, съобразно което положителният установителен иск се води от името на църква „С. В. Г. - с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП; уточнени са основанието и петитумът на иска - да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на процесните недвижими имоти на църквата „С. В. Г. - с. Превала, община Чипровци. С Решение от 09.05.2017 г. по гр. д.№ 158/2015 г. Окръжен съд - Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от Църквата „С. В. Г. с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП, против О. Ч. ДГС Чипровци и РДГ Берковица установителен иск да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на имотите, описани съобразно индивидуализиращите ги белези към 2012 г. Решението от 09.05.2017 г. по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана е потвърдено с въззивно Решение № 1770 от 10.07.2018 г. по в. гр. д.№ 4023/2017 г. по описа на САС, ГК, I състав, срещу което не е подадена касационна жалба.

Правилна е и констатацията, че настоящото производство е образувано по искова молба на Църква „С. В. Г. - с. Превала против О. Ч. с която е заявено искане да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с площ от 173,870 дка от ПИ № 58116.85.1 по КККР на с. Превала, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на ИД на АГКК-София, находящ се в землището на с. Превала, О. Ч. целият с площ от 409,996 дка, в местността „Остра чука“, при посочени начин на трайно ползване, трайно предназначение на територията и съседи съобразно КККР, която реална част е онагледена на неразделна част от исковата молба - комбинирана скица (самата тя представлява копие на Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана), ограничена между букви Б,В и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10. Твърдението в исковата молба е, че църквата е собственик по силата на давностно владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ във връзка със ЗВСОНИ.

Правилно е прието от въззивния съд, че е налице идентичност между страните.

От материалите по приключилото гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана се установява, че в хода на производството, с Разпореждане от 07.12.2016 г. и съобразявайки указанията в отменително Определение № 3933 от 24.11.2016 г. по в. ч.гр. д.№ 5495/2016 г. на САС, г. о., ХII състав, са дадени указания ясно и точно да се посочи кой е ищецът по делото – Видинска митрополия, църковното настоятелство в с. Превала или църквата „С. В. Г. с. Превала. Последвало е подаването на молба с вх.№ 5552 от 27.12.2016 г., с която изрично е уточнено, че ищец е църквата „С. В. Г. с. Превала, представлявана от Видински митрополит Д. – Д. В. Т., съгласно правата, произтичащи от чл. 95, т. 17 от УБПЦБП; в полза на църквата е и формулираният петитум. С постановеното и потвърдено от САС Решение от 09.05.2017 г. по гр. д.№ 158/2015 г. по описа на ОС – Монтана е отхвърлен искът, предявен от църквата „С. В. Г. с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. – Д. В. Т., съгласно чл. 95, т. 17 от УБПЦБП. Ищец и в настоящото производство е църквата „С. В. Г. с. Превала – самостоятелен правен субект съобразно Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия.

О. Ч. е ответник и по двете дела.

При тези данни изводът, че субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение, с което е приключило производството по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана, се разпростират в отношенията между страните по настоящото дело, е обоснован и правилен.

Горният извод намира опора и в споделяното от настоящия състав на ВКС тълкуване, направено с Решение № 5 от 19.01.2016 г. по гр. д.№ 3781/2015 г. на ВКС, II г. о., с което е изяснен гражданскоправният статут и устройство на Българската православна църква - Б. П. и нейните местни поделения съгласно действащото законодателство. Българската православна църква - Б. П. е йерархична структура, изградена от юридически лица, каквито са местните поделения-митрополии, а те от своя страна са изградени от местни поделения църкви и манастири, които също са юридически лица и като такива са неотделими членове на съответната митрополия, в чийто диоцез се намират. И в трите устава (Екзархийски устав, Устав на Българската православна църква, утвърден на 31.12.1950 г. /отм./ и Устав на Българската православна църква - Б. П. в сила от 09.01.2009 г.) е проведен принципът на неотделимост, който означава, че не може да съществува местно поделение църква или манастир, което да не е член на митрополията като корпоративно юридическо лице, както не може да съществува местно поделение-митрополия, която като юридическо лице да не е член на Българската православна църква - Б. П. Независимо от различните формулировки в текстовете на трите устава, наложени от различните обществено-политически условия и свързаната с тях нормативна база, при които те са приети, Българската православна църква - Б. П. има едно и също устройство, органи на управление и правосубектни поделения в съответсвие с традициите си за целия период от възстановяването на третата българска държава. Обоснован е извод, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение по установителен иск за собственост, постановено спрямо църковно настоятелство (явяващо се неправосубектен орган на управление на църквата и орган на митрополитската власт) настъпват за правосубектното местно поделение, чийто управителен орган е църковното настоятелство, както и за Българската православна църква - Б. П. като юридическо лице. Когато в отношенията си с други правни субекти или държавни органи представителен орган на Църквата действа със собственото си наименование, вместо с наименованието на правосубектното местно поделение, което управлява, страна в правоотношението е съответното правосубектно местно поделение, а правните последици настъпват и за Българската православна църква - Българска патриаршия, чиято неразделна част е това местно поделение съобразно правилата на Устава й.

Отнесени към разглеждания случай, тези принципни постановки налагат извод, че дори и преди заявяването на уточнението, направено с молбата с вх.№ 5552 от 27.12.2016 г., ищец по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана се е явявало правосубектното местно поделение на БПЦ - Църква „С. В. Г. - с. Превала, а Видинският митрополит е действал като процесуален представител на местното поделение съобразно чл. 95, т. 17 от УБПЦБП.

Правилно е и приетото от въззивния съд, че е налице идентичност в основанието, на което е заявено искането за защита в производството по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана, както и в настоящото производство. И в двата случая е претендирана собственост с твърдение, че е настъпила реституция по силата на закона - § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗВ по аргумент, че през 1949 г. Държавата е отнела процесните гори без законно основание, а правото на собственост върху тях в полза на църквата е било удостоверено със съставения по реда на обстоятелствената проверка за осъществено придобиване въз основа на давностно владение НА № 352 от 23.09.1914 г. на Мирови съдия – гр. Фердинанд.

Относно оплакването, че не е налице идентичност на исканията, ВКС намира следното:

С молба вх.№ 4547 от 24.11.2015 г. по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана, в отговор на указания по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК, процесуалният представител на ищеца е заявил, че индивидуализацията на процесните имоти е извършена с приета по делото СТЕ (пред РС – Монтана по първоначално образуваното гр. д.№ 672/2012 г.). Вещото лице е изслушано повторно от ОС – Монтана, във връзка с което е представило заключение вх.№ 1642 от 13.04.2017 г., в чието Приложение № 3 е онагледило констатациите си относно местоположението и границите (обозначени с цифри и букви) на процесния по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана имот – реална част с площ от 173,870 дка от ПИ № 085001 по КВС за землището на с. Превала, целият с площ от 409,969 дка (л. 150 от гр. д.№ 158/2015 г.).

В настоящото производство искането, касаещо ПИ № 58116.85.1 по КККР на с. Превала също първоначално е било заявено за реална част с площ от 173,870 дка с граници, описани съгласно приложеното копие на Приложение № 3 от л. 150 по гр. д.№ 158/2015 г., заявено като неразделна част от исковата молба. Във връзка с възражението за нередовност на исковата молба досежно индивидуализацията на процесните имоти, заявено от ответника с отговора по чл. 131 ГПК, с постановеното по реда на чл. 140 ГПК Определение № 30 от 11.01.2022 г. (л. 113) РС – Монтана е приел, че такава нередовност не е налице, а границите на имотите подлежат на уточняване и в хода на делото. Последното становище кореспондира с практиката на ВКС, съгласно която индивидуализирайки процесен недвижим имот, ищецът следва да направи описание по местонахождение, вид, граници и площ според актуалния териториалноустройствен статут; когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато е урегулиран – индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план.; когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия; начинът на отразяване на имота в КККР не ограничава съда при преценката му за правния статут и вещните права върху процесния терен; произнасянето по исковете за собственост следва да бъде за правото на собственост по отношение на обектите, съобразно характеризиращите ги белези, произтичащи от доказателствата за реализираното придобивно основание. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация (така: Решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр. д.№ 5179/2013 г. по описа на ВКС, І г. о., Решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д.№ 1584/2009 г. на ВКС, I г. о. и др.).

След изслушване на основно и допълнително заключение на СТЕ, в проведеното о. с.з. 28.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане, формулирано като такова по чл. 214 ГПК - да се допусне изменение на иска, като се счита предявен за реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № 58116.85.1 по КККР, находящ се в м. „Остра чука“, в землището на с. Превала, целият с площ от 409,996 декара, включващ площи по отдели и подотдели и заключен в границите на координатните точки, посочени на л. л. 6, 7, 8 и 9 от допълнителното заключение на СТЕ, които са отразени на Приложение № 3 към това заключение, което да е неразделна част от съдебното решение. За имот ПИ № 58116.85.2 е направено изявление, че ищецът се съгласява, че не включва църковна гора. С протоколно определение РС е допуснал поисканото изменение на иска.

Така предприетото от ищеца процесуално действие, квалифицирано от РС като изменение на иска, съчетава едновременно уточнение на исковата молба с обозначаване на границите на процесната реална част от ПИ № 58116.85.1, както и увеличение на размера на иска от претендираните 173,870 дка на заявените 369,219 дка. И в двете си части искането е процесуално допустимо, доколкото не площта, а границите са индивидуализиращ белег на недвижимите имоти (Решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр. д.№ 1114/2009 г. на ВКС, II г. о.) и същите подлежат на уточняване след изслушване на СТЕ, като съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК нередовностите в исковата молба подлежат на отстраняване и в течение на производството и поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК), наред с което, съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, изменение на иска по размер е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

При така установените данни ВКС приема, че, за да е налице обоснована преценка относно това за каква част от така предявения съобразно уточнението му иск е налице формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр. д.№ 158/2015 г. с произтичащата от това непререшаемост на спора, необходимо е да е извършена съпоставка между пространствените предели на претенцията, разгледана в производството по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана – от една страна, а от друга страна - територията, предмет на настоящата претенция. За изясняването на това обстоятелство е необходимо да се постави задача на съдебно-техническа експертиза да даде заключение по въпросите налице ли е и в какви граници съвпадение между територията, заключена в очертанията, онагледени в Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана (за която е формирана сила на пресъдено нещо) и територията, заключена в очертанията, онагледени в Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 2658/2021 г. на РС – Монтана (предметът на настоящия спор), както и какви са границите на територията по Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 2658/2021 г. на РС – Монтана, излизаща извън територията по Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана. Едва при изясняването на тези въпроси би могла да се направи обоснована преценка по приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК, като основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството ще е налице по отношение на територията, представляваща „сечение“ между пространствата по Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана и Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 2658/2021 г. на РС – Монтана. По отношение на територията по Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 2658/2021 г. на РС – Монтана, излизаща извън границите на територията по Приложение № 3 към СТЕ по гр. д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана, основанието по чл. 299, ал. 2 ГПК не е налице. В тази й част претенцията на Църква „С. В. Г. - с. Превала се явява надлежно заявена с редовна искова молба, при спазване на специалните изисквания за предявяване на иска, предвидени с Устава на БПЦ-БП и разяснени с Решение № 176 от 20.12.2018 г. по гр. д.№ 5111/2017 г. на ВКС, I г. о., както и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че постановявайки обезсилване на първоинстанционното решение за цялата процесна реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № 58116.85.1 по КККР на с. Превала, м. „Остра чука“, въззивният съд се е произнесъл с необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен съобразно чл. 281, т. 3 ГПК. Предвид необходимостта от извършването на ново съдопроизводствено действие – изслушването на заключение на СТЕ съобразно мотивите, изложени по-горе, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на спора ще следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, включително за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 и 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 306 от 02.12.2022 г. по в. гр. д.№ 269/2022 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е постановено, че се прекратява производството по отношение на предявения иск от Църква „С. В. Г. с. Превала, О. Ч. против О. Ч. с който се иска да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с площ от 475,950 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, О. Ч. О. М. целият с площ от 1 296,806 дка, находящ се в местността „Язово“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 47353.1.8, № 47353.1.9, № 47353.1.10, № 47353.1.11, № 47353.1.12, № 47353.1.13, № 47353.1.14, № 47353.1.15, № 47353.1.16, № 47353.1.17, № 47353.1.36, № 58116.71.13, № 58116.71.8, № 58116.71.11, № 58116.85.3, № 58116.70.7, № 58116.70.40, № 58116.71.10, която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба като неразделна част от нея.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 306 от 02.12.2022 г. по в. гр. д.№ 269/2022 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е постановено, че се обезсилва Решение № 220 от 30.05.2022 г. на Районен съд – Монтана по гр. д.№ 2658/2021 г. в обжалвана част, с която съдът е уважил предявения иск от Църква „С. В. Г. с. Превала, О. Ч. против О. Ч. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: