О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1734

Гр. София, 02.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №683/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „М.“ О., [населено място] срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд/ОС/ по гр. д. №472/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение в обжалваната му част е уважен до размер на 42 000 лв./ при пълен размер от 70 000 лв./ предявеният от С. С. срещу касатора иск по чл. 200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 1.04.2024 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС следните правни въпроси: 1. Какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД?; 2. Кои са релевантните факти, които съдът следва да съобрази при опроделяне размера на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат при допусната груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да даде мотивиран отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания относно значението на тр. стаж и професионален опит на работника при преценка на степента на съпричиняване?;4. Следва ли да е налице съответствие между обективния принос на пострадалия за настъпване на тр. злополука с допусната груба небрежност...