ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 873

25.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, П. Т. отделение, Втори състав, в закрито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев ч. к. т. д. № 1372 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, чрез адвокат Д. К. от АК-Шумен, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 445/15.06.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изходът по правния спор, предмет на т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, не е обуславящ за правилното решаване на настоящото исково производство, образувано по предявен кондиционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на исковата сума, заплатена на ответника при начална липса на основание, т. е. при негоден юридически факт (нищожен договор за цесия, с който повторно се прехвърля вземането на ответника „ЕСО“ ЕАД, което кредиторът „ЕФГ“ АД е притежавал по отношение на ищеца в настоящото исково производство – „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД – при невъзможен предмет, тъй като вземането вече е било прехвърлено на друг правен субект по първия договор за цесия). За да обоснове това правно съждение, твърди, че решението по т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, чийто предмет представлява предявен от „ЕСО“ ЕАД срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД иск за реално изпълнение на прехвърленото по повторната цесия парично притезание (за остатъка, който не е изпълнен от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД и не е предмет на предявения кондикционен иск за връщане на сумата), не би обусловило правилното решаване на правния спор по настоящото дело.

От друга страна, счита, че ако е налице преюдициалност между тези два съдебни спора, изходът от настоящото исково производство обуславя правилното решение на правния спор, предмет на т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич. В този смисъл, счита, че при изясняване на основния спорен въпрос – дали повторната цесия е нищожна на твърдяното от частния жалбоподател основание (този транслативен договор е сключен при невъзможен предмет), ще се разреши и правният спор дали вторият цесионер е активно материалноправно легитимиран да иска реално изпълнение по оспорения договор за цесия. Частният въззивник поддържа, че не настоящото исково производство, а това по т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич следва да се спре до разрешаване със сила на пресъдено нещо на обуславящия спор дали оспореният договор за цесия е действителен.

Ответникът по частната жалба „ЕСО“ ЕАД е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната жалба, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност, като поддържа развития в инстанциите по същество отвод за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК, твърдейки, че двете висящи дела са с идентични по основание, предмет и страни, поради което настоящото исково производство, което е по-късно образувано, подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Ответникът по частната въззивна жалба и трето лице-помагач на ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД – „Винер-Индустрия и мениджмънт“, поддържа становище за нейната основателност – по изложените в нея правни доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК образуваното въз основа на кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдебно производство до приключване на правния спор, предмет на предявения иск за реално изпълнение на прехвърленото с оспорения в настоящото исково производство договор за цесия парично вземане – въз основа на този иск е образувано т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич. Апелативният съд е счел, че, тъй като в настоящото исково производство се оспорва материалноправната легитимация на „ЕСО“ ЕАД като кредитор, това оспорване би било преклудирано при евентуално уважаване на иска за горницата над платената до момента сума.

Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения на българския съд по обусловения правен спор.

Недопустимо е в настоящото съдебно производство, образувано по частна жалба срещу определение, с което е спряно исковото производство, ВКС да преценява дали предявеният кондикционен иск е допустим, поради което не следва да се произнася по поддържания от ответника отвод за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК.

Производството по т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е образувано по иск, предявен от „ЕСО“ ЕАД срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, за реално изпълнение на остатъчното парично вземане, предмет на оспорения в настоящото исково производство договор за цесия.

Наистина, по двете искови производства, които се развиват между едни и същи главни страни (единствено тяхното процесуална качество е разменено – по едното дело една от тях е ищец, а по другото ответник), следва да се установят (но само инцидентно, в мотивите, ad hoc) общи за двата съдебни спора правнорелевантни факти, като съдът трябва да се произнесе по идентични оспорвания относно действителността на процесния договор за цесия, въз основа на който „ЕСО“ ЕАД основава своята материалноправна легитимация като кредитор с прехвърлено по втора поред цесия срещу длъжника по облигационното правоотношение, по което е породено цедираното парично притезание.

Следователно, обективните предели на силата на пресъдено нещо няма да се разпрострат по отношение тези общи за двата процеса факти, поради което, принципно, нито едно от двете висящи дела не е приюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за правилното решаване на правния спор, предмет на другото исково производство. А основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното материално право по спряното производство. (в този смисъл ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС).

Различно би било разрешението, в случай че правното твърдение на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за нищожност на процесния договор за цесия бе въведено в някое от двете искови производства не чрез материалноправно възражение, какъвто е настоящият случай, а чрез иск, тъй като този правен спор би бил решен със сила на пресъдено нещо, поради което той би обусловил изхода на другото исково производство и би представлявал основание за неговото спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Следователно, неоснователен се явява правният довод на частния въззивник, че настоящото исково производство е преюдициално за изхода на т. д. № 14/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.

Но както бе изяснено, и по двете висящи дела инцидентно ще бъдат преценявани общи за правилното решаване на двете искови производства юридически факти и материалноправни възражения, поради което, макар и те да не бъдат обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо, по другото дело ще следва да бъде зачетен материалноправният ефект на решението, постановено по едно от делата, по което то първо влезе в сила.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е възникнало основанието за спиране на настоящото исково производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение трябва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:ОТМЕНЯ Определение № 445/15.06.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г. по описа на Апелативен съд-Варна.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.