РЕШЕНИЕ

№ 667

гр. София, 18 декември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

К. М.

при секретаря Н. П.

и в присъствието на прокурора М. К.

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 943 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. С. П. срещу решение на Софийски апелативен съд № 139 от 24.04.24 г, по ВНОХД № 848/23, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Монтана, № 9 от 2.06.2023, по НОХД № 271/22, като е приложен чл. 40, ал. 4 НК.

С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.02.2022 г в [населено място], умишлено е умъртвил И. М. И., като деянието е извършено с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на петнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане. На основание чл. 45 ЗЗД, жалбоподателят е осъден да заплати на гражданския ищец Е. И. И. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000 лв, заедно със законните последици.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Не са спазени изискванията по чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като присъдата е потвърдена, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Липсват доказателства за субективната страна на деянието. Не са налице основания да бъдат ползвани СПЕ-зи относно емоционалното състояние на дееца към момента на деянието, в които е отразено, че липсва физиологичен афект. Подсъдимият не е дал обяснения и поради това е останал неизяснен мотива за извършване на престъплението, а оттам, и субективната страна на деянието. Въззивният съд неправилно е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, депозирано пред полицаите и пред вещите лица, че пострадалият е заявил, че „ще го употреби“. Състоянието на дрехите на трупа, а именно: обстоятелството, че починалият е бил със смъкнати панталони, би могло да се приеме като факт, който е манифестирал намерението му да предприеме действия със сексуален характер спрямо подсъдимия. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като са налице условия за преквалификация на деянието по чл. 118 НК.Не е взето предвид, че причина за извършване на престъплението е отправянето на сексуални закани към подсъдимия, което е довело до състояние на физиологичен афект. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не е съобразено влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, неговото разкаяние за стореното, изразеното съжаление и другите смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 НК.

С жалбата се правят алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане, за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или за смекчаване на наложеното наказание.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към становището на защитника си.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частният обвинител и граждански ищец се присъединява към становището на своя повереник.

Представителят на ВП счита, че, жалбата е неоснователна, а въззивния акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, откъдето следва, че правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти е гарантирана. Верен е извода, че проверяваната присъда покрива стандарта на доказване, залегнал в чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, а доводът в тази насока се явява неоснователен. Съдът е съобразил в съвкупност гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., св. А., св. И., св. Б., повикани от подсъдимия, за да му помогнат да вдигне от земята пострадалия, писмените доказателствени средства, веществените доказателства, оценени в контекста на Видео-техническата експертиза, на приетата Съдебно-трасологична експертиза, СМЕ, СППЕ-зи. Показанията на полицейските служители, явили се на местопроизшествието: св. В. и св. Д., са преценени в съответствие с чл. 118, ал. 2 НПК, като правилно не са ползвани в частта относно изявленията на подсъдимия, свързани с инкриминираното деяние, и с причините за конфликта с пострадалия, а са ползвани в частта относно непосредствените им възприятия за състоянието на дрехите, обувките и ръцете на дееца, които са били обилно напоени с кръв. Вярно е прието, че показанията на св. Г., баба на подсъдимия, се явяват недопустими, поради обстоятелството, че са дадени, без разясняване на правото на свидетелката да откаже даване на показания, съгласно чл. 119 НПК. Съдът е съобразил, че следата, намерена върху трупа на пострадалия, е оставена от дясната обувка на подсъдимия, иззета като веществено доказателство, в какъвто смисъл е заключението на Съдебно-трасологичната експертиза. В насока на авторството правилно е съобразен произхода на следите от кръв по дрехите и обувките на жалбоподателя, за които е установено, че произхождат от пострадалия, който извод е изведен, въз основа на ДНК-експертизата. Изяснено е, че ударите са нанесени с дървен предмет / дърво за огрев /, по което също са открити следи от кръв. С важно доказателствено значение е Видео-техническата експертиза, изследвала файлове от видео-наблюдение в района на местопроизшествието, и изяснила движението на участниците в инкриминираните събития/дееца и пострадалия/. От същото заключение е изяснено и това, че към момента на деянието, в района на местопрестъплението, извън подсъдимия и жертвата, не е имало други лица. Въз основа на заключението на СМЕ е установено причината за смъртта: тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, получена в резултат на множество / 10-12 / удари, нанесени с твърд тъп предмет със значителна сила по тялото и главата на пострадалия, като поне 5 удара са нанесени в областта на главата.

ВКС споделя извода на съда, че липсват доказателства за причината на конфликта. Не могат да бъдат ползвани като доказателствен източник изявленията на подсъдимия, направени преди образуване на наказателното производство, както и неговите изявления пред вещите лица, автори на СПЕ-зи. Това е така, защото само обяснения на обвиняемия, респективно, подсъдимия, дадени по реда и при условията на НПК, са източник на доказателства в наказателния процес. Доколкото изявленията преди образуване на наказателното производство и тези, дадени пред вещите лица, не са депозирани по реда и при условията на НПК, това ги лишава от доказателствена стойност, в която хипотеза, те не могат да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение. Подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението, поради което липсва негова версия за случилото се. С оглед на изложеното, тезата на защитата, че мотивът за престъплението произтича от реплика на пострадалия, че „ще употреби“ подсъдимия, което е провокирало състояние на силно раздразнение у дееца, не е доказано, какъвто верен извод е извела и въззивната инстанция. Правилно е становището на съда, че от състоянието на дрехите на трупа, не могат да бъдат правени изводи за това, че пострадалият е предприел действия по изпълнение на заканата си „да употреби“ подсъдимия, след като липсват доказателства за отправяне на такава закана. При условие, че бъде споделено становището на защитата в тази насока, изводът би почивал на предположение, което е в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК.

Неоснователно се оспорват изводите на СППЕ-зи относно психичното състояние на подсъдимия. Заключенията на тези експертизи са изготвени професионално и обективно, поради което не е имало пречка да бъдат кредитирани. Изяснено е, че при подсъдимия не е имало данни за физиологичен афект, който извод на съда е верен и се споделя от настоящата инстанция. В тази насока, е от значение, че не е установено да е имало провокативно поведение, от страна на пострадалия, което да е могло да предизвика у дееца бурно протичаща емоционална реакция с характеристики на физиологичен афект. Установено е, че жалбоподателят не страда от психично заболяване, но при него е налице граничен интелект: на границата между лека умствена изостаналост и нормално функциониране, а личността му се характеризира с повишена импулсивност. Към момента на деянието е бил под въздействие на алкохол, който допълнително е довел до снижаване на задръжките и освобождаване на импулсите, както и намален праг на дразнимост. При него са налице примитивни стратегии за справяне в проблемни житейски ситуации, приспособимостта му е неустойчива, а поведението е неуравновесено. С оглед на изложеното, правилно е прието, че към момента на деянието, емоционалното състояние на дееца не се е характеризирало с особеност, която да има значение за правната квалификация на деянието, а данните за психичното му здраве правилно са оценени при преценката за справедливостта на наказанието като смекчаващо обстоятелство със значителна тежест в кръга на обстоятелства по чл. 54 НК.

По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Вярно е решен и въпроса за субективната страна на деянието: пряк умисъл, който се извежда от начина, по който е умъртвен пострадалия, чрез нанасяне на множество удари с голяма ожесточеност, очертаващи волята на дееца да причини смъртта на жертвата. Липсата на състояние на физиологичен афект е пречка за преквалификация на деянието по чл. 118 НК, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Въззивният съд правилно е оценил завишената степен на обществена опасност на деянието, която произтича от спецификата на умъртвяване на жертвата, извън квалификацията „особена жестокост, а именно: посегателство спрямо лице, което се е намирало в състояние на алкохолно опиване, което е препятствало възможността му да окаже съпротива. Съдът е съобразил младата възраст на дееца, необремененото му съдебно минало и особеностите на психичното му здраве, при което е извел верния извод, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: към минимума на санкцията по чл. 116, ал. 1 НК. По делото липсват данни за изразено съжаление или разкаяние, от страна на подсъдимия, поради което не е имало основание посочените обстоятелства да бъдат ценени като смекчаващи такива. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като липсва втората кумулативна предпоставка за приложение на този текст. Това е така, защото степента на обществена опасност на деянието е значително завишена, в какъвто случай, предвиденото в закона минимално наказание за извършеното престъпление: петнадесет години „лишаване от свобода“, не е несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, настоящата инстанция счита, че определеното на подсъдимия наказание петнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, съответства на съвкупността от релевантни за отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Относително продължителният срок на изолиране на дееца от обществото би довел до превъзпитаване към спазване на законите и добрите нрави, и в същото време, този срок би подействал предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на обществото. Ето защо, наложено наказание се явява справедливо съобразно законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото смекчаване от настоящата инстанция не може да бъде уважено.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 139 от 24.04.2024 г, по ВНОХД № 848/23.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: