ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858

гр. София, 20.03.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2513 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ГМБ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, представлявано от адв. А. К., срещу определение № 1991 от 28.07.2025г. по ч. гр. д. № 1487/2025г. на САС, с което е потвърдено разпореждане № 2032 от 11.03.2025г. по т. д. № 318/2025г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната исковата молба в частта относно иска за мораторна лихва, считано от 13.04.2021г. до датата на подаването й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд не е дал ясни и конкретни указания относно дължимия размер на държавната такса по иска за мораторна лихва, като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивния съд е приел, че размерът на държавната такса е определяем. В тази връзка сочи, че указанията на съдилищата към страните по съдебните дела следва да бъдат ясни, предвидими и конкретни с оглед гарантираното с чл. 121, ал. 1 от Конституцията и чл. 6 §1 от ЕКПЧ право на справедлив процес и равенство на страните. Поддържа, че позволяването на едни указания да се отнасят до определени задължения, а други – до определяеми, отваря възможността на едната страна в процеса да се дават определени, а на другата – определяеми указания, респ. да се определят за едната определени, а за другата – определями задължения. Намира, че обжалваното определение е в нарушение и на чл. 214, ал. 1-2 ГПК, като излага съображения, че след като прибавянето на лихви не се...