О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1091

Гр. София, 06.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.02.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4940/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по гр. д. №543/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Г. И. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „охранител“, извършено със заповед от 27.11.24 г. на кмета на общината.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС / цитираните многобройни решения по чл. 290 ГПК/ по следните правни въпроси:1. Допустимо ли е при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд да се произнася за първи път в решението си по невъведени от ищеца в исковата молба основания за незаконност на уволнението, в случая касаещи нарушена/ непреодоляна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ?; 2. Допустимо ли е въззивният съд при предявен иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и липса на надлежно възражение на ищеца в исковата молба за незаконност на уволнението на осн. чл. 333, ал. 1 КТ да следи служебно за непреодоляна закрила от работодателя?

Вероятната недопустимост на въззивното решение касаторът обосновава...