ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810

гр.София, 18.03.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение., в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 378 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 3655/29.10.2025г., по вх. рег. на Окръжен съд - Видин, на „Токуда банк“ ЕАД, [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 210/19.12.2024г. по възз. гр. д. № 374/2024г. на Окръжен съд - Видин. С него е оставена без уважение жалбата на „Токуда банк“ АД срещу разпореждане от 12.09.2024г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Видин по изп. д.№ 20221320402083 по описа на СИС при Районен съд - Видин, с което е отказано принудителното изпълнение да продължи чрез насрочване и извършване на опис и публична продан на идеални части от три поземлени имота.

Отмяната на влязлото в сила решение се иска на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1. Молителят твърди, че влязлото в сила решение е основано на решение № 1008/26.04.2018г. по т. д.№ 40129/2017г. на САС. Позовава на постановеното за тълкуването му определение № 10016/25.06.2025г. по възз. т.д.№ 4029/2017г. на САС, връчено на молителя 01.08.2025г., като ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването му и не е съществувало към този момент.

Съставът на I т. о., намира следното:

Молбата е недопустима, тъй като с нея се иска отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 435 ГПК, образувано по жалба на молителя срещу акт на съдебния изпълнител.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014г., решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.

В мотивите към т. 3 на тълкувателното решение и изяснено, че производството по Глава 24 ГПК е самостоятелно и извънинстанционно, което има за цел преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, и възстановяване висящността на исковото производство, както и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо, като най – важна последица на съдебното решение; Тази цел на производството по Глава 24 ГПК определя приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления; Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на посочените лица и е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си / ТР № 3 от 12.07.2005г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган; Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл. 440 ГПК/. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а, дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие, и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК – дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалният въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът, сезиран с посочените искове, подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Неотносимостта на решенията, постановени в производства по чл. 435 – чл. 438 ГПК, към кръга на съдебните актове, подлежащи на извънреден контрол по Глава 24 ГПК произтича и от това, че с контролните решения по чл. 437 ГПК актовете на съдебния изпълнител се отменят или жалбите се оставят без уважение, като неоснователни. Прилагането на отмяната по чл. 303 – чл. 309 ГПК по отношение на тази категория съдебни актове би мултиплицирало контролните производства, тъй като всяко произнасяне по жалбата срещу акт на съдебния изпълнител би подлежало на извънинстанционен контрол пред ВКС, който ще действа като отменителен орган и в зависимост от резултата на проверката или ще отхвърля искането за отмяна като неоснователно, или ще го уважи. В последния случай отмяната на неправилното решение възстановява висящността на съдебното производство по чл. 435 – чл. 438 ГПК, а неговото приключване с решение на окръжния съд би засегнало конкретно процесуално действие или отказ на съдебния изпълнител към момент, към който отмяната на акта, с оглед сроковете по чл. 305 ГПК, които пролонгират процесуалната възможност за сезиране на касационния съд неограничено във времето, ще погаси правния интерес от реализация на акта на съдебния изпълнител по изпълнително производство, извървяло частично или изцяло своя ход. По този начин упражняването на извънредния способ за контрол върху неправилни решения не би могло да антиципира отпадането на опороченото процесуално действие или отказ на съдебния изпълнител и запълването на изпълнителното производство със законосъобразен акт към момент, към който изпълнителният процес би могъл да осъществи естествено своя по – нататъшен ход. Друга последица от прилагането на отмяната по чл. 303 – чл. 309 ГПК по отношение на разглежданата категория съдебни актове е удвояването на контрола по отношение на акт на съдебния изпълнител, което би довело до неколкократното разрешаване на един и същи въпрос – за законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител процесуално действие или за законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител да го извърши.

Като недопустима, подадената срещу решението на окръжния съд, постановено в производство по чл. 435 ГПК, молбата за отмяна се оставя без разглеждане и образуваното въз основа на нея производство - прекратява.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба, вх.№ 3655/29.10.2025г. по вх. рег. на Окръжен съд - Видин, на „Токуда банк“ ЕАД, [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 210/19.12.2024г. по възз. гр. д. № 374/2024г. на Окръжен съд - Видин и прекратява производството по т. д.№ 378/ по описа на ВКС за 2026г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховен касационен съд, ТК.

Председател:

Членове: