ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1127
София, 09.03.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 1744/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. А. и С. А. А., действащи чрез своята майка и законен представител В. П. А., чрез адв. Г. В., срещу определение № 5475 от 10.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2394/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 8653 от 05.08.2024 г., постановено по гр. д. № 455/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата им за изменение на определение № 7698 от 08.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
Касаторите обжалват определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което молят да бъде отменено. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Дължат ли се разноски на основание чл. 78, ал. 4, вр. с ал. 2 от ГПК, когато охранителното производство по чл. 51 от ЗН е прекратено поради причини извън поведението на ответника?
2. Прилага ли се нормата на чл. 540 от ГПК досежно чл. 248 от ГПК и в случаите, когато производството по делото е прекратено по причини, които са извън поведението на ответника?
3. Кой трябва да понесе направените разноски, когато производството по чл. 51 от ЗН е прекратено?
4. Производството по чл. 51 от ЗН има характера на охранително производство или на спорна съдебна администрация, респ. ако същото е спорна съдебна администрация дължат ли се разноски на основание чл. 78 от ГПК?
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с определение № 238/21.06.2018 г. по ч. т.д. № 1583/2018 г. на ВКС, I т. о.; определение № 33/15.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7693/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение № 192/25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г. на ВКС, IV г. о.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от страни по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че производството по гр. дело № 455/2024 г. на Районен съд – Варна е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД за определяне на срок по чл. 51 ЗН, във вр. с чл. 61 ЗН, в който П. А. А. и С. А. А., действащи чрез своите родители и законни представители, да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от наследодателя им Е. С. А., починал на 09.02.2023г. Процесуалният представител на ответниците по молбата е депозирал молба от 20.06.2024 г., с която е заявил, че те не са призовани към наследяване и производството по отношение на тях следва да се прекрати, тъй като баща им - техен възходящ, който е брат на починалия Е. С. А., е направил отказ от наследството. С влязло в сила Определение № 7698/08.07.2024г. производството по ч. гр. дело № 455/2024г. по описа на РС - Варна е прекратено по отношение на малолетните П. и С. А.. С молба по чл. 248 ГПК процесуалният им представител е поискал от съда да допълни това определение в частта за разноските, което искане е оставено без разглеждане от районния съд с мотиви, че на основание чл. 540 ГПК в охранителното производство по чл. 51 ЗН разпоредбата на чл. 248 ГПК не намира приложение.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗН производството е охранително и по отношение на него намират приложение общите правила, регламентирани в Глава 49 от ГПК. Според разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 206-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Отговорността за разноски по чл. 78 и сл. ГПК не намира приложение, тъй като е дерогирана от специалната разпоредба на чл. 541 ГПК, според която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Посочено е, че в това производство съдът съдейства на заинтересованото лице за снабдяването му с охранителен акт – вписването на изявление за приемане и отказ от наследство. Разноските в това производството включват единствено заплатената държавна такса. С крайния съдебен акт, без значение от неговия резултат, тези разноски не се възлагат на насрещната страна, защото такава няма, а остават в тежест на молителя. Съпътстващите такси по делото като депозит за вещо лице, такси по чл. 102з ГПК, такси за скици и данъчни оценки, включително и разноски за един адвокат, остават за сметка на направилата ги страна, а не следва да се възлагат в тежест на молителя.
При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси по същността си се свеждат до питането дали производството по чл. 51 от ЗН е охранително и възлагат ли се разноски на ответната страна на основание чл. 78 ГПК, когато същото е прекратено, респ. прилага ли се разпоредбата на чл. 248 ГПК.
Отговор на въпросите за характеристиките на производството по чл. 51 ЗН и съответно за приложимите за него правила е даден в Тълкувателно решение № 4/2024г. по тълк. д. № 4 от 2024г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че по своята същност то е охранително, тъй като е едностранно (няма две насрещни страни като в исковия процес или в спорната администрация на гражданските правоотношения), безспорно (не се разрешава правен спор), насочено е към съдействие за упражняване на граждански права на молителя и не цели засягане на чужда правна сфера. Актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН, с който се разпорежда вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на факта на изгубване правото за приемане на наследството, притежава всички основни характеристики на охранителните актове – насочен е към съдебно съдействие при правомерно упражняване на граждански права, не се ползва със сила на пресъдено нещо, конститутивно или установително действие и би могъл да засегне чужда правна сфера, само ако е издаден незаконосъобразно. След като актът е охранителен, за него се отнасят правилата на Част шеста ГПК – Охранителни производства, общите правила на ГПК, както и съответно правилата на исковото производство, с изключенията, предвидени в чл. 540 ГПК. Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства, освен общите правила на ГПК, се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на тези от чл. 207 до чл. 266 ГПК и от чл. 303 до чл. 388 ГПК.
В случая изводите на въззивният съд, че производството по чл. 51 ЗН е охранително и за него на основание чл. 540 ГПК, не се прилага разпоредбата на чл. 248 ГПК, са изцяло в съответствие с така даденото разрешение. Нормата на чл. 540 ГПК е императивна и в нея не са предвидени каквито и да било изключения с оглед конкретиката на отделния случай, вкл. и относно хипотезата на прекратяване на охранителното производство.
Изводът на въззивния съд, че отговорността за разноски по чл. 78 и сл. ГПК е неприложима в охранителното производство по чл. 51 ЗН, също е направен в съответствие с приетото в цитираното Тълкувателно решение, че производството по чл. 51 ЗН е едностранно, безспорно и не цели засягане на чужда правна сфера. При липса на насрещни страни, спорът между които да подлежи на разрешаване с крайния акт, то и чл. 78 ГПК не може да се приложи, тъй като на основание чл. 78 ГПК разноските се разпределят между страните с оглед изхода от спора.
Не е налице противоречие на обжалваното определение с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС.
В решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е даден отговор на въпросите за квалификацията на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД); за правната сила на решението на КЗД и съдът преразглежда ли отново въпроса извършена ли е твърдяната дискриминация, когато страните по гражданския спор са участвали в производството пред КЗД; за отговорността на ищеца да възстанови на насрещната страна съдебноделоводните разноски при отхвърляне на иска, разгледан по ЗЗДискр, във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. Тези въпроси не са от значение за конкретното частно гражданско дело, образувано по жалба срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, с което оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за изменение в частта за разноските на определение за прекратяване на производството по чл. 51 ЗН по отношение на тях.
Определение № 33/15.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7693/2013 г. на ВКС, III г. о., е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което същото не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Не се констатира противоречие на изводите на въззивния съд и с приетото в определение № 238/21.06.2018 г. по ч. т.д. № 1583/2018 г. на ВКС, I т. о., че ответникът има право да му бъдат присъдени разноски като законът не прави разлика в кой етап от производството е настъпило прекратяване и на какво основание. Това определение е постановено по исково производство и е неотносимо към настоящия спор, касаещ охранително производство.
Не се констатират и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.
Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5475 от 10.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2394/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.