О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 694

София 13.02.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4298 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 839 от 17.06.2025г. по в. гр. д. № 34/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5812 от 25.10.2024г. по гр. д.№ 7855/2021г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на А. С. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 28.06.2016г. присъда по н. о.х. д. № 9926/2010г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г. и са присъдени разноски.

В изложението, приложено към касационната жалба, прокурорът в Апелативна прокуратура се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди се противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23.12.1968г. на ВС, т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и приложени актове на ВКС, постановени...