ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925

Гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2389 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Н. И. Д., срещу решение № 164 от 23.05.2025 г. по т. д. 193/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 89 от 12.11.2024 г. по т. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от Н. И. Д. против „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация, иск по чл. 266, ал. 5 ТЗ за сумата 39 854,30 лв., представляваща неизплатени месечни възнаграждения по договор за възлагане на ликвидацията на едноличното дружество с ограничена отговорност за периода от януари 2019 г. до октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, предвид погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че още с исковата молба по делото е представена издадена от ответника счетоводна справка, която отразява вземанията на ищеца, предмет на делото. Изтъква, че документът е обсъден от въззивния съд, но съдът не е разтълкувал волята на длъжника – ответник и е пропуснал да субсумира същата под приложимата правна норма на чл. 113 ЗЗД. Счита, че изявлението по последния документ с оглед на съдържанието му следва да бъде дефинирано като отказ...