ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1223
гр. София, 12.03.2026г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 721 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К., подадена чрез назначен процесуален представител адв. И. И. против определение № 2814 от 04.11.2024г. постановено по ч. гр. д. № 2557/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 64877/06.06.2024г. на частния жалбоподател срещу определение № 8226/29.05.2025г. постановено по гр. д. № 4470/2024г. по описа на Софийски градски съд.
С последния съдебен акт Софийски градски съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба на Г. В. К. и прекратил образуваното въз основа на нея исково производство по гр. д. № 4470/2024г. по описа му.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
В изложение към частната касационна жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1/ Задължителен ли е за съда срокът, който сам той е предоставил на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба?
2/ Длъжен ли е съдът да мотивира своите актове без значение дали са решения или определения? Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на или е основание за отмяната му като неправилно?
Сочи, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в определение № 567/21.11.2013г. по ч. гр. д. № 5939/2013г. на ВКС, I ГО, а вторият – в противоречие с решение № 432/26.10.2010г. по гр. д. № 826/2010г., II ГО и решение № 157/01.07.2011г. по гр. д. № 1125/2010г., III ГО.
Ответник по делото не е бил конституиран, поради което процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е изпълнена.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
На 16.04.2024г. Г. В. К. е предявил против Прокуратурата на Р. Б. иск за обезщетение на вреди поради допуснато нарушение на основни човешки права, общностното право на ЕС и злоупотреба с право в периода 07.01.2021г. до 02.04.2024г.
С определение от 24.04.2024г. СГС на основание чл. 100а оставил исковата молба без движение с указания ищецът да изложи факти и обстоятелства защо е търпял вреди, до кога точно са търпени вредите, да представи преписи от исковата молба за връчване на ответника, изчистени от израза „нагло“.
На 27.05.2024г. ищецът депозирал молба, с която не е изпълнил дадените указания, а отново е използвал изрази като „нечестен“, „джобни магистрати“ и т. н.
С определение от 29.05.2025г. СГС върнал исковата молба като нередовна.
За да остави без уважение подадената от ищеца частна жалба срещу това определение, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да уточни на какво основание твърди, че е търпял вреди и претендирания период, да представи искова молба, без използване на израза „нагло“. С депозираната молба от 27.05.2024г. ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, съобразно дадените му указания с разпореждане на 24.04.2024г., като срокът е изтекъл на 29.05.2024г. Поради това приел, че исковата молба като нередовна подлежи на връщане, както правилно е процедирал първоинстанционният съд.
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Извън случаите на чл. 280, ал. 2 от ГПК допускането до касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.
Първият поставен в изложението въпрос е свързан с довод за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е зачел предоставения срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, който изтича на 29.05.2024г., в който ден е постановил и преграждащия си акт.
В цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС, е прието, че съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Съдът не само следи за спазването на този срок от ищеца, но и е длъжен да му осигури възможност до изтичане на определения срок да извърши необходимите процесуални действия, насочени към изпълнение на дадените указания. Предприетите от ищеца в рамките на този срок действия пред съда не водят до съкращаване на срока и не дават основание на съда, когато прецени, че с тях не са отстранени нередовностите, да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Връщането на исковата молба преди изтичане на определения срок съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, когато е лишило ищеца от възможността да отстрани всички нередовности съобразно дадените от съда указания.
В конкретния случай обжалваното определение не противоречи на даденото в практиката на ВКС правно разрешение. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. От съдържанието на определението на СГС от 29.05.2024г. не може да се изведе извод, че е постановено преди приключване на работното време, съответно преди изтичане на предоставения на ищеца срок за изпълнение, нито частният жалбоподател твърди или установява да е предприел действия по отстраняване нередовностите на исковата молба до момента на приключване на работното време на съда на 29.05.2024г. Ето защо липсва основание за извод, че в конкретния случай ищецът в рамките на предоставения му срок е предприел действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, нито че постановявайки акта си на 29.05.2024г. СГС е съкратил срока за това.
В мотивите си въззивният съд е приел, че определението на първия съд е постановено при надлежно изпълнена процедура по проверка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК, при спазване на процесуалните срокове, поради което поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по него не е налице специален селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въпросът за задължението на съда да мотивира актовете си е значим за разрешаването на всеки гражданскоправен спор, обуславящ е и правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора е прието, че пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, не водят до нищожност или недопустимост на решението, а евентуално до неправилност.
В случая въззивното определение съдържа изложени мотиви, както и напълно разбираем диспозитив. Следователно волята на съда и даденото от него разрешение на спорните въпроси са ясно изразени и не е налице абсолютна неразбираемост на съдебния акт. Дали тези мотиви са конкретни, точни и правно издържани е въпрос на правилност на определението, която преценка във фазата на селекция на частната касационна жалба при липса на предпоставки /обща и специална/, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, е извън правомощията на касационната инстанция. След като въззивният акт съдържа мотиви и еднозначен диспозитив, въпросът за задължението на съда да мотивира актовете си не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по поставения въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото не са установени основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, поради което такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2814 от 04.11.2024г. постановено по ч. гр. д. № 2557/2024г. по описа на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.