Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. Н. Членове:

ЕМИЛИЯ И. К. при секретар

Ж. М. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от председателя

Т. Н. по административно дело № 1552/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Б. А. ЕООД, с ЕИК 206180571, представлявано от управителя В. Г. К., чрез адв. А. А., със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Македония“, №55, офис №3, срещу Решение № 10394 от 21.11.2025г., постановено по адм. дело №965/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001624002665-091-001 от 24.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 113 от 14.04.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който за данъчни периоди м. 11.2020г. и м. 01 и 03.2021г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 32 737,60 лв., и са определени лихви в размер общо на 8 923,58 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изцяло необоснован и в противоречие с материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд, че предметът на фактурите, по които е отказано процесното право на приспадане, не отразява действителни доставки на стоки с получател ревизираното лице. Доказано било, че прекият доставчик „Биовес Бг“ЕООД е разполагал с фактурираната стока, за да може валидно да я прехвърли на ревизираното лице. Мотивите на съда били противоречиви и не държали сметка за механизма на доставките по веригата: „Химекс ВМ“ ООД – „Биовес Бг“ЕООД - „Б. А. ЕООД и за грешните отговори, получени при проверката на „Рострейд“ЕООД. Съдът игнорирал доказателствата за влагането на фактурираната стока в склад на „Рострейд“ЕООД, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд.

При съществено нарушение на процесуалните правила съдът приел за недостоверни нови писмени доказателства, представени едва с възражението против ревизионния доклад. Висящите прокурорска преписка №594/2021г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и досъдебно производство № 263/2021г. по описа на първо РУ на МВР Пловдив били от съществено значение за решаване на централния спорен фактически въпрос.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което се отмени РА, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на дружеството на направените разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“Пловдив, чрез юрк.Н. Н., в писмено становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна и иска съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 036, 42 евро.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото e неоснователна поради следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил цитираният по-горе РА, издаден при повторна ревизия след отменително Решение №233 от 31.05.2024г. на директора на Д“ОДОП“ Пловдив, с което е отменен предходен РА от 13.03.2024г. С предходния РА за същите данъчни периоди по същите фактури, издадени от „Биовес Бг“ЕООД и едно кредитно известие, е начислен данък общо в размер на 32 500лв. главница и са определени 8 399,60лв. лихви, на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС. С отменителното решение е прието, че не е налице основание по чл. 79, ал. 1 ЗДДС за извършване на корекция на приспаднат ДДС и са дадени указания за установяване на реалността на доставките на стоки, документирани с процесните фактури.

Предмет на процесните фактури са стоки – препарати за растителна защита: прилепители Силикон макс и Екстрийм, регулатор Пауър старт с доставчик „Биовес Бг“ЕООД.

Ревизираното лице още в първото ревизионно производство е твърдяло в писмени обяснения, че родовоопределената стока не му е предадена от издателя по фактурите, а от момента на производството й и до момента на обясненията се съхранява в производствената база на „Рострейд“ЕООД в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №12а. Според същите обяснения, фактурите не са платнени, а поради посочения механизъм на доставките нямало приемо-предавателни протоколи или други документи, придружаващи фактурите. За предходен доставчик на „Биовес Бг“ЕООД е посочен „Химекс ВМ“ООД.

Твърдението на РЛ за влагане на стоките в склада на „Рострейд“ЕООД е потвърдено в писмени обяснения на представляващия прекия доставчик „Биовес Бг“ЕООД, но за това не са представени никакви доказателства. В счетоводството на прекия доставчик не са отразени стоките, предмет на процесните доставки.

Нито прекият доставчик, нито ревизираното лице разполагат с персонал, транспортни средства или обекти.

Посоченото като собственик на склада, в който се намират процесните стоки, трето лице, чрез управителя си, още в първото ревизионно производство писмено е отрекло да е получавало или закупувало препаратите за растителна защита, предмет на процесните фактури, както и да е имало търговски отношения с ревизираното дружество или да съхранява негови стоки.

При повторната ревизия от приходните органи е извършено и посещение на базата на „Рострейд“ЕООД, при което не са установени стоки на съхранение, собственост на РЛ.

Посоченият като предходен доставчик „Химекс ВМ“ООД в писмени обяснения е потвърдил, че в периода 16.08.2018 до 31.12.2019г. е имал трайни търговски отношения по доставки на препарати за растителна защита със срок на годност две години, на „Биовес Бг“ЕООД.

При тези факти, органите по приходите приели, че процесните фактури не отразяват реални доставки на стоки и фактурите са издадени единствено с цел ревизираното дружество да приспадне ДДС по фактурите, който дори не е платен.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението й липсват официални инвентаризационни протоколи, съставени по правилата на Закона за счетоводството, както и приемо-предавателни протоколи между „Б. А. ЕООД и „Рострейд“ ЕООД. Въпреки това, по данни от досъдебно производство (ДП) № 263/2021 г. по описа на първо РУ на МВР е проведена фактическа проверка в складовата база на „Рострейд“ ЕООД, при която свидетели (работници в предприятието) са потвърдили наличието на количества прилепител „Екстрийм“, съхранявани на 3–4 палета, без да е изяснена собствеността им. Вещото лице подчертава, че тази фактическа проверка има характер на инвентаризация в смисъл на установяване на физическите наличности, макар да не е оформена като инвентаризация по ЗСч и да липсват официални инвентаризационни протоколи.

