ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1522

гр. София, 25.03.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 4683 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. К. К., чрез адв. В. В., срещу определение № 11926/19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11614/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД (правоприемник на „ДСК Лизинг“ АД) сумата от 1 920 лв. – разноски за въззивната инстанция.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.

Ответната страна по жалбата – „ОТП Лизинг“ ЕООД, чрез адв. А. Г., в писмен отговор е изложила доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:

С решение № 1005/19.02.2025 г. по възз. гр. д. № 11614/2023 г. на СГС Р. К. К. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата 3 418,43 лв., представляваща неприсъдената част от разноските направени от ответната страна за първата съдебна инстанция в размер на 1 368,50 лв. и сумата от 2 049,93 лв. направени разноски за въззивната инстанция (129,43 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 1 920 лв.– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция). С въззивното решение е прието за неоснователно възражението на жалбоподателката – ищец за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съдът е посочил, че уговореното и заплатено от ответната страна по делото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 920 лв. (с включен ДДС) не е прекомерно, предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, както и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия по защитата на ответника. С обжалваното определение, при повторното разглеждане на същия въпрос, въззивният съд е приел, че не е налице основание за промяна на становището му, отразено в постановеното по делото решение. Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е необосновано и неоснователно, тъй като в случая присъденият размер на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на ответника по делото не е завишен. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия в настоящата инстанция, съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1 920 лв. (с включен ДДС) не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

На първо място следва да се посочи, че основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането, или когато не е съобразено, поради пропуск, възражение за намаляване поради прекомерност. В случая не е налице нито една от визираните хипотези. С въззивното решение Софийският градски съд мотивирано е отхвърлил възражението на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел същото за неоснователно. С молбата си по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцата желае да бъде променен вече формирания извод за неоснователност на възражението й по чл. 78, ал. 5 ГПК, какъвто резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 ГПК. В допълнение следа да се посочи, че съобразявайки обема на осъществената от пълномощника на ответното дружество защита във въззивното производство, както и фактическата и правна сложност на делото, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 1 920 лв. (с ДДС) не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. В конкретния случай възнаграждението е симетрично и на претендираното от процесуалния представител на ищцата – адв. В. В., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 90 от въззивното дело), в който е посочена сумата от 1 897 лв.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11926/19.06.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 11614/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.