Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

гр. София, 17.03.2026 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 4705/2025 година.

Производството е по чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК

Образувано е по молба на на Т. П. Д., чрез пълномощник и съдебен адрес адв. В. И. , за отмяна на влязло в сила решение № 20121671 от 21.05.2021г. по гр. д №52824/2019 на Софийски районен съд потвърдено с решение №232 от13.01.2023г по гр. д. № 10377/2021г на СГС. Изтъкнато е основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , поради лишаване на молителката от участие в делото и недлежно представителство. Същата още от 1981г е напусната НРБ и оттогава живее единствено в Р.Австрия на която държава е гражданин и в която страна е бил и нейният настоящ адрес при завеждане на делото по предявен осъдителен иск на“ Топлофикация –София ”- ЕАД за консумирана неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в [населено място] , като за периода м. 07.2016г-м. 04.2018г ответницата е осъдена да заплати главница и лихви, отговорността й е ангажирана в качество на наследник на своя бивш съпруг К. Х.,за него имотът също е наследствен .С прилагане на чл. 47 ГПК и назначаване на служебен защитник в хода на производството, съдът е допуснал нарушение на правилата за призоваване, лишил е страната от участие в делото, поради което се иска отмяна на посоченото решение. .

Ответникът по молбата “ Топлофикация –София“ ЕАД в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозирал писмен отговор, като оспорва нейната основателност.Твърденията в молбата са ирелевантни.Няма нарушение на на правото на защита, предвид назначаването на особен представител адвокат от съда.

С определение №264от 21.01.2026г на настоящия състав на Върховен касационен съд Трето г. о молбата е приета за допустима съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира молбата за основателна .

При завеждане на иска от“ Топлофикация –София ”- ЕАД е посочен адрес на ответницата в [населено място], район С. , [улица], за който адрес по справка съгласно Наредба №14/18.11.2009г от НБД „Население” е удостоверено, че е това е регистрираният постоянен адрес на ответницата в РБългария, като от 23.05.2012г настоящият й регистриран адрес е в Р.Австрия.Съобщението, изпратено на установения постоянен адрес е върнато в цялост, тъй като лицето не пребивава на него, предвид което СРС е разпоредил да се приложи реда на чл. 47 ГПК, с назначаване на особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Назначен е адв.Д. П. , посочен от САК , който е оспорил иска, в случая предявен за 1/2 от цялото задължение, свързано с топлоснабдения имот, но оспорването не се основавало на фактите, свързни с наследяването по закон и от решаващо значение за легитимацията на ответницата, тъй като такива факти не са били известни на назначения представител.Искът е частично уважен, като първоинстанционното решение е потвърдено и е влязло в сила

При така установените обстоятелства не са били налице предпоставките за прилагане фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и съответно за назначаване особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК,предвид данните за настоящ адрес на ответницата в НБД „Население” с местоживеене в страна-членка на ЕС. Уредбата в чл. 47 ГПК не се прилага в отклонение от водещите изисквания и процесуални принципи за осигуряване на лично участие на страните в процеса. Съдът трябва да се стреми да осигури реалното уведомяване на ответника за заведеното дело, включително като укаже и предприеме съответния ред за призоваване при наличие на данни за настоящ адрес на ответника в държава членка на ЕС - чл. 609 и сл. ГПК,даже ищецът да не е посочил този адрес в исковата молба.Посочването на адрес в България при завеждане на иска въпреки знанието, че ответникът не живее в страната се квалифицира като нарушение на задължението на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права.Ишезът е знаел за местопребиваването на ответницата в Р.Австрия, тъй като на това основание му е отказвано издаване на заповед за изпълнение.В случая съдът е следвало да приложи чл. 48, ал. 1 ГПК за да се увери, че са налице изключенията за прилагане на действащият към този момент Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.Това е било необходимо, тъй като посоченият регламент предвижда само два случая, при които връчването на документи между държавите членки излиза извън неговото приложно поле: една от страните е с неизвестно местоживеене и обичайно пребиваване на адресата и от друга страна, когато последният е посочил упълномощен представител в държавата членка, където се провежда съдебното производство. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС /Аlder, С-325/11, СЕС /, съобразявана в практика на ВКС по прилагане на отменителното основание по чл. 303 , ал. 1 т. 5 ГПК при тълкуване приложното поле на чл. 47, ал. 1 във вр ал. 3 и ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 1 ГПК при гарантиране правото на участие на страна по делото(така решение № 149/12.06.2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на I г. о, решение № 306/04.12.2015 г. по гр. д. № 5240/2015 г., решение № 47/07.03.2016 г. по гр. д. № 6114/2015 г., и двете по описа на III г. о., решение № 43/20.07.2021 г. по гр. д. № 1356/2020 г. на IV г. о. решение №692/2024г по гр. дело № 1690/2024 на III г. о и др.)

Гореизложеното обосновава основателност на молбата по същество. Процедурата по призоваване на страните и връчване на съдебните книжа се развива под ръководството на съда, който има задължение да предприема необходимите действия, разпореждайки какво следва да извърши за спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на страните в процеса.Нарушенията на правилата, довели до лишаване правото на участие на страната в процеса, са релевантни за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5ГПК

Влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа на надлежно връчване на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК. .

По въпроса за разноските, направени от страните в настоящото производство, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, съобразно крайния изход на спора – чл. 308, вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето Г.О

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молбата на Т. П. Д., с пълномощник и съдебен адрес адв. В. И. от ПАК с адрес на кантората [населено място] пл. Р. Д. №... ет....... , влязло в сила решение №232 от13.01.2023г по гр. дело № 10377/2021г на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 20121671 от 21.05.2021г. по гр. д №52824/2019 на Софийски районен съд .

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: