ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1014
София, 04.03.2026 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4536 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез юрк. Н. К., срещу решение № 3428/03.06.2025г. по в. гр. д. № 9479/2024г. по описа на СГС, ІІ Е ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Х. С. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 182/11.10.2023г. уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт програми и проекти““ и за заплащане на 10210,31лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение в периода 13.10.2023г. - 13.04.2024г.
Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение, изразявайки несъгласие с възприетия от въззивната инстанция решаващ мотив за уважаване на исковете – немотивираност на уволнителната заповед. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи да е от значение за изхода на спора дали въззивният съд се е произнесъл по въпросите за 1/ възможността на правото на защита на ищеца „по смисъла на решение № 346/23.07.2010г. по гр. д.№ 468/2009г., ВКС, ІVГО; решение № 46/04.07.2911г. по гр. д.№16/2010г., ВКС, ІVГО и решение № 295/29.03.2017г по гр. д.№ 1178/2016г., ВКС, ІV ГО“; 2/ доколко мотивите са съобразени с ,,приетите писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и 3/ доколко уволнителната заповед попада извън хипотезите „на смисъла на решение № 342/04.10.2011г по гр. д.№ 11/2011г., ВКС, ІVГО, решение № 2301/24.01.2007г. по гр. д.№ 947/2004г., ВКС, ІІІГО и решение № 40/15.02.2017г. по гр. д.№ 2680/2016г. ВКС, ІVГО.
Насрещната страна по жалбата – ищецът С. Х. С., чрез адв. Ц. М., възразява срещу допускането на касационно обжалване и оспорва оплакването в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т. 1-3 КТ, въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е незаконосъобразно, защото уволнителната заповед не е мотивирана, доколкото в нея са използвани общи формулировки и не са посочени конкретни годни да обосноват състава на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обстоятелства, а именно - в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от служителя и каква е конкретна причина за възникването й. Изтъкнал е, че съгласно практика на ВКС / Решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 46 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 295 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., ГК/ посочването на подобни факти е задължително с оглед осигуряване възможност на служителя да защити правата си при оспорване прекратяването на трудовото му правоотношение.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, което в случая категорично не е сторено по отношение на въпрос № 3 / попада ли уволнителната заповед извън хипотезите „на смисъла на решение № 342/04.10.2011г по гр. д.№ 11/2011г. , ВКС, ІVГО, решение № 2301/24.01.2007г. по гр. д.№ 947/2004г., ВКС, ІІІГО и решение № 40/15.02.2017г. по гр. д.№ 2680/2016г. ВКС, ІVГО.“/. Би могло да се приеме, че първият въпрос е за съответствието на решаващия извод на въззивния съд за немотивираност на процесната уволнителна заповед с разрешенията на цитираната практика на ВКС, но като се има предвид, че именно тези разрешения са изрично споделените в решението на въззивната инстанция, остава непонятно дали касаторът се позовава на допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсата на ясно формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на позоваване на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК сама по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора – за обусловеността на мотивите от съвкупната преценка на събраните доказателства – по съществото си е довод за необоснованост на въззивното решение / който не е проверим в производството по чл. 288 ГПК/ и то напълно произволно заявен, доколкото липсват касационни оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства.
В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид изхода на настоящото производство, на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно приложения списък и доказателства са в размер на 2400 лева или 1227, 10 евро.
Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3428/03.06.2025г. по в. гр. д. № 9479/2024г. по описа на СГС, ІІЕ ВС.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Х. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1227, 10 евро разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: