ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 683/10.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 1988 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Рони М-91“ ЕООД срещу определение № 90 от 12.02.2025 г., постановено по в. т.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“.

В частната жалба се поддържа, че „Рони М-91“ ЕООД има право в негова полза да бъдат присъдени направените от него разноски във въззивното производство за защита срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба, защото тя е счетена за неоснователна. Счита, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че това дружество е възложило на адвокат да го защитава изцяло във въззивното производство, което включва както осъществяване на защита по подадената от него въззивна жалба, така и по въззивната жалба на насрещната страна. От този договор се доказва и заплащането на уговореното в него възнаграждение на адвоката за извършване на тези действия.

Ответникът по частната жалба Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ не заявява становище по нейната основателност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Производството по в. т.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, е образувано по подадена въззивна жалба от ответника „Рони М-91“ ЕООД и по подадена въззивна жалба от ищеца Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“, насочени срещу двете различни решения, които са постановени в първоинстанционното производство, по обективно съединените искове, които са предмет на разглеждане по него. По това дело е постановено съдебно решение от 05.04.2024 г., което е допълнено с решение от 12.08.2024 г., като в нито едно от тези решения въззивният съд не се е произнесъл по направените от ответника разноски за защита срещу въззивната жалба, подадена от ищеца.

Ответникът е направил искане съдът да допълни постановеното решение в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени такива за заплатена държавна такса и заплатено възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат за защита във въззивното производство срещу подадената от ищеца въззивна жалба, която е счетена за неоснователна. С обжалваното определение апелативният съд е приел тази молба за неоснователна. За да стигне до този извод, той е посочил, че по делото не се доказва ответникът да е направил разноски за държавна такса в производството по въззивно обжалване от ищеца на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД. Счел е, че от договора за правна защита и съдействие от 24.10.2022 г. е видно, че с него е уговорено, че ответникът дължи на упълномощения да го представлява адвокат възнаграждение за извършване единствено на правни действия по подаване на въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД и за осъществена защита по тази въззивна жалба, но не и за изготвяне на отговор и защита срещу въззивната жалба, подадена от ищеца, с която се обжалва решението на първоинстанционният съд, с което се е произнесъл по иска по чл. 82 ЗЗД.

Когато въззивното производство е образувано за разглеждане на две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, всяка от страните се защитава по подадената от нея жалба, но същевременно с това и по жалбата, подадена от насрещната страна, като интересът й е последната да бъде счетена за неоснователна. Ето защо в тази хипотеза изходът на делото би бил в полза на страната, както когато подадената от нея въззивна жалба бъде приета за основателна, така и когато подадената от насрещната страна въззивна жалба бъде счетена за неоснователна. Във всеки от тези случаи са налице предпоставките за присъждане на направените от страната разноски, ако са представени доказателства, че такива са реално извършени. Когато подадената от другата страна в производството въззивна жалба бъде приета за неоснователна, страната, която се е защитавала срещу нея, ще има право на възмездяване на разноските в производството само ако е доказано, че тя реално е направила такива точно за защита по тази въззивна жалба – че е платила разноски за събиране на доказателства, които са за установяване на факти, включени в предмета на доказване по иска, който е предмет на тази жалба, както и че е заплатила възнаграждение на упълномощен адвокат за подаване на писмен отговор на тази жалба, както и за осъществяване на процесуално представителство за защита по тази въззивна жалба, като това възнаграждение може да е уговорено и заплатено за извършване конкретно на тези правни действия, но може и да е уговорено и заплатено като едно общо възнаграждение за защита в цялото въззивно производство, в който случай то обхваща действията по защита както по подадената от страната въззивна жалба, така и по подадената от насрещната страна въззивна жалба.

От постановените във въззивното производство основно и допълнително решения е видно, че въззивната жалба на ответника „Рони М-91“ ЕООД и тази, подадена от ищеца Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“, са счетени за неоснователни. Следователно делото пред въззивната инстанция е приключило в полза на ответника единствено в частта, до която е приета за неоснователна въззивната жалба на ищеца и в негова полза се следват само разноските, направени за защита срещу тази жалба. В производството обаче от ответника няма представени доказателства да е направил такива разноски. Не се установява той да е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществени процесуални действия за защита срещу тази жалба на упълномощения да го представлява във въззивното производство адвокат. За доказване на това, че тази страна е уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение за извършени от адвоката правни действия във въззивното производство, по делото е представено само едно доказателство, което е договор за правна защита и съдействие, сключен на 24.10.2022 г. между „Рони М-91“ ЕООД и адвокат В. К.. С него тези лица са постигнали съгласие, че на адвоката се възлага извършването на правни действия, които са конкретизирани в съдържанието му като такива по изготвяне и подписване на въззивна жалба срещу решение № 260552/ 19.08.2022 г., постановено по т. д. № 591/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав, както и осъществяване на процесуално представителство по делото на Софийски апелативен съд в производството по обжалване на първоинстанционното решение. В първоинстанционното производство са постановени две съдебни решения, с които е направено произнасяне по всички предявени в процеса искове. Едното е решение от 05.04.2012 г., постановено по т. д. № 591/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав, с което съдът се е произнесъл по предявен от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ срещу „Рони М-91“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД, като то е предмет на обжалване с въззивната жалба, подадена от ищеца. Второто е решение № 260552/ 19.08.2022 г., постановено по т. д. № 591/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав, с което първоинстанционният съдът се е произнесъл по основателността на друг от предявените с исковата молба искове по чл. 80, ал. 1 ЗЗД, като то е обжалвано само от ответника. В договора за правна защита и съдействие е посочено изрично само второто от решенията на първата инстанция и е конкретизирано, че действията, които се възлагат за извършване на адвоката и за които се следва уговореното в него възнаграждение, са само тези по обжалване на това решение от ответника и представителство в производството по обжалване на това решение. Ето защо трябва да се приеме, че с него е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от ответника адвокат само за извършване на конкретно посочените в него действия, а не за защита в цялото въззивно производство, поради което в тях не се включват правните действия за защита срещу другото решение, което е постановено в първоинстанционното производство от 05.04.2012 г. и което е обжалвано с подадената от ищеца въззивна жалба. Следователно от този договор не се доказва заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита на ответника по подадената от ищеца въззивна жалба, като по делото няма представени други доказателства за това. Това означава, че за ответника не е възникнало правото за присъждане на разноски във въззивното производство, както правилно е счел и апелативният съд в обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 12.02.2025 г., постановено по в. т.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.