Що се отнася до последваща употреба или реализация на процесните стоки, след обстоятелствена проверка в счетоводната кантора „Д. К. ЕООД, която е обслужвала дружеството-жалбоподател, както и в счетоводството на „Биовес БГ“ ЕООД, вещото лице заключава, че в процесния период липсват преки доказателства, свързани със счетоводни документи и записвания (първични документи и ведомости) за последваща употреба или реализация на процесната стока по доставките – получена частично от „Рострейд“ ЕООД – за последващи облагаеми сделки.

За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е приел за обосновани фактически изводи на приходните органи за липса на реални доставки на стоки, което обосновава решаващия правен извод за липса на първата материално-правна предпоставка за съществуването на претендираното право на приспадане на ДДС.

Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху процесните родово-определени стоки между прекия доставчик „Биовес Бг“ЕООД и ревизираното дружество. Както правилно е приел административният съд, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определи по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Правилно съдът е приел, че лицето, получател по облагаема доставка, което иска да приспадне ДДС по нея, трябва да докаже прехвърлянето на правото на собственост. В случая не е доказано, че процесните родово-определени вещи, които не се твърди да са предадени между прекия доставчик и ревизираното лице са били определени по съгласие на страните и са оставени на съхранение в склад на трето лице. Това влагане е отречено от самото трето лице, което е потвърдено и след нарочна проверка от приходните органи в базата на „Рострейд“ ЕООД при второто ревизионно производство.

Обосновани са изводите на административния съд, че в случая липсват изобщо данни, как точно са заприходявани и отписвани стоките, данни за стоковите потоци, оборотни ведомости, както и данни за последваща реализация на стоките. Използването на предмета на доставките за последващи облагаеми доставки също е материално-правно условие за признаване на правото на приспадане.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че макар плащането по фактурите да не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане, липсата на плащане е индиция, че сделките не са осъществени реално.

Предвид изложеното, обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури не отразяват реални доставки, поради което не е налице главната предпоставка за признаване на правото на приспадане.

Единствената неточност в мотивите на съдебния акт е относно извода, че „въпросът за знание за измама по смисъла на дела С-18/13 и С-80/11, С-142/11, С-324/11, С-273/11 е ирелевантен на настоящия спор – отказът на право на приспадане се основава не на участието на жалбоподателя в измама, а на липсата на доказана реална доставка.“ Този извод противоречи на задължителното тълкуване на Директивата за ДДС в Решение от 07.12.2010г. по дело С-289/09, т. 48 и т. 49 (също цитирано от съда), съгласно което „Всяко манипулиране на доказателства се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчно задължено лице.“ Въпросната неточност обаче не се е отразила на правилността на първоинстанционното решение.

По касационните оплаквания:

Доводът в касационната жалба, че било доказано, че прекият доставчик „Биовес Бг“ЕООД е разполагал с родовоопределена стока като фактурираната, за да може валидно да я прехвърли на ревизираното лице, даже да е верен, не е достатъчен, за да се приеме, че собствеността върху стоката е прехвърлена между прекия доставчик и ревизираното лице.

Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не изследвал твърдяния механизъм на доставките. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и обосновано е приел, че не е доказано стоката, предмет на процесните фактури да е вложена на склад в базата на „Рострейд“ ЕООД.

Представените с възражението против ревизионния доклад фактури и стокови разписки за доставки от „Химекс ВМ“ към „Биовес Бг“ЕООД и е-мейл кореспонденция между тези дружества не са относими към спорните преки доставки, така че тези доказателства не са от решаващо значение за главния спорен фактически въпрос.

Не е оправдано и оплакването, че от висящите прокурорска преписка №594/2021г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и досъдебно производство № 263/2021г. по описа на първо РУ на МВР Пловдив можело да се заключи, че процесните доставки са реални.

Досъдебното производство е било образувано на 24.03.2021г. с постановление на Районна прокуратура Пловдив за престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс за присвояване на определено количество движими вещи, собственост на управителя на ревизираното лице. По това производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство е било двукратно отменяно с определения на Районен съд Пловдив, който е връщал делото с указания, не доказва по никакъв начин защитната версия на ревизираното лице за получаване и за наличие на стоките, предмет на процесните доставки, в склада на посоченото по-горе трето лице. Обратно, видно от Протокол за разпит на свидетел от 20.02.2024г. (извършен след последното определение на РС Пловдив) представляващият „Химекс ВМ“ЕООД е дал показания, че и представляваното от него дружество също не е доставяло стоки в базата на „Рострейд“ЕООД.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, последна редакция, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). По чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., с изм и доп., по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. На НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10394 от 21.11.2025г., постановено по адм. дело №965/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „Б. А. ЕООД, с ЕИК 206180571, представлявано от управителя В. Г. К., да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. Н.

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ И. К.