ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 694

гр. София, 11.03.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1700 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

I. Производството е по чл. 248 и сл. ГПК, образувано по молба на ответника „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с присъждане на направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищецът Р. Г. оспорва молбата.

С определение от 06.01.2026 г. не е допуснато касационно обжалване по подадената от ищеца касационна жалба. С отговора срещу нея ответникът своевременно е направил искане за присъждане на разноски за касационното производство, по което съдът не се е произнесъл с определението по чл. 288 ГПК и поради това последното следва да бъде допълнено в частта за разноските с произнасяне по направеното искане.

По същество искането за присъждане на разноски е частично основателно. От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства (фактура, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка) се установява, че за защитата в касационното производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 7785 лв. (3980,41 евро), поради което и с оглед отказа да се допусне касационно обжалване по жалбата на ищеца ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има вземане за така направените разноски, съответно изложените от ищеца възражения за недължимост са неоснователни.

Основателно обаче е възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Касационното производство е приключило с фазата по допускане на касационното обжалване, като поставените в тази насока от страна на жалбоподателя два въпроса по чл. 280 ГПК са приети за неудовлетворяващи общото изискване за селекция на касационната жалба поради неотносимост. Това обосновава извод за невисока степен на сложност на делото пред касационната инстанция, на която заплатеният размер на адвокатското възнаграждение явно не съответства, поради което и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 евро.

II. Постъпила е и молба на жалбоподателя вх. № 752/15.01.2026 г. с искане за ревизия на разноските, присъдени на ответника с въззивното решение, с позоваване на поисканото с касационната жалба изменение в тази част. Предвид недопустимостта за обжалване на съдебните актове в частта за разноските направеното в касационната жалба оплакване в тази насока и молбата от 15.01.2026 г. представляват искане за изменение на въззивното решение по чл. 248 ГПК, по което следва да се произнесе въззивният съд.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 10/06.01.2026 г. по т. д. № 1700/2025 г. по описа на ВКС, I т. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 500 евро.

Изпраща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по направеното в касационната жалба във връзка с молба вх. № 752/15.01.2026 г. искане по чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................