Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: И. С. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 3438 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц., жив. в гр. Ихтиман, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 145 от 11.02.2022 г., постановено по административно дело № 1029/2021 г. от Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 517з-4828/17.09.2021 г., на директора на Областна дирекция на МВР- [населено място]. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и поставено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба директорът на ОДМВР- [населено място], чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителя на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССО е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на [длъжност] В. Ц. [заличен текст] при ОДМВР- [населено място] . Наказанието е наложено за това, че на 02.05.2021 г. около 05.10 часа в гр. Ихтиман на кръстовището на [улица]и [улица]в извън установеното работно време и в качеството си на участник в пътното движение [длъжност] В. Ц. е управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка от контролен орган при Районно управление - Ихтиман екип в състав: мл. инспектор Д. Л. - мл. автоконтрольор и екип в състав: инспектор А. В., мл. експерт Д. О., мл. инспектор Д. Е. и мл. инспектор С. К. водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство А. Д. 7510 и да даде кръвна проба след издадеш талон за медицинско и химическо изследване с №0048145. Отказът е станал в присъствието на гражданските лица А. Б. и М. К.. С тези свои действия В. Ц. виновно е нарушил т. 28 буква в) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в [заличен текст], утвърден със заповед рег. №8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Деянието на [длъжност] Ценев е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в [заличен текст], уронващо престижа на службата, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за извършването на което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР, с което е прекратено служебното му правоотношение.

АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 ЗМВР, отговаря на изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, материалното право е приложено правилно и е съобразена целта на закона. Решението е правилно.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на процедурните правила по ЗМВР. В случая дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и няма данни по дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващите органи да са действали незаконосъобразно. Спазени са изискванията на чл. 207 от ЗМВР. При проведеното дисциплинарно производство са обсъдени всички релевантни факти, като съгласно правилото на чл. 39 от АПК са установени чрез обяснения, сведения и писмени доказателства. Неоснователни са оплакванията, че Ценев е бил в обективна невъзможност да представи писмени обяснения, с което са нарушени правата му, тъй като същият е представил такива на 19.05.2021 г. - на л.61, а след втората покана от 19.07.2021 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, се е запознал в присъствието на адвоката си с обобщената справка на 27.07.2021 г., но не е пожелал да даде допълнителни обяснения или възражения. Не на последно място по делото няма представен болничен лист за твърдените от касатора дати. Двата представени болнични листове на л.160 и 161 са за периоди през месец септември 2021 г.

Изводите на АССО относно доказаността на фактическата обстановка, възприета от дисциплинарно - наказващия орган и в частност относно факта, че Ценев е шофирал, а не както той твърди - Ковачев, се потвърждават от сведенията на Величков и Оцетов, които са го видели на шофьорското място и другите двама полицаи, чули Ценев да мотивира Ковачев да твърди, че той е шофирал. В този смисъл са първоначалните сведения на непълнолетната Бушнакова от 02.05.2021 г. на л.60 и на инспекторката от Детска педагогическа стая, снела сведенията от нея - л.70. Обосновани са доводите на ДНО защо не следва да кредитират последващите сведения от Бушнакова и тези на Ковачев, според които е шофирал Ковачев, но към момента на проверката се е бил отдалечил от автомобила. АССО също е обсъдил всички доказателства относно спорния факт кой е шофирал и е изложил мотивирани изводи защо кредитира полицейските служители.

Правилно АС сочи, че в хода на административното производство е установено неспазването на т. 28, б. в) от Етичния кодекс, които вменяват на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията на контролните органи. Поведението на Ценев е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Неверни са твърденията на касатора, че основно доказателство по делото е актът за установяване на административно нарушение. Изводите са направени въз основа на събраните в дисциплинарното производство доказателства, част от които обсъдени в настоящия абзатц, още повече, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от административно - наказателната.

АССО е изложил обосновани мотиви за правилно приложение от административния орган на чл.206, ал.2 ЗМВР при отчитане тежестта на нарушението. За посоченото дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание в закона и то е уволнение. Независимо от това следва да се посочи, че предвид тежестта на нарушението и степента на уронване на престижа на службата, свързана с поведението на касатора при извършване на проверката, предвиденото в закона единствено дисциплинарно наказание не е несъразмерно тежко за извършеното нарушение.

Видно от горецитирания текст на заповедта дисциплинарното наказание е наложено за състав на дисциплинарно нарушение, състоящ се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. АС и дисциплинарно наказващият орган са посочили конкретните етични правила, които са нарушени и са изложени мотиви за уронване на престижа на службата вследствие на нарушението, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилна е преценката на АС, че в случая е уронен престижа на службата предвид разпространяването на информацията за случая сред другите полицейски служители и сред граждани, са довели до накърняване на доброто име на институцията ОДМВР- [населено място] и до намаляване доверието в нейната работа.

Настоящият съдебен състав не констатира наведени относими към спора доводи, които да не са обсъдени от Административен съд - София - област.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. С оглед изхода на делото на Областна дирекция на МВР- [населено място] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/11.02.2022 г. по адм. дело №1029/2021 г. на Административен съд София - област.

ОСЪЖДА В. Ц., с адрес в гр. Ихтиман, [улица], да заплати 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА