О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50528София, 30.10.2023 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 464/2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Юроп пропъртийз” ООД, [населено място] и на участващото в делото като трето лице-негов помагач чуждестранно акционерно дружество Йоксен С.А. (EUXIN S.A.), Люксембург срещу решение № 2163 от 11.09.2019 г. по в. т. д. № 652/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав решение № 1955 от 02.10.2018 г. по т. д. № 540/2018 г., с което, по предявени от Р. Д. Х. от [населено място] искове по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в „Юроп пропъртийз” ООД от 09.03.2018 г. за изключването му като съдружник и за уреждане на последиците от това.
В касационните жалби се твърди, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Развити са подробни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства и на заявените във въззивните жалби доводи и възражения, а също и оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост на направения от инстанцията по същество извод за липса на материалноправните предпоставки за изключване на ищеца като съдружник. Освен това, касаторът Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) твърди и недопустимост на обжалвания акт поради постановяването му при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед образувано досъдебно производство за евентуално извършени престъпления от миноритарните съдружници в „Юроп пропъртийз” ООД по подаден сигнал от С. К., както и недопустимост на същия в частта за отмяна решенията по т. 2 - т. 5 на процесното общо събрание с твърдението, че ищецът Р. Х. Д. не е активно легитимиран да иска отмяна на тези решения предвид изключването му като съдружник с решението по т. 1 от дневния ред на същото общо събрание.
Касаторът „Юроп пропъртийз” ООД моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на касационната инстанция по „принципния“ въпрос „Допустима ли е злоупотреба с права“ и по свързаните с него въпроси: „Това ли е действителната цел; Допустимо ли е такава цел да се реализира и то чрез съда; Налице ли е злоупотреба с права; Налице ли е заобикаляне на закона; Нарушен ли ще е общественият интерес при ненужно съсипване на едно дружество; Нарушени ли ще са интересите на фиска; Нарушена ли ще е гарантираната от българската държава защита на чуждестранните инвестиции“.
К. Й. С.А. (EUXIN S.A.), Люксембург твърди наличие на всички основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като значими за изхода на делото поставя въпросите: „1. Задължен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани правно релевантни факти, като обсъди, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните; 2. При иск с правно основание чл. 74 ТЗ следва ли съдът да изложи мотиви за всички материалноправни основания за изключване на съдружника по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ поотделно, като анализира действията/бездействията на съдружника с оглед наличие, респективно липса на нарушение интересите на дружеството за всяко едно от твърдените нарушения поотделно; 3. С оглед на горното, съществено процесуално нарушение ли е въззивният съд да мотивира решението си en block – общо, че не е доказано изключеният съдружник да е извършил действия, които да са увреждащи интересите на дружеството, без да обоснове всяко едно от основанията за изключване поотделно; Следва ли въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви и да даде указания във връзка с тълкуването на закона и дружествения договор с оглед на всяко едно от основанията за изключване, залегнали в предупреждението за изключване; 4. Допуснато ли е съществено нарушение на материалния и процесуалния закон от страна на въззивния съд предвид недаването на задължителни указания при отмяна на решенията на ОСС по аргумент на чл. 75, ал. 1 ТЗ; 5. Допустимо ли е да се мотивира извод, че действията на изключен съдружник не са увреждащи интереса на дружеството в хипотезата, в която той не се явява на редовно свикани общи събрания, предвид безспорно установена липса на назначен управител, установено единодушие при вземане на всички въпроси от компетентността на ОС и установена невъзможност на дружеството да извършва търговска дейност; 6. Следва ли да носи отговорност по смисъла на чл. 124 ТЗ съдружник, който единствен има достъп до търговската и счетоводната документация на дружеството, макар и получил същата в качеството си на управител и не предоставя същата на вниманието на другите съдружници, респективно на вниманието на общото събрание; 6.1. Ако съдружникът носи отговорност по смисъла на предходната точка, същата увреждаща интересите на дружеството ли е в степен, обуславяща неговото изключване; 6.2. Допустимо ли е в мотивите на съда (в случая на въззивния) да се обоснове отпадане отговорността на съдружника за отказ от предоставяне на документи на дружеството на основание, че същите не са потърсени от другите съдружници, без това да е било предмет на доказване нито в първата, нито във втора инстанция и предвид наличие на доказателства, доказващи отказ за предоставяне на исканите документи от страна на изключения съдружник; 7. Увреждащи интересите на дружеството ли са бездействията на миноритарен съдружник – неоснователно явяване на редовно свикани ОС в хипотезата, в която в дружествения договор е предвидено единодушие за вземане на всички решения от компетентността на ОС; 7.1. Следва ли съдът при решаване спора по същество да анализира доводите на изключения съдружник, които същият е изтъкнал като основание за неявяване на редовно свикани общи събрания и да цени същите с оглед интересите на дружеството; 8. Допустимо ли съдът (в случая на въззивният) да мотивира в решението си, че „непредоставянето на търговската и счетоводна документация на мажоритарния съдружник би могла в някаква степен да се приеме за такова нарушение, което да затруднява или да пречи на дейността на дружеството, макар че за да бъде санкционирано с най-тежката мярка – изключване на лицето като съдружник в дружеството следва да се извърши конкретна преценка дали уврежда интересите само някой от съдружниците или влияе негативно на цялата дейност на дружеството“, като съответно в мотивите на решението липсва анализ и отговор на поставения въпрос, а същият е съществен за изхода на спора; 8.1. Нарушение на процесуалните правила ли е извършил съдът (в случая на въззивният), като в мотивите си е описал принципно, че с оглед горните въпроси, които сам е въвел, следва да се направи преценка, но той, като решаващ делото по същество, не е направил такава преценка в обжалваното решение; 9. При установено влошено финансово състояние на дружеството и неосъществяване на търговска дейност в продължителен период от време, следва ли съдът да обсъди в мотивите си гласуването против допълнителни парични вноски от страна на изключения съдружник; Когато съдружник гласува против увеличаването на капитала на дружеството и с това съзнателно препятства възможността дружеството да продължи търговската си дейност, следва ли решаващият орган да изложи в мотивите си с оглед фактите и обстоятелствата на конкретния казус; 10. Когато съдружник в ООД е бил и управител, отговорността му като управител по чл. 145 ТЗ изключва ли правната възможност да му се търси отговорност като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ; 11. Извършва ли нарушение на процесуалните правила съдът, когато при изразено становище и представени доказателства от страна в процеса за евентуално осъществени състави на престъпления, от които зависи изходът на гражданския спор, не спре производството до произнасяне на компетентния орган; Допустимо ли е въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229 ал. 1, т. 5 ГПК; 12. В хипотезата, в която ООД е без управител, и срещу същото е образувано производство на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, управител не може да бъде назначен поради неявяване на редовно свикани събрания и/или голословно гласуване „против“ назначаването на предложен управител от страна на изключения миноритарен съдружник, следва ли с предимство да се охраняват интересите на ООД – запазването му в правния мир, а действията/бездействията на миноритарния съдружник, които водят до принудителна ликвидация на същото, да се тълкуват като такива против интересите на дружеството; 12.1. Допустимо ли е да се даде превес на правото на изразяване на свободна воля при гласуване от страна на миноритарен съдружник пред интереса на ООД да съществува в правния мир, респективно интересите на кредиторите му, които също биха били засегнати от ликвидирането на търговското дружество; Допустимо ли е изключването на съдружник, в случай, че тази крайна санкционна мярка би довела до запазване на ООД в правния мири опазването на имуществото, интересите и доброто му име; 12.2. Противоречи ли обжалваното решение на Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи, според който страните членки се задължават да гарантират и опазват правото на собственост, предвид че със същото се дава превес на изразяването на свободна воля (включително за явяване и гласуване на общи събрания) от страна на миноритарен съдружник, без оглед на факта, че същата реално води до прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация по см. на чл. 155, т. 3 ТЗ; 13. При изрично очертаната в закона персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството „съдружник“, респ. „акционер“ в дружеството. При взето решение по т. 1 от дневния ред – изключване на съдружник, притежава ли същият правна легитимация да обжалва на основание чл. 74 ТЗ останалите решения от дневния ред (взети след гласуване на изключването му) на същото общо събрание“.
Касаторът поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от него общо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при подробното обосноваване на неправилността на акта. Конкретна практика е посочена само за въпрос № 1, както и във връзка с въпрос № 13 в подкрепа на твърдението за противоречие в практиката на ВКС, с наличието на каквото е аргументирано поддържаното за този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Р. Д. Х. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбите без уважение като неоснователни.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено по делото, че:
На 08.01.2018г., 02.02.2018г. и 09.03.2018г. са проведени извънредни общи събрания на съдружниците в ответното дружество „Юроп пропъртийз” ООД, капиталът в което е разпределен съответно: 80% – за Йоксен С.А. (EUXIN S.A.), Люксембург (конституиран като трето лице-помагач на ответника) и по 10 % за И. Д. Г. и Р. Д. Х. (ищец по делото). Събранията са свикани от мажоритарния съдружник с нотариални покани, отправени до миноритарните съдружници.
В дневния ред на общото събрание от 08.01.2018 г. са включени въпроси за управлението на дружеството и неговото финансово състояние, като са посочени конкретни финансови задължения, доклад и отчет на последния му управител и е поискано последният управител на дружеството да предостави на пълномощниците на мажоритарния съдружник цялата търговска и счетоводна документация. За събранието е съставен констативен протокол от нотариус Надежда Д., удостоверяващ, че на тази дата в кантората й се е явил представител на съдружника Р. Х., който е заявил становище за нелегитимност на общото събрание с оглед мястото на провеждането му и е възразил срещу изискването за представяне на цялата документация на дружеството в кантората на нотариуса.
На общото събрание от 02.02.2018г. са присъствали двамата миноритарни съдружници и представители на мажоритарния съдружник, но на него не са взети решения за избиране на лица, които да управляват дружеството, тъй като миноритарните съдружници са гласували против предложенията на съдружника Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) и са отправили свои предложения за избор на управители на дружеството, с които мажоритарният съдружник не се е съгласил. По отношение на документацията, която е поискано да бъде представена, ищецът Р. Х. е заявил, че не я носи поради големия й обем и че ще я предостави на адреса на управление на дружеството.
Общото събрание от 09.03.2018 г. е свикано с нотариална покана от 06.02.2018г., връчена на ищеца Р. Х. на 09.02.2018г., която, освен дневния ред на събранието, съдържа подробно описание на поведението на двамата миноритарни съдружници, преценено от свикващия събранието мажоритарен съдружник Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) като осъществяващо основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 ТЗ за изключването им, а именно: че за целия период от съществуването на дружеството само мажоритарният съдружник е предоставял средства за придобиване на дълготрайни активи и за административни разходи и че дружеството е формирало задължение към този съдружник; че с неоснователните си доводи в отговора на поканата за свикването му съдружникът Р. Х. прави опит да оправдае неявяването си на общото събрание от 08.01.2018г.; че със своите действия и бездействия миноритарните съдружници увреждат интересите на дружеството и не изпълняват задълженията си за осъществяване дейността на дружеството, като блокират избирането на управител, уреждането на взаимоотношенията с кредитори и гласуването на допълнителни парични вноски; че ищецът не е подписал изпратения му протокол за вземане на неприсъствения решения по точките от дневния ред на събранието от 02.02.2018 г. с оглед изключителната им важност и неотложност, като е гласувал против всички предложени решения; че на същото общо събрание е направен опит за промяна в предварително обявения дневен ред с предложение на миноритарните съдружници за избор на двама управители, които да управляват дружеството само заедно, което цели да възпрепятства основния съдружник да управлява същото, както и че били направени неприемливи предложения във връзка с финансирането на дейността на дружеството; че миноритарните съдружници използват изключителните права, предоставени им от дружествения договор, като действат против неговите интереси с цел да продължи финансирането единствено от съдружника Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) и да се получат неоснователно приходи от тяхна страна;
че същите са гласували против предложението за допълнителни парични вноски от по 50 000 лв. с аргумент, че вноските следвало да са пропорционални на дяловото участие на съдружниците и че се опитват да поставят съществуването на дружеството под условие неговата дейност да бъде финансирана само от Йоксен С.А. (EUXIN S.A.); че не са предоставени намиращите се у тези съдружници търговска и счетоводна документация на дружеството, нито е предоставен достъп до тях, с което са нарушени правата на съдружника Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) по чл. 123 ТЗ.
На общото събрание от 09.03.2018 г. е взето решение за изключване на миноритарните съдружници на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, както и обусловените от него решения на останалия единствен съдружник – за преобразуване на дружеството в ЕООД и поемане дяловете на изключените съдружници; за приемане на нов учредителен акт; за избор на С. К. за управител и за овластяването му да подаде документи в Търговския регистър за отразяване на промените в статута на дружеството и да отправи искане към бившия управител Р. Х. за предаване на документацията.
При тази безспорна фактическа обстановка решаващият състав е счел, че процесното общо събрание от 09.03.2018 г. е свикано законосъобразно – свикано е от съдружник, притежаващ над 10% от капитала на дружеството, и на съдружниците са връчени нотариални покани в срока по чл. 31 от дружествения договор, съдържащи конкретно посочване на проекта за дневен ред. Като неоснователно е преценил оплакването на ищеца за неспазване на предвидената в дружествения договор форма на поканата, посочвайки, че нотариалната покана отговаря на изискването за писмена форма. Във връзка с другото му оплакване – за липса на отправено надлежно писмено предупреждение, е приел, че изложените в поканата за свикване на събранието обстоятелства са достатъчно конкретно описващи поведението на изключваните съдружници, за което мажоритарният съдружник твърди, че е насочено против интересите на дружеството.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отменено решението на процесното общо събрание за изключването на ищеца Р. Д., въззивният съд е приел, че не са налице твърдените от дружеството-ответник основания по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, тъй като по делото не е доказано съдружникът Р. Х. да е извършвал такива действия, които да са увреждащи интереса на дружеството. Преценил е, че от описаните в предупреждението действия единствено непредоставянето на търговската и счетоводна документация на мажоритарния съдружник би могла в някаква степен да се приеме за действие, което да затруднява или да пречи на дейността на дружеството. Приел е обаче за недоказано неизпълнение на посоченото задължение на съдружника Р. Х., тъй като мажоритарният съдружник не е инициирал посещение на адреса на управление на дружеството, където на проведеното на 02.02.2018г. общо събрание ищецът е заявил, че ще предостави достъп до документацията на дружеството поради големия й обем, нито се твърди да му е отказан достъп.
По отношение на всички останали посочени в нотариалната покана действия въззивният съд е счел, че не са от такъв характер, сами по себе си, да създават пречка за нормално осъществяване дейността на дружеството, доколкото те са насочени към защита на собствените права на съдружника. Според съдебния състав, съдружникът има право на преценка дали е необходимо, например, да бъдат правени допълнителни парични вноски и ако това е нужно, какъв да бъде техният размер. Застъпил е становището, че разминаването в разбирането на съдружниците относно това, кое е правилно и полезно за дейността на дружеството, не може да се квалифицира като поведение, насочено против интереса на дружеството, като е посочил, че изключваният съдружник също би могъл да преценява поведението на изключващия съдружник като увреждащо общата икономическа дейност, защото това е субективната преценка на всяко едно лице кое действие е правилното в конкретна ситуация. С оглед на това е формирал извод, че не може да се приеме, че с начина си на гласуване по въпросите, касаещи управлението на дружеството и избирането на негови органи, ищецът е извършил действия, които са насочени против интересите на дружеството и че същият не изпълнява задълженията си за осъществяване на съдействие за осъществяване на дейността.
Предвид отсъствието на материалните предпоставки за изключването на ищеца като съдружник, въззивният съд е счел, че решението по т. 1 от дневния ред на процесното общо събрание за изключването му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като подлежащи на отмяна е преценил и останалите решения: решението по т. 2 от протокола за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД – поради това, че е пряко свързано и изцяло обусловено от решението по т. 1, доколкото наличието на двама съдружници изключва възможността търговското дружество да съществува в правноорганизационна форма като ЕООД;
решенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред – тъй като са взети от Йоксен С.А. (EUXIN S.A.) еднолично, а е трябвало да бъдат взети с единодушие от него и съдружника Р. Х., който, предвид извода за незаконосъобразност на изключването му, не е преставал да бъде съдружник.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение касационната жалба на „Юроп пропъртийз” ООД:
Поставените от този касатор въпроси не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Въпросите са риторични и изцяло абстрактни, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт. Същите обективират несъгласие с крайния правен резултат и съдържат единствено оценката на касатора за последиците от него за самото дружество и за обществото, което обаче е ирелевантно за допускането на касационния контрол.
Що се отнася до искането за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано, доколкото нито едно от тези основания не е конкретизирано – касаторът „Юроп пропъртийз” ООД не е посочил нито защо счита въззивното решение за нищожно или недопустимо, нито от какво произтича неговата очевидна неправилност.
По отношение касационната жалба на Йоксен С.А. (EUXIN S.A.), Люксембург:
Поставените по този касатор множество въпроси също не могат да обосноват допускане на касационен контрол на атакуваното въззивно решение. Преобладаващата част от тези въпроси нямат обуславящ за изхода на делото характер съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изобщо не са обсъждани в мотивите на акта или касаят неговата правилност, а за останалите – не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По-конкретно:
Първият въпрос – за задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани правно релевантни факти, като обсъди, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, всички доказателства, възражения и доводи на страните – е формулиран общо и принципно е относим за всеки съдебен акт. Не може да се счете обаче, че този въпрос е решен в противоречие с цитираната във връзка с него съдебна практика (задължителна и казуална). Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички онези доказателства, преценени от него като имащи значение за делото, а също доводите и възраженията на страните, като е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал по съществото на правния спор. Неоснователно е твърдението, че не са взети предвид представените нотариални покани, отговори на такива, констативни протоколи и писмена кореспонденция между страните. Именно въз основа на тях съдът е преценил законосъобразността на процесното общо събрание, изпълнението на изискванията по отношение на предупреждението за изключване на ищеца и поведението на същия, с оглед съдържащите се в предупреждението твърдения за неизпълнение на задълженията му като съдружник.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението, свързани с преценката на предпоставките на заявените материалноправни основания по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник. Не съответства на мотивите на решението твърдението, че липсва произнасяне по всички предпоставки, посочени в отправеното до ищеца предупреждение по чл. 126, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството, че въззивният съд е обсъдил описаните в предупреждението действия общо (отделно е обсъдил само непредставянето на търговската и счетоводна документация), не означава липса на обсъждане на всички тези действия като самостоятелни предпоставки на поддържаните основания за изключване. Общото им обсъждане и формираният по отношение на тях еднакъв извод е резултат от преценката на съда, че всички те са насочени към защита на собствените права на съдружника. Именно тази преценка е обусловила излагането на общи съображения, доколкото същите са относими за всяко от описаните действия.
По отношение на въпрос № 4 не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на делото, тъй като въпросът съдържа твърдение за допуснато съществено нарушение на закона – недаване на задължителни указания при отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, т. е. касае правилността на решението.
Посочената обща предпоставка липсва и за въпросите по т. 5 и т. 7. Дали неявяването на ищеца на редовно свикани общи събрания на дружеството, представлява поведение, увреждащо интересите му, е въпрос, чийто отговор е обусловен от преценката на конкретните факти по делото. Поради това, същият е относим към правилността на акта, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.
Въпросът по т. 6 е ирелевантен за допускане на касационното обжалване поради несъответствието му с мотивите на решението. Въззивният съд (за разлика от първата инстанция) не е отрекъл възможността неизпълнението на задължение на съдружника, в качеството му на бивш управител на дружеството – задължението да предостави търговската и счетоводна документация, да бъде преценявано и като нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, а е приел, че в случая такова нарушение не е осъществено, доколкото, на проведеното на 02.02.2018 г. общо събрание, ищецът е заявил готовност да предостави достъп до документацията, само че в адреса на управление на дружеството, предвид големия й обем, за какъвто достъп обаче не се твърди да е бил поискан от страна на мажоритарния съдружник и да му е бил отказан. Тъкмо поради извода, че не е налице неизпълнение на задължението за предоставяне на документацията, въззивният съд не е извършил конкретна преценка дали непредоставянето й уврежда интересите само на някой от съдружниците или влияе негативно на цялата дейност на дружеството в съответствие с изразеното от самия него разбиране, че принципно такава преценка е необходима. С оглед на това, и поставените в същата връзка въпроси по т. 8 не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства и по отношение на въпрос № 9, тъй като съдържащото се в него твърдение, че съдът не е обсъдил гласуването против допълнителни парични вноски от страна на изключения съдружник противоречи на мотивите на съдебния акт. Точно обратното, решаващият състав е застъпил категорично становище, че съдружникът има право на преценка дали е необходимо да бъдат правени допълнителни парични вноски и ако това е нужно, какъв да бъде техният размер. Това негово становище е обусловило и липсата на обсъждане на „фактите и обстоятелствата на конкретния казус“, в какъвто смисъл е втората част от въпроса. Отделно от това, не може да се счете, че е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – решение № 26 от 02.04.2009г. по т. д. № 533/2008 г. на II т. о. В същото е посочено, че преценката, дали съществува временна необходимост от парични средства като едно от условията за извършване на допълнителни парични вноски, е преценка за материалната законосъобразност на атакуваното решение, но решението, дали изобщо да бъдат извършвани допълнителни парични вноски при наличието на временна необходимост от парични средства или същите да бъдат осигурени по друг начин; в какъв размер и за какъв срок да бъдат вноските, дали да бъде уговорено заплащането на лихва от страна на дружеството и в какъв размер – това е въпрос на целесъобразност и той не подлежи на съдебен контрол. Такъв именно е и настоящият случай, доколкото гласуването на ищеца против предложението за допълнителни парични вноски е аргументирано с еднаквия размер на вноските за всички съдружници, а не съобразно дела на всеки от тях в капитала на дружеството.
Извод, че не съответства на мотивите на обжалваното решение, се налага и за въпрос № 10. Както беше посочено вече, въззивният съд (за разлика от първата инстанция) не е отрекъл възможността неизпълнението на задължение на съдружника, в качеството му на бивш управител на дружеството да бъде преценявано и като нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ (в какъвто смисъл е и формираната след образуване на касационното производство задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС), но е приел, че в случая такова нарушение не е налице.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по процесуалните въпроси по т. 11 и т. 13 от изложението, които са относими и към релевираните от касатора оплаквания за недопустимост (цялостна или частична) на въззивното решение.
На първо място, не може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото. Съгласно тази разпоредба, съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая това условие не е изпълнено. С оглед твърденията на самата страна, поискала спиране на производството, че сигналът до прокуратурата е подаден за същите действия на миноритарните съдружници, заради които те са изключени, липсва основание за преценка, че се касае за престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на спора. Установяването на тези действия/бездействия е предмет именно на производството по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението за изключване на ищеца като съдружник. Поради това, не е налице и противоречие с посоченото от касатора решение на ВКС – решение № 116 от 15.05.20013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о.
На второ място, не е налице и частична недопустимост на въззивното решение в частта за отмяна решенията по т. 2 - т. 5 на процесното общо събрание, аргументирана от дружеството-касатор с твърдението за недопустимост на предявените искове поради липса на активна легитимация на ищеца с оглед изключването му като съдружник с решението по т. 1 от дневния ред на същото общо събрание. Съгласно т. 2 от посоченото по-горе тълкувателно решение, е допустим иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. С оглед на тези разяснения, следва да се приеме, че изключеният съдружник е активно легитимиран да иска отмяна и на всички останали решения, взети от общото събрание в резултат от изключването му, каквито в случая са решенията по т. 2 - т. 5 от дневния ред.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите по т. 12 от изложението, тъй като същите не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първите три въпроса са поставени теоретично и отразяват виждането на касатора за това, как следва да бъде решен спор по чл. 74, ал. 1 ТЗ във връзка с изключване на съдружник и чии интереси следва да се считат за приоритетни – интересите на съдружника или на дружеството, а последният въпрос – дали решението противоречи на Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи, касае правилността на обжалвания акт.
Настоящият състав намира, че не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото изложените в негова подкрепа аргументи, повтарящи оплакванията в касационната жалба, не сочат на неправилност, която да е очевидна в смисъла на това понятие, разяснен в последователната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК, а именно – съдебният акт да е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; да е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, поради липса на заявено искане от страна на ответника по касация не се обсъжда дължимостта на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2163 от 11.09.2019 г. по в. т. д. № 652/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: