ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446

гр. София, 13.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 2270 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. С. и от „Енте Сървисес“ ЕООД срещу решение № 990 от 28.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 626/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 5214/ 23.12.2024 г., постановено по гр. д. № 11319/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е прогласен за недействителен договор за цесия, сключен на 03.11.2022 г., между „Енте Сървисес“ ЕООД, като цедент, и С. П. С., като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свое вземане към „Интерстрой България“ ООД в размер на 55 026, 79 лв. срещу заплащане на цена в размер на 9 500 лв.

Ответникът по касация Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и съобрази данните по делото, намира следното:

В чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска...