Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. П. Членове:

К. К.

Т. Д. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от съдията

Т. Д. по административно дело № 1619/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. М., гражданин на Украйна, против решение № 9365/30.10.2025г., постановено по административно дело № 959/2025г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. М. срещу заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас, с която на А. М. наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ)- експулсиране; на основание чл. 42, ал. 2 oт ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и му е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

С определение № 487/16.01.2026г., постановено по административно дело № 959/2025г. на Административен съд-Бургас, влязло в сила на 02.02.2026г., е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от А. М., род. на [дата на раждане], гражданин на Украйна, представляван от пълномощника адв. П. Д. от АК - Бургас, против решение № 9365/30.10.2025 г. по адм. дело № 959/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. М. против заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директора на ОД МВР Бургас досежно наложената мярка експулсиране.

В касационната жалба по отношение на останалата част от решението се излагат доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл.І и ІІІ от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ и чл. 44в, ал. 3 от ЗЧРБ. Поради това се моли за отмяната на решението и за разрешаване на спора по същество с отмяната на заповедта на началника на ОДМВР-Бургас по отношение на отнемането на правото на пребиваване в Р. Б. и на наложената забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Жалбоподателят претендира присъждането на направените разноски за заплащане на държавна такса.

Ответната страна - директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - град Бургас, в представено писмено становище оспорва жалбата. Счита, че решението на съда е правилно, тъй като е постановено в пълно съответствие с материалния закон и е обосновано. Поради това моли жалбата да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима в частта, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу наложените принудителни административни мерки отнемане на правото на пребиваване в РБ и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години. В тази част жалбата е насочена срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол по аргумент от чл. 46, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЧРБ, подадена е от активно легитимирана страна, за която постановеното решение е неблагоприятно, а преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас, с която на А. М., роден на [дата]., гражданин на Украйна, е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ експулсиране и на основание чл. 42, ал. 2 oт ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и му е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

По отношение на оспорването на принудителната мярка експулсиране предвиденият в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ съдебен контрол е проведен, като решението на Административен съд Бургас е окончателно в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.М. по отношение на експулсирането му.

За да отхвърли жалбата по отношение на останалите две принудителни административни мерки, посочени по горе, съдът е приел, че те са наложени от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в пълно съответствие с целта му. Съдът е изложил мотиви, че тези две принудителни мерки се налагат в условията на обвързана компетентност съобразно правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗЧРБ.

Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след пълен и прецизен анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Противно на твърденията на касатора, в мотивите на постановения съдебен акт съдът е обсъдил поддържаните от него доводи и възражения както относно определеният срок на мярката по чл. 42з от ЗЧРБ така и за съответствието му с правилото на чл. 43з, ал. 3 от ЗЧРБ и с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК; относно приложението на чл. 44в, ал. 3 от ЗЧРБ.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при налагане на мерките административният орган е отчел обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А. М. е имал регистрация като чужденец с временна закрила на територията на страната ни до 04.03.2025г. като в периода 27.02.2022г.- 25.09.2024г. са регистрирани многобройни преминавания през границите на България с краткосрочни престои в страната. Няма данни той да е уязвимо лице по смисъла на 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ.

Приобщените към делото доказателства установяват по категоричен начин незачитането на законовия ред в Р. Б. от страна на украинския гражданин. Последният е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 12.03.2025г. в град Бургас противозаконно е пречил на органи на власт - полицаи от Второ районно управление, да установят самоличността му; опитал се е да избяга и е оказал съпротива като причинил на единия от полицаите лека телесна повреда. От данните по делото се установява, че чужденецът, заедно с друг украински гражданин - В. Х., е заварен от полицейските органи на [адрес] в [жк] в град Бургас и при поискване на документи за самоличност двамата чужденци оказали яростна съпротива, като напръскали полицаите с лютив спрей, съборили ги на земята и се опитали да избягат. При извършения личен обиск на другия украински гражданин в него са открити инструменти и пособия и технически устройства (шперцове), предназначени за взломяване на секретните механизми на патронници за ключалки, брави и каси без наличието на оригинален за целта ключ.

Съдът е обсъдил посочените факти и конкретните обстоятелства, при които М. е извършил посочените деяния и е направил извод, че същите изявяват явното незачитане на чужденеца към установения в България правов ред, поради което обосновано може да се приеме, че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. При преценката на съразмерността на наложените мерки съдът е съобразил общоизвестния факт, че в Украйна се водят военни действия и че за чужденеца съществува вероятност да бъде мобилизиран, но е приел, че превес следва да има опазването на обществения ред в страната.

Правилни и съответни на материалния закон са и изводите на първоинстанционния съд, че определеният от административният орган срок - пет години, е в рамките на срока, посочен в чл. 42з, ал. 3 , предл. І от ЗЧРБ и напълно съответства на осъщественото от М. незачитане на правния ред в страната ни. Този срок се определя по преценка на административния орган, а законът не въвежда изискване за мотивиране на тази преценка.

Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на чл. 44в, ал. 3 от ЗЧРБ, съгласно който по отношение на чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка, преди въвеждането на сигнала по ал. 1 или 2, дирекция Миграция провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 44в от ЗЧРБ касае въвеждането на сигнали за отказ за влизане и пребиваване ШИС, което се извършва въз основа на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Т.е. едва след налагането на подобна мярка дирекция Миграция провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861 ако чужденецът притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка.

Ето защо касационната инстанция приема, че сочените в касационната жалба пороци на съдебното решение не са налице, поради което същото следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М. против наложените му принудителни административни мерки по чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ.

В останалата му част, с която съдът е отхвърлил жалбата на М. против заповедта на директора на ОДМВР в частта, с която на А. М. наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ)- експулсиране, решението на Административен съд-Бургас е влязло в сила като необжалваемо. Съответно касационната жалба в тази й част е оставена без разглеждане с влязлото в сила определение № № 487/16.01.2026г., постановено по административно дело № 959/2025г. на Административен съд-Бургас.

Мотивиран така и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9365/30.10.2025г., постановено по административно дело № 959/2025г. по описа на Административен съд Бургас В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена жалбата на А. М. срещу заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас, в частта й, с която на основание чл. 42, ал. 2 oт ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и му е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. П.

секретар:

Членове:

/п/ К. К.

/п/ Т. Д.