ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1573

гр. София, 30.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2813/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2311/14.05.2025г. на М. С. Г. и Л. Е. И. срещу решение №66/24.03.2025г. по в. гр. д. №355/2024г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявените от тях срещу Н. Д. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Касаторите считат, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи неговото активно поведение по въпроса дали и по какъв начин неговата съпруга е следвало да се лекува от заболяването си. Оспорват извода на съда за липсата на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата смърт на тяхната родственица. Излагат, че решението е необосновано поради липсата на развити мотиви по част от твърдяните от тях факти. Считат, че изводите на съда не кореспондират на заключението на приетата КСМЕ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за касационно обжалване, като са формулирани следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да спре производството по делото ако пред него се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор?“. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС: т. 9 на Постановление на пленума на ВС №17/1963; т. 8 на Постановление...