ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253

гр. София,

12.03.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1534 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 368 от 29.11.2022 г. по в. гр. д. № 554/2022 г. на ОС – С. З. с което е частично е уважен иск по чл. 200 КТ

Жалбоподателят - Централен артилерийски технически изпитателен полигон, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускене не касационното обжалване. Изложени са и съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон.

Ответникът по касационната жалба - В. К. М., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.От същият е постъпила и насрещна касационна жалба, в която се излагат съображения за неправилност на решението при прилагане принципа на справедливост за определяне обезщетението за неимуществените вреди от трудова злополука.

С определение от 12.10.2023г. по гр. д.№1534/2023г. Върховният късъционен съд е спрал производството по делото до постановяване на решение по ТД1/2023г. на ОСГК на ВКС. С оглед приемането на решение по ТД № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС настоящия състав намира, че производството по делото следва да се възобнови.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд като частично е отменил решение № 260788 от 13.12.2021 г. постановено по гр. дело № 5130/2020 г. на Районен съд - С. З. и е осъдил Централен артилерийски технически изпитателен полигон /Военно формирование 26940/, Булстат[ЕИК], [населено място] да заплати на В. К. М. сумата в размер на 85000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт, вследствие на претърпяната трудова злополука, настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г.

Установено е, че по силата на трудов договор ищецът В. К. М. е бил назначен на длъжност „изпитател на въоръжение военни техники и имущества в участък за изпитване на артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите им“ на 8.12.2014 г. във Военно формирование 26940 гр. към Централен артилерийски технически изпитателен полигон. Въззивният съд е приел, че Военно формирование № 26940 и Централен артилерийски технически изпитателен полигон са две наименование на едно и също военно учреждение в структурата на Министерство на отбраната.

Установено е, че с разпореждане № 157 от 03.12.2018 г. на НОИ Териториално поделение - С. З. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука от 20 ноември 2018 г. от осигурителя Централен артилерийски технически изпитателен полигон 26940, станала с В. К. М. на 19.11.2018 г. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО. Впоследствие с експертно решение на ТЕЛК от 24.07.2019г., на ищеца е определена 50 % неработоспособност със срок пожизнен.

По делото е назначена и приета съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице доктор Н. С. – офталмолог, в което вещото лице е констатирало, че на 19.11.2018г. В. М. е претърпял травма на ляво око и придатъците му, вследствие на което е получил оток на клепачите, разкъсно - контузни рани на горен и долен клепач в пълна дебелина, преминаващи през миглените ръбове, разкъсно – контузна рана на лява очна ябълка с нарушаване на целостта и, при което е изтекло голяма част от вътреочното съдържимо, придружено с кръвоизливи в окото и деформация на очната ябълка; фрактури на костите, формиращи медиалната и долната стени на орбитата. Вещото лице посочва, че фрактурата на медиалната стена е довела до нахлуване на въздух в меките тъкани на клепачите и увеличаване на отока им, а фрактурата на долната стена на орбитата е довела до комуникация между максиларния синус и орбитата с наличие на кръв в синусните кухини. Разкъсно - контузната рана на ляво око представлява разкъсване на 180 градуса, което е довело да изтичане на голяма част от вътреочните структури през раната. Вещото лице е посочило, че при тежка лицева травма е възможно в дългосрочен план да има периодични спонтанни болки, непровокирани от други причини, поради увреждане на сетивни нервни окончания по време на травмата, а болката е субективен и строго индивидуален симптом, чиято продължителност и интензитет не могат да се определят.

По делото е назначена и приета съдебно – медицинска експертиза от вещо лице специалист УНГ, в която вещото лице е посочило, че оплакванията и уврежданията, констатирани в медицинските документи най - вероятно имат връзка с процесната трудова злополука. Последиците от травмата са звукоприемно намаление на слуха двустранно и отражението за пострадалия е, че има намаление на слуха.

По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза от вещо лице клиничен психолог, в което вещото лице е посочило, че претърпеният инцидент има отражение върху психиката на В. К. М., който е останал без едното си око по време на трудова злополука на 19.11.2018г. Вещото лице е изтъкнало, че в краткосрочен аспект пострадалия е преживял остра стресова реакция, преминала в разстройство в адаптацията, а в дългосрочен аспект пострадалия е развил трайна промяна на личността, която е разбалансирала цялостното му психическо равновесие, нарушавайки хармонията и комфорта на личността от момента на инцидента до настоящия момент. Изтъква се, че преживения инцидент се е отразил негативно на психически живот и здраве на пострадалия, тъй като инцидента е нарушил трайно нивото му на афективен /емоционален/ живот.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че са налице предпоставките да бъде уважен предявения иск по чл. 200 КТ.

Прието е, че в следствие на трудовата злополука ищецът е загубил зрението си с лявото око, налице е и нарушение на слуха, както и проблеми с кръвното налягане. Съдът е приел, че в следствие на инцидента ищецът е претърпял неимуществени вреди - негативни емоции и неудобства изразяващи се в затрудняване извършването на обичайните действия в ежедневието от битов, професионален и социален аспекти. Прието е, че увреждането е трайно и необратимо и е причинило временна неработоспособност в период от около 10 месеца след инцидента, както и значителни неудобства и затруднения за този продължителен период, през което време той е разчитал на помощ от близките си за обгрижване във връзка с лечението си и за извършването на ежедневните си дейности, неудобствата и затрудненията, негативните емоции и преживявания, ще продължат и за в бъдеще, предвид трайната загуба на лявото око.

Въззивният съд е изтъкнал, че в следствие на инцидента е нарушено психическото равновесие, хармонията и комфорта на личността на пострадалия като е нарушило трайно и нивото му на емоционален живот.

Въззивната инстанция приела за неоснователно възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като по делото не е установено ищецът да е допуснал груба небрежност при инцидента на 19.11.2018 г., доколкото от приетото по делото „Инструкция по техника за безопасност при изпитание на РПГ – 7“ от 20.04.2018г. ръководителят на изпитанията носи лична отговорност за останалите участници, които са длъжни стриктно да изпълняват нарежданията му. При команда „Укрий се“ на ръководителя на изпитанията, ищецът заедно с ръководителя - св. Д. са се укрили зад укритието, като не е спорно, че пострадалият е изпълнил стриктно указанията на ръководителя на изпитанията и не е нарушил задължението си да спазва неговите разпореждания и указания. Прието е, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи проведен инструктаж за безопасност на труда на ищеца - периодичен и ежедневен, съгласно Наредба № РД -7-02 от 16.12.2009г. на Министъра на труда и социалната политика в сила от 01.01.2010 г. Въззивният съд е приел, че посоченото обстоятелство само по себе си води до неоснователност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на работника.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

От заключението на назначената ССЕ, в която вещото лице е констатирало, че изплатеното обезщетение на ищеца вследствие на трудовата злополука за временна нетрудоспособност по трудовата злополука за периода 19.11.2018г. – 08.09.2021г. е 5521.69 лв., а за пенсии и добавки за периода м. 11.2018г. – м. 09.2021г. е 24049.54 лв. , или в общ размер на 29571.23 лева. Въззивният съд посочва, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда, каквато в случая не е претендирана.

Въззивният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението от трудовата злополука е 100 000 лв. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В случая от заключението на назначената по делото ССЕ се констатира, че ищецът е получил обезщетение по застраховка „Злополука“ от ЗК Л. И. АД в размер на 15 000 лв., което e приспаднато от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Въззивният съд е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката - 19.11.2018 г.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК Централен артилерийски технически изпитателен полигон поставя за разглеждане въпросите:за приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 3 КТ; следва ли да се приспадне от определения размер на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука полученото от пострадалия обезщетение за нетрудоспособност - чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

На първо място в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното решение е недопустимо.

Постановеното въззивно решение е валидно и допустимо. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение № 470 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на IV г. о. е прието, че ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната. Правилото по чл. 61, ал. 2 КТ, съгласно което, когато трудовият договор се сключва от по-горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение. В тези случаи учреждението, в което се изпълнява службата дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението . Орган по назначението на кадрови офицер е министърът на отбраната, но заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. В случая ищецът е заявил исковата си претенция против надлежен ответник, поради което не е налице релевираното в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК - поради недопустимост на въззивното решение.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.

Въпросът за съдържанието на понятието справедливост, съобразно което се определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е разрешен с ППВС 4/23.12.1968 г. и с множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения от 02.03.2011 г. по гр. д. № 556/210 г., III г. о. и решение по гр. д. № 527/2010 г., IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г. III г. о. на ВКС, по гр. д. № 1716/2009 г. III г. о на ВКС и много други. В тях единно се приема, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, то винаги е свързано с преценката на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди /каквито могат да бъдат - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с практиката на ВКС съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Преценката на доказателствата, въз основа на които последният е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. В настоящия случай въззивният съд при съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства е приел, че с оглед характера на травматичното увреждане, определената с експертно решение на ТЕЛК от 24.07.2019 г. 50 % пожизнена нетрудоспособност на ищеца, което от своя страна води до определяне на по – висок размер на заместващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесната трудова злополука. В константната практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, се приема, че отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Посочва се, че преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Приема се, че само при липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. В конкретния случай именно установения точен механизъм за настъпване на злополуката е обусловил извода на съда за това, че не е допусната от пострадали груба небрежност, довела до увреждането му. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, доколкото ответното дружество – работодател не е изпълнило своята доказателствена тежест по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че работника е имал поведение, което е довело до увреждането му поради проявена от негова страна груба небрежност, а напротив от установените по делото факти не е констатирано поведение на пострадалия работник, което да бъде определено като такова.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по правния въпрос дали при определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване? Въззивното решение е постановено в съответствие с приетото в Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

С оглед недопускането на касационно обжалване по първоначалната КЖ, подадена от страна на Централен артилерийски технически изпитателен полигон /Военно формирование 26940/, [населено място], съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, не следва да се разглежда насрещната касационна жалба вх. № 3297/13.03.2023 г. на В. К. М..

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1534/2023 г. по описа на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 29.11.2022 г. по в. гр. д. № 554/2022 г. на ОС – С. З. с което е частично е уважен иск по чл. 200 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба на В. К. М. срещу решение от 29.11.2022г. по гр. д.№554/2022г. на ОС С. З.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: