ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 606

София, 09.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3766 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. В., чрез адв. К. против решение № 3702/13.06.2025 г. по в. гр. д. № 12579/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 16274/29.08.2024г. по гр. д.№ 60494/2023г. на Районен съд София, е отхвърлен предявения от касатора против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинност на документ, представляващ електронно свидетелство за съдимост с рег. № 230324012000005947/24.03.2023 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че изводът на въззивния съд, че възможността за реабилитация настъпва едва след изтичане на най-дългия срок между сроковете, свързани с отделните наказания е неправилен. Поддържа се становище, че когато на осъдения, наред с наказанието лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК, е наложено и друго по-леко наказание, за да бъде реабилитиран по право е напълно достатъчно настъпването на предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за реабилитация за по-тежкото наказание, както и че в този случай нормата на чл. 87, ал. 3 НК не може да